НОВО

Климатичният активизъм като религия

Следя със засилен интерес споровете около климатичните промени през изминалите месеци и ми прави впечатление, че независимо от факта, че климатичните активисти непрекъснато  претендират за приемственост с науката, аз намирам по-голямо сходство между религията и...

Парадоксът на македонската политика

До какво ниво на парадоксалност достигна македонската политика през 2019 година? Настоящото правителство ръководено от СДСМ подписа Договор за приятелство и добросъседство с България, а ВМРО-ДПМНЕ остро се противопостави на този договор и го окачестви като...

Джок на свобода

Освободиха предсрочно от затвора убиецът на Андрей Монов - австралиецът анархокомунист и авантюрист Джок Полфрийман. След осем години зад решетките Джок е свободен човек. Така реши българският съд. Онзи, същият - уж несправедливият, уж корумпираният, уж зависимият:...

Вината да си обикновен българин

Джок Полфрийман беше пуснат на свобода. Българският студент Андрей Монов си остава все така мъртъв. Джок Полфрийман направи НПО в затвора и се бореше за по-добри условия в тях. Андрей Монов си е все така два метра под земята. Джок Полфрийман заяви, че иска да се бори...

20 септември: Станислав Стратиев

„Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.“ На днешния ден през 2000 година Станислав Стратиев Миладинов напуска света. Известен с псевдонима Станислав Стратиев, той е един от...

Тематичните коалиции – индикатор за желание за промяна

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Анкета: Каква обществена телевизия искаме?

Във връзка с предстоящото обществено обсъждане за Българската Национална Телевизия, ще ви зададем няколко въпроса - каква обществена телевизия искате и какво трябва да се промени в настоящата. Гласуването е напълно анонимно и "Консерваторъ" НЕ събира личните ви данни....

Брекзит: успех, катастрофа или политическа стратегия?

Преди да прекрати парламента по закон и регламент, но за по-дълго от обикновено и замине за Люксембург на среща с президента на Европейската Комисия, Жан Клод-Юнкер, британският министър-председател Борис Джонсън отстрани 21 консервативни парламентаристи, прие една...

Учебни гранати за обществото

Септември е време за рестартиране не само на учебната година. Завърналите се от отпуски граждани и политици са уж отпочинали. Презаредени с нови сили те отново подхващат задачите си. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов с подновен плам се опита и в немалка...

Колеги журналисти, не бъдете евнуси

„Безпристрастен, хеле пък безстрастен журналист, е журналистически евнух“ Няма да крия, че често използвам знаменитата фраза на Йосиф Хербст в ежедневни разговори, когато се опитвам да убедя зрители, читатели и слушатели, а дори и колеги, че мантрата за...

Политическите фалити на банки в България не започват с КТБ и няма да свършат с нея

Време за четене: 5 мин.

Аферата с фалита на Корпоративна търговска банка ще занимава българското общество поне още десетилетие. След това ще бъде забравена и ще се припомня само от тесните специалисти като пример за политически възход и политически фалит на една финансова институция. Да бъдат спокойни тези, които днес настояват държавата да плати. Държавата ще плати. Така както винаги е плащала – с парите на хората и за доброто на онези, които измислят една и съща схема и я прилагат през няколко години.

КТБ не е първата политическа банка в България. Със сигурност няма да бъде и последната. Тя е част от една дълга българска традиция и ще заеме своето достойно място сред останалите големи банки, които са извървели същия път през последните над 100 години. За да ни стане ясно, колко е закономерно, това което се случва днес трябва да прочетем невероятната книга на Румен Аврамов „Комуналният капитализъм”. Тя е разказ за стопанската история на България от Освобождението до 1944 година и е пълна с истории, които не само ще ни покажат какво се случва с КТБ, но и как ще приключи скандалът. Защото скандалите в България винаги приключват по един и същи начин – с мълчание, разсеяност и плащане на сметката от тези, които в началото са били най-възмутени. Въпрос на традиция.

