fbpx

НОВО

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Урокът по екология, който децата ни няма да получат в училищe

Преди няколко години преживях стреса от първия си личен сблъсък с новото екологично образование в училищата. Беше точно преди подписването на Парижкото споразумение за климата в края на 2015 г. Дъщеря ми, тогава в 4-ти клас, сподели, че „въглеродният диоксид е...

Българското общество е жертва на политическо лицемерие

Гражданите са оставени на сляпо да се ориентират в обстановката Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми и неизвестни Основният въпрос е липсата на междуинституционален и междупартиен диалог Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми...

Обичам Родината, мразя държавата!

Миналата седмица в коментарите под един текст се появи баналното клише: "Обичам Родината, мразя държавата!". И човек не може да не се запита каква, аджеба, е разликата между родина и държава и защо хората са склонни да обичат едното и да мразят другото. И изобщо...

Коалиция през погледа на белетрист

Време за четене: 4 мин.

Четиво само за Реформатори и други ексцентрични типове, които се интересуват от съдбата на Блока.

 

Поредният хит в Реформаторския блок е ъндърграунд дебата за това ще се коалираме ли аджеба с бат’ Бойко или няма да се коалираме. Казвам „ъндърграунд“, защото все още не съм чул да има такъв дебат на ниво национални съвети.

Реформаторите се разделиха на две като античен хор. Започнаха да се замерят се тези и антитези, със строфи и антистрофи, да търсят трагическа вина, катарзис, деус екс махина и други атрибути на антическото мислене – което в повечето случаи е философстване на сянка с охладено винце и поглед, зареян в притомните хоризонти на Средиземноморието.

Едната половина на хора е прокоалиционна. Тя скандира в подкрепа на това, че който иска да реализира политики, може да го прави само чрез ефективно участие във властта. В изпълнителната власт. В тази половина са повечето кандидати за депутати – преференциални или конвенционални, – които са направили инвестиция, ако не в пари, то във време, усилия и публичен резил.

Другата половина е антикоалиционна. В нея преобладават идеалистите, които си въобразяват, че истината на публичното говорене е една и съща с истината на оперативното действие. Тези хористи обикновено са гневни трибуни в социалните мрежи. Те искат оставката на Лукарски заради „трика“ да подведеш десни гласоподаватели с илюзията, че няма да се коалираш, пък после да речеш – ще видим.

Всъщност горкият Лукарски далеч не е архитектът на този подход или поне не е единственият му архитект. Обаче му се случи така, че и той да има своя думичка като „танковете“ на Петър Младенов и „седянката“ на Даниел Вълчев – „трикът“.

Истината е, че Реформаторите вече са в доста тежко положение. Когато заработи 43 парламент, те ще изпаднат в цугцванг, защото ще трябва да изберат един от два слаби за тях хода. Ако откажат да се коалират с ГЕРБ, тогава ще засияят със своя идеализъм и принципната си позиция. Ще се окъпят в аплодисментите на десните морални стожери. Ще си запазят правото да критикуват новото управление, което вероятно ще бъде все така уродливо като предишните и напълно ще си заслужава критиките. Но пък групата им най-вероятно ще се разпадне, защото ще бъде съставена от такива депутати, които не са си трошили парите и нервите, за да стоят в опозиция. Някакъв кандидат си регистрирал марката „Реформаторски блок“ на свое име – та такъв ли няма да се продаде и да започне да номадства!

Ако пък се коалират с ГЕРБ, ще получат някаква власт, но всичките им приказки за нова вълна в политиката, реформи, рестарти, протести, граждански позиции и т.н. ще отидат на боклука. Както казва един американски писател – ще паднат от лицето им със скоростта на гилотина. Ще запазят парламентарната си група, за да могат да изпълняват коалиционните си задължения, но когато и това управление си отиде, тогава и Реформаторите на свой ред ще си идат, трева и тях ще расне над прахът. И когато дойдат поредните предсрочни избори, Реформаторите няма да имат никакво право да се явяват на тях с претенцията за нещо ново и необичайно.

А какво мисли ГЕРБ? Реформаторите хубаво се надвикват дали да се коалират или да не се коалират, ама питат ли другата страна? Г-н Борисов в 43 народно събрание се стреми към конституционно мнозинство. То му трябва, за да тунингова президентската институция, да спечели президентските избори през 2016 и да изкара два мандата като държавна глава – изключително подходящ апотеоз на ярката му политическа кариера. Той ще се стреми към такова мнозинство и ще го направи на всяка цена и с когото може. Ако може да го направи с Реформаторите и някакви националисти – хубаво, защото освен мнозинство ще има и идеологическа легитимация на десен политик. Но ако не може, ще го направи с когото му падне.

Какво ще изберат Реформаторите? Ще изберат ли изобщо нещо или ще се разцепят, което вероятно ще им се удаде с лекота? Не знам. Аз съм белетрист, а не политик. Аз само питам и рисувам картини с думи. И освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Sulla.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