НОВО

Нотр Дам, но не онази, която изгоря в понеделник

Когато френският поет Пол Клодел бил на осемнадесет години през 1886, той още смятал себе си за атеист, ала при все това посетил неохотно вечернята на Рождество в катедралата Нотр Дам. Тогава под купола на храма и пред Божия кръст, Клодел се заслушал в пеенето на...

Кен Фолет: Катедралите са сърцето на нашето европейско наследство

Уелският писател Кен Фолет, автор на бестселъра ,,Устоите на Земята" (разказ за строител на катедрали) споделя чувствата си след драмата в Париж пред френския всекидневник „Фигаро́“.ФИГАРО: Като писател, каква беше реакцията ви, когато разбрахте за инцидента в...

Новата партия на Фараж или посмъртно за партията на Камерън

Много вода изтече през последните пет години и вероятно мнозина вече са забравили кой спечели последните европейски избори във Великобритания. Тогава управляващата консервативна партия водена от Дейвид Камерън изгуби, оставайки на трето място след лейбъристите и… UKIP...

Когато лумнат катедралите

„Нотр Дам“ изгоря, между другото не за първи път. Изгоря донякъде. Спасиха едно-друго, друго-трето не успяха. Как стана тоя сакатлък? Рано е да се каже. Но макар че още докато пожарната не беше отишла на място, вече се застраховаха, че „няма човешки фактор“,...

Изобличител на истината или престъпник е Джулиан Асандж

Герой или злодей е основателят на "Уикилийкс" Джулиан Асандж? Тази тема коментираха в предаването „Плюс-Минус. Коментарът след новините” журналистът Петър Волгин и международният анализатор и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек. Вижте целия...

Дупка зее в сърцето на Европа

Дано в тази трагична нощ повече хора са си дали сметка колко пуста и празна е европейската цивилизация без християнското си наследство. Каква дупка зее в сърцето на Европа без благодатния покров на Божията Майка. Храмът е много повече от "архитектурен шедьовър",...

Няма хора, разбери

В продължение на предишния материал за листите и още по-предишния за АпартаментГейт, може да направим един извод (този от заглавието) От миналите статии изтекоха още няколко имотни сделки и цялата ситуация вече напомня на епизод от  „документалната“ поредица „Yes,...

Три от най-абсурдните предложения на европейски политици

Изборите са моментът, в който гласоподавателите получават възможността да посочат тези политици, партии и идеи, които биха желали да видят реализирани в държавата си. На европейско равнище, обаче, изборите все по-често изглеждат като борба за надмощие над целия...

Евфемизмите на лъжата

Ех, тези евфемизми... Хора с “нетрадиционна сексуална ориентация”. А защо толкова много думи? “Противозаконно отнемане на имущество”. Точно с толкова ли много думи трябва да се нарече кражбата? Комунистът говори за “класова борба”, за класова омраза. Либералният му...

Стив Банън: Не вярвам в неолибералния модел.

Стив Банън е имал няколко живота: офицер от Военноморските сили на САЩ, продуцент на сериала “Сайнфелд” (най-печелившият ситком на всички времена), директор на консервативния сайт Breitbart News, после директор на кампанията и съветник на Доналд Тръмп. Червената нишка...

Биполярното разстройство и политическите му чеда

Време за четене: 5 мин.

Едно от великите постижения, с които бе приветствано влизането на Симеон Сакскобургготски в българската политика, беше пришитата му заслуга за разбиването на двуполюсния модел.

Към днешна дата, налице с очертаващия се пореден провал на т.нар. автентична десница, безидейните и политически импотентни леви движения АБВ и 21, и никнещите като гъбки нови спасители и месии – било то с бръснати глави, с пистолет на кръста или облечени с бронежилетка,  разбиването на двуполюсния модел нито е велико, нито е постижение. Дори напротив.

Петър Николов /ДБГ, Реформаторски блок/ правилно отбелязва в своя скорошна публикация, че двуполюсен модел в България дефакто никога не е съществувал в чиста форма, тъй като съдбините на управниците, било то леви или десни, се определяха основно от третата партия в модела – ДПС. Ролята на ДПС и нейното оползотворяване и осребряване неслучайно са блян на мнозина, начело /поне на думи/ с носещата бронежилетка рожба на бизнес кръговете около сараите.

Настрани от този типично нашенски битовизъм, един анализ на двуполюсния модел и на неговото функциониране в развитите западни демокрации като САЩ, Великобритания и много други, показва, че победата над система с две утвърдени традиционни партии не е особен повод за гордост.

