Стоян Радев*
Дълго увъртаха и накрая направиха това, което всички се опасяваха, че ще направят: начело застанаха Станишев и Кунева. Смешното при Реформаторския блок е, че след председателя на ДБГ (Кунева) в списъка се включват и всички останали председатели – на БЗНС (Ненчев), на СДС (Лукарски), на НПСД (Исмаилов), на ДСБ (Кънев). Демонстративна липса на потенциал? Или демонстративна проява на корист? Или на глупост?
За БСП всичко това важи, че и отгоре, но защо и Реформаторският блок по същия начин!? Очакванията бяха листата на реформаторите да включва нови лица, които не представляват партийния авангард, а богатата експертна база, с която блокът без съмнение разполага.
Извън така наречения Граждански съвет, новосъздадената коалиция имаше предимството да разчита на далеч по-многобