fbpx

НОВО

Двойната криза в САЩ

Деконструкция на разума Епидемията в САЩ отключи процеси, които дълго време набираха сила, още от края на седемдесетте, след петролната криза. Възходът на реториката в политиката и на популизма е още от 60-те с победите на Кенеди срещу Никсън благодарение на...

Наследството на панарабизма в Близкоизточния конфликт

Първият въпрос, като започнем да говорим за панарабизма и арабския национализъм е ясно да посочим какво се има предвид под Арабски свят – това са всички държави, където арабският език е първият официален език  и  арабската и ислямска култура доминират. В...

Води ли политическата коректност до политически разлом в ЕС?

Резолюцията на Европейския парламент в подкрепа на "расовите" бунтове в САЩ и движението Black Lives Matter няма правни последствия. Вероятно тя е неумел опит да се повлияе на предстоящия президентски избор зад океана през ноември. Днешното изявление на Доналд Туск в...

Корупцията в климатичната наука

Редакторът в "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в "Студио Хъ" по 7/8 ТВ. Тема на разговора беше корупцията в научните среди и последиците от Зелената сделка. Вижте пълния...

Консервативният аргумент за хегелиански ред

Проблемът с повечето политически философи на 20-ти век е, че не успяват да обхванат всички взаимосвързани системи, които изграждат човешкото общество и се фокусират единственото върху определени аспекти от него (икономически, културни, политически и т.н.). Факторите...

Туитър срещу Тръмп

Ако си човек с консервативни позиции и си активен в големите социални мрежи (да разбираме Фейсбук и Туитър), въпросът не е „дали“ ще дойде ден, в който ще бъдеш цензуриран, а „кога“. Спомням си как преди десетина години социалните мрежи бяха не просто свободно...

Пред какви икономически заплахи е изправена България?

Ще намери ли Европейският съюз общо решение за излизане от кризата? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на Георги Коритаров. Вижте пълното...

Как непредвидимостта на епидемията ще се отрази на икономиката?

Какво ще е бъдещето на България след влизането в чакалнята на еврозоната и Банковия съюз? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на „Свободна зона с Георги Коритаров“. Може ли проектът АЕЦ „Белене“ да скара България и Европейския съюз? Вижте пълното...

Кому свети Статуята на свободата?

Знам. Знам, че темата за консерватизма и либерализма вече става твърде досадна. Но т. нар. „дневен ред на обществото“ непрестанно, с тъпа упоритост ни връща към нея. Това че днес българите са разделени на „либерали“ и „консерватори“ е случайно и временно. Те винаги са...

Има ли бъдеще дистанционната форма на работа и след COVID?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстве гостува в предаването "Питай БНТ". Тема на разговора бе бъдещето на работата от разстояние след коронавирус пандемията. Вижте пълното...

Брекзит: успех, катастрофа или политическа стратегия?

Време за четене: 3 мин.

Преди да прекрати парламента по закон и регламент, но за по-дълго от обикновено и замине за Люксембург на среща с президента на Европейската Комисия, Жан Клод-Юнкер, британският министър-председател Борис Джонсън отстрани 21 консервативни парламентаристи, прие една кабинетна оставка, посети Ирландия и Шотландия и преживя загубата на шест консерватори, които отидоха в Либерално-демократичната партия. Освен това  загуби шест парламентарни гласувания с натиск да няма предварителни общи избори и да разкрие подозираната тайна подготовка за Брекзит без сделка.

“Къде ще ги слагаме да спят този ужасен Джонсън и любовницата му?”, пита уж кралицата в новия брой на хумористичното списание Private Eye от замъка Балморал в Шотландия. За десерт неделните вестници заляха с откъси и преразкази от книгата на предшественика му Дейвид Камерън за историята на референдума от 2016 и предателствата на БоДжо и не само той. Всичко важно между тях разбира се става със SMS след игра на тенис в разкошната резиденцията на американския посланик близо до Regent’s Park.

Планът Джонсън е консервативен, типичен за типа английски политици, които не ги е страх от опозицията, знаят, че техните избиратели мразят марксиста-изолационист лидер на лейбъристката партия Джереми Корбин и няма да се трогнат от нищо свързано с Брекзит.

Смята се, че те са около 39%. “Аз не бях за Брекзит преди, но сега съм твърдо за”, споделя нормален бизнесмен от малък град близо до Лондон. Ако Джонсън не мръдне от обещанието че “или ще достави Брекзит, или ще умре” без удължение на 31 октомври, той ще се запише в историята на Великобритания като силен лидер. Политическата му стратегия  изглежда е да предлага безсмислени или много трудно приемливи преговори на Европейския Съюз по ирландския проблем или за дължимите 30 милиарда британски лири финансово уреждане на напускането, да откаже нова дата на излизане и представи всичко като отказ на лошите европейци. Нищо лично няма тук, просто политическа реалност. След което да влезе в преговори с партията на Найджъл Фараж, която и без това е съставена в голямата си част от подобни на неговите брекзитъри и да обедини консерваторите. Според Financial Times, друга идея е да иска удължаването на преходния период до 2022 за да може да се възобнови дейността на парламента в Белфаст без който няма как да се реши въпроса за ирландската граница.

Какво ни интересуват Джонсън и Брекзит?

Имам предвид хора с консервативни възгледи, българи, англичани или германци. Интересува ни разбира се да не се удавим в Брекзит спорове и да забравим, че най-важното е да имаме свои собствени консервативни идеи, смели и национални, ако може и европейски, да сме на ти с американските посланици и да четем правилно своите народи, които както и британския не искат безконтролна емиграция, а ред и работа в страните си. Джонсън и днешната британска консервативна партия са някак си както и преди – гонещи национални интереси безкомпромисно, защитаваща елита и тези, които уважават елита, икономически силна, много образована, ех, по-нерелигиозна разбира се, но пак ексцентрично одърпана и несериозна на вид, а много богата в действителност. Но безспорно Джонсън е изтъкан от жажда за политическа слава, която е по- друга от тази на Чърчил по време на Втората световна война, или на Маргарет Тачър, която никога не би позволила днешните партийни разправии или слушала оратории за или против демокрацията, а би се разбрала на четири очи с Меркел или Юнкер. Без никакви SMS-и.

Споделете чрез

Предишен

Следващ