НОВО

Ще сложи ли мюфтийството тире?

През последните дни съдбата на дълговете на мюфтийството (или както шеговито е известно „Българска Мюсюлманска Църква“) беше широко дискутирана, главно в аспекти, които бяха на нивото на гореспоменатите шеги или на дребно политиканстване. По същество дискусия много...

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Време разделно в Европейската народна партия

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един...

Роджър Скрутън за „Фигаро“: Във Франция, левият интелектуалец е свещеник без Господ

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Какво е дясното? Защо повечето интелектуалци са левичари? Разделението по оста „дясно-ляво“ актуално ли е все още във времето на популизма?...

Жабите бик и блатото на европейската политика

Жабата бик* притежава изключително развит бащински инстинкт. След заветната победа в придобиването на правото да оплодят женската, тя снася яйцата си в неговата локва и бързо тръгва към нови подвизи, докато младия татко остава да се грижи сам за своите попови лъжички....

Има ли ваксина срещу анти-ЕС настроения?

Франция планира да замени понятията "майка" и "баща" с "Родител 1" и "Родител 2" в официалните документи. Предложението е на депутатите от партията на президента Еманюел Макрон "Република, напред". Според вносителите, идеята е формулярите да бъдат адекватни на всички...

С Макрон напред към светлото бъдеще!

В началото на седмицата френският президент Емануел Макрон представи своята визия за бъдещето на Европейския съюз. Манифестът "Европейско възраждане" бе публикуван на всички официални езици в ЕС и насочен към всички граждани на Евросъюза. Идеите, включени в документа,...

България е нормална страна

Време за четене: 3 мин.

България не е провинция, а напълно нормална европейска страна, обитаваща глобалния свят. Бил съм в много страни в света и този тип народняшки популизъм, който толкова боде очите на българските либерални интелектуалци, съществува навсякъде. В Америка пред 2/3 от къщите гордо се вее националното знаме. Националната традиция и нейните символи са на почит на всички континенти. В страни като Русия и Турция съществува месиански комплекс за превъзходство над другите, в Гърция от деца възпитават народа си в респект към елинизма – традицията, която стига до древността, макар, че прекъсванията в нея са твърде значими. Идете във Франция, Испания, Полша – ще видите почитта към традицията и идентичността – въпреки, че постмодерните елити, вдъхновени от непоносимост към проявите на национална гордост, се опитват да ги иронизират и маргинализират.

България не прави изключение – и тук има задълбочаващо се разделение между традиционализма – често изразяван по не дотам интелигентен начин – и постлибералната погнуса от провинциалната ограниченост. Подобно на всяко друго място в света – обикновеният италианец не знае кой е Умберто Еко, испанецът – Ортега и Гасет, полякът – Ришард Капучински – обикновеният българин не е чел Сабина Радева, не следи наистина интересната колонка на Иван Кръстев в Ню Йорк Таймс, не е чел “Физика на тъгата” на Георги Господинов. Това не е достатъчно основание за да му вменяваме провинциален комплекс за малоценност. Стоичков е по-известен от Иван Кръстев, Бекенбауер – от Макс Фриш, София Лорен – от Бокачо. Димитър Маринов се е качил на сцената на Оскарите. Дали това е много или малко – зависи от гледната точка. Но подобно на всяка друга публична личност от сферата на шоу бизнеса той заслужава своите пет минути слава в очите на обикновения българин – най-малкото защото е постигнал успеха си сам и защото не се е срамувал да покаже публично, че е българин. Е, добре – български американец. Днешните нации наистина са флуидни. Което не означава, че са пренебрежим фактор в идентичността на милиарди човешки същества. България е нормална страна. Някои други не са нормални. Не е нормална една министърка на културата в Швеция, която публично попита – “За каква особена шведска култура може да става дума?”. Някой ще каже – айде сега, ние всичко у нас оправихме, със Швеция се заядохме. Не, не сме оправили и няма да оправим всичко. А Швеция е страна със завидна култура и историческа традиция.

Бих припомнил още веднъж. Космополитизмът – мировото самосъзнание – е висш етап в развитието на човека и човечеството, който необходимо включва – “снема” – неговите предходни идентичности. Не можеш да бъдеш пълноценен космополит, ако не си добър син/дъщеря, добър родител, активен член на общността – селото, града, отговорен гражданин на нацията… чак до мировата идентичност. Презиращите нацията постмодерни космополити са празни тенекета – те вдигат много шум, но са самотно носещи се от вятъра жълти листа – без корени, със сублимиран произход и хаотична идентичност. Затова те държат да “деконструират” всички неща, които са се случили за човека веднъж завинаги – биологичния пол, етническия произход, расовата принадлежност – и да конструират произволно – “социално” – свят по собствен избор Изборът е нещо важно. Реалността, обаче – също.

*Текстът е първоначално публикуван във Фейсбук профила на автора. Заглавието е на “Консерваторъ”

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!