fbpx

Днес си спомняме за геноцида над арменския народ в Османската империя

Време за четене: 3 мин.

Едно злодеяние с библейски мащаби, при което са избити милион и половина арменци и много други са прогонени от домовете си. Това следва да ни послужи за напомняне, че християните рядко могат да се надяват на толерантност и мирно съжителство с властите в нехристиянски държави; че нашата вяра винаги е плашила всички нецивилизовани сатрапи по света; и че затова християните имат нужда от своя държава и свой дом, където тяхното мнозинство да бъде гарантирано.

В днешно време християните са най-преследваната религиозна общност по света, въпреки цялата сила и влияние на западния свят. Ние не можем да се радваме на безусловна сигурност нито в ислямските държави в Африка и Близкия изток, където наскоро се появиха нови мъченици; нито в будистки страни като Шри Ланка, където онзи ден бе извършен атентат над великденска литургия; нито в комунистическите режими като Китай и Северна Корея, където са потиснати със закон.

Ала това е само едната страна на монетата.

Другата е, че християните днес не са в безопасност дори в своите собствени държави, взривявани, прострелвани и наръгвани са в самото сърце на Европа.

Някога европейските царе са полагали обет при короноването си, да бъдат “auctor et stabilitor christianitatis et christiane fidеi” (застъпник и крепител на християнския народ и християнската вяра). Днес можем ли да наречем така президента на Европейската комисия? В проекта за конституция на ЕС неотдавна беше отхвърлено предложението изобщо да се упомене значението на християнството за Европа. А ние сега повече от всякога се нуждаем от такова лидерство на Съюза, нуждаем се от Застъпник на християните.


Нека обаче се пазим от психологията на жертвите. Християните не са слаби.

Ни най-малко не са били слаби и арменците. Те са древен народ, който е бил фактор, когато римляни и парти се се борили за надмощие в региона, когато византийци и сасаниди са водили колосални битки, когато мюсюлмани, кръстоносци и монголи са записвали имената си в историята – арменците са били древните владетели и воини на този регион. Геноцидът, който са преживели в Османската империя е направил арменците по-сплотен и вярващ народ, а България е дарил с едни от най-добрите, ценни и талантливи нейни граждани, които ние с любов сме приели тогава.

Арменците и християните изобщо нямат нужда Турция да им признава никакъв геноцид. Самата идея за геноцида като престъпление е идея на християнската цивилизация.

Християнските империи са мислели за себе си като за “света” и са били прави. Ние сме единственият критерий за тези неща, защото наше творение е правото на международния ред. Не бива да считаме за важно или необходимо признанието на нехристиянските страни, когато става дума за универсални закони и престъпления срещу човечеството. Императорите ни не са им искали мнението, само днешните либерални политици смятат признанието им за равноценно и меродавно.

Споделете чрез

Предишен

Следващ