Ето една история по този повод. През 1881 година Христо и Коста Армянови основават първото българско кредитно акционерно дружество. През годините финансовата институция се превръща в една от най-влиятелните български банки и става известна под името „Гирдап”. Известността и влиянието на банката не се дължат само на предприемаческите умения на нейните собственици, но и на дълбоките им връзки с Народнолибералната партия. Малко след създаването на „Гирдап” на сцената се появява и нейният основен конкурент Българската търговска банка, която се ръководи от братя Бурови и не крие дълбоките си връзки с Народната партия. Така в продължение на няколко десетилетия българската банкова система функционира в условията на двуполюсен модел, разполовена между две партии и техните банки. Възходите и паденията на двете банки са пряко зависими от това дали техните партии са в управлението или в опозиция.  

Големият възход на „Гирдап” идва по време на бурния икономически растеж през първото десетилетие на XX век. През 1912 година тя е третата по големина частна банка след Българската търговса банка и свързаната с Дойче банк Българска кредитна банка. Влиянието на финансовата институция се разширява силно по време на Първата световна война, когато на премиерския стол сяда Васил Радославов. Неколкократният премиер Радославов е в политиката още от Освобождението на България, но това не му пречи в продължение на няколко години да управлява свързаната с „Гирдап” банка „България”. Когато през 1913 година Радославов оглавява последното си правителство започва най-грандиозният възход на „Гирдап”. Банката започва активно да създава акционерни дружества. Огромната част от тях са безперспективни и нямат никаква икономическа логика, освен логиката на близостта си с министър-председателя.

След големия възход обаче идва и големият крах. Проблемите на финансовата империя започват в средата на 1918 година. Тогава идва краят на Първата световна война, а Васил Радославов е изхвърлен завинаги от българската политиката. През 1919 година са проведени показни арести на някои от акционерите на банката, но въпреки това тя оцелява. Големият удар върху нея идва през 1922 година, когато Българска народна банка закрива сметката на „Гирдап“. Това предизвиква масова паника сред вложителите. Правителството заплашва с отчуждаване по занижена стойност сградата на банката на улица „Славянска”  в София, в която наемател е Министерството на финансите. Тези заплахи допълнително увеличават напрежението и поставят банката пред фалит. До началото на следващата година, заради предизвиканата паника, са изтеглени депозити за 38 милиона лева, а много полици на нейни длъжници, включително на участници в ръководството на самата банка, са протестирани.По това време БНБ, най-големият кредитор на „Гирдап“, заема позиция срещу обявяването на банката в несъстоятелност и започналото производство е прекратено. Две години по-късно БНБ променя позицията си и на 3 февруари 1925 година Русенския окръжен съд обявява „Гирдап“ в несъстоятелност, а мажоритарните й собственици Бончо Боев, Иван Ковачев и Никола Ковачев са арестувани.

След фалита на „Гирдап” е установено, че основната причина за края й е нейното лошо управление, което винаги се осъществява в условията на тежък конфликт на интереси. Непосредствено преди фалита половината активи на банката представляват заеми, отпуснати на нейни акционери и служители, членове на управителните ѝ органи и политици от радославистката коалиция. Само семейството на Ковачеви и Бончо Боев дължат една трета от всички активи. В основната си част тези вътрешни заеми са обезпечени с акции на предприятия, също свързани с „Гирдап“, като Българска македонска банка, Горска търговска банка и Банка „България“. В нарушение на закона са приемани като залог дори акции от самата банка „Гирдап“. След края на войната тези обезпечения рязко губят стойността си. Така активите на банковия клон в София в размер на 67 милиона лева са обезпечени с акции с номинал 24 милиона лева, чиято пазарна стойност през 1924 година остава едва 1 милион лева. След фалита сагата с процедурите по ликвидацията и разпределянето на активите на банката се проточва до края на 30-те години. Огромна роля в аферата играе БНБ, която заради политическата конюнктура в продължение на десетилетия си затваря очите за порочните практики на ръководството на банката.

Това е историята на „Гирдап”. Тази история се повтаря периодично и удивително еднакво през известни периоди от време в цялата ни следосвобожденска история. Тя ще се повтори и в края на миналия век, когато само за няколко години, отново заради политическата конюнктура и благодарение на широко затворените очи на БНБ, се появиха десетки банки, които за удивително кратко време изживяха своите политически възходи и падения. Банковата криза от началото на прехода остави у нас само неприятно усещане и чувство за ограбеност. Така както се е случило след фалита на „Гирдап” и така както ще се случи с аферата „КТБ”.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!