Няма съвършена демокрация, няма и съвършен икономически модел, но абстрахирайки се от общоизвестните недостатъци на западните демокрации и на капиталиталистическия икономически строй, моделът който беше разбит от Сакскобургготски, доколкото изобщо е съществувал в България, има редица преимущества, особено спрямо днешния абсурден спектакъл.

Наличието на солидни утвърдени партии е естествена бариера пред пороците на родния политически живот, които в най-голяма степен възмущават обществото и препятстват постигането на нормално функционираща демократична система.

Изкачването на определена йерархична стълбица вътре във самата политическа сила, и явяването на последователни избори в постепенна градация преди заемането на висши постове в изпълнителната власт, само по себе си е бариера пред много от днешните абсурди.

Бариера пред случайните герои издигнати от случайно забогатели местни дерибеи, бариера пред кандидат месиите национализиращи злато и електричество, бариера пред компроментираните личности с бели петна в миналото които се возят на ролсове а декларират москвичи, бариера пред вълшебниците предлагащи чудодейно моментно лечение на проблемите на държавата и гражданите и тройно увеличение на всички пенсии и заплати още в деня след изборите, бариера пред политическите вувузели от типа на момчето с димката и папките, което грееше от стотици билбордове и щеше да уволнява един премиер.

Бариерата е трудна за прескачане от много по-опитни и богати играчи, в сравнение с които нашите пишман олигарси са невидими с просто око прашинки на световната карта на капиталите и политиката.

Опитите на милиардерите и близки приятели на Буш – братя Кох, да създадат бизнес партия вътре в Републиканската партия на САЩ, финансирайки Tea Party и обличайки я в носията на автентичните десни със засилено патриотично самосъзнание, не се увенчават с особен успех до днес. Особено след разкритията на американски медии, че много от идеалистите, подкрепящи идеите на чаената партия, не са наясно с източниците на финансиране и обема на паричните потоци, необходими за съществуването на тази политическа платформа.

Афинитетът на тексаските милиардери към политиката не е от вчера, но бариерата на утвърдените партии се оказа непреодолимо препятствие и пред Рос Перо, който въпреки похарчените стотици милиони долари в кандидат-президентстката си кампания през 1992 година, и използването на до болка познатите ни негативни популистки послания от типа „всички политици са маскари”, успя единствено да се класира на почетното трето място след Клинтън и Буш с 18.9% от гласовете.

За разлика от днешната ни реалност, двуполюсният модел дава ясен и категоричен отговор на въпроса кой е на власт и кой е в опозиция.

За разлика от днешната ни реалност, двуполюсният модел дава ясен и категоричен отговор на въпроса каква политика е избрало обществото и какви законодателни и изпълнителни политики да очакваме от управлявящите.

Глупотевините за размиването на лявото и дясното обслужват именно хаоса и неопределилилите се еднодневки, пърхащи от студио в студио.

Кризата показа за пореден път колко ясно е разделението, и колко е ясен сблъсъкът на философиите за ролята и участието на държавата на пазарите и в икономиката, за разходването на публичните финанси, за спасяването на производства и работни места с пари на данъкоплатците.

Глупотевините, че ляв политик не може да бъде заможен, както и че десен политик не може да бъде състрадателен и социално ангажиран, са част от същия рефрен – няма ляво и дясно, всички са маскари, трябва ни нещо ново и различно.

За разлика от днешната ни реалност, моделът на утвърдените партии изключва вероятността бъдещият президент да бъде извикан по дънки и заведен за ухото на избори.

Глупотевините, че политиците трябва да престояват в политиката кратко, и че с времето се изхабяват и ояждат, имат за цел именно това – да се свикне с еднодневките, да се свикне с мисълта че днешните управници са тук случайно и за кратко, да се свикне с липсата на носене на отговорност, да се свикне с комфортното избягване на неприятния ангажимент да се дават дългогодишни обяснения за грешки и постъпки, възмутили обществеността.

Липсата на определен набор от качества, автобиография и ценз, гарантирано ще попречи на амбицирания да стане пръв измежду равни. Ще попречи на общинския съветник да стане кмет, на кмета на стане губернатор, на губернатора да стане сенатор, и на сенатора да стане президент.

Тази реалност, естествено отново да подчертаем – с всичките й недостатъци, движи най-силната държава и икономика в света.

Нас обаче това не ни устройва.

Ние разбихме порочния двюполюсен модел.

Ура.

Нема що.

От fakti.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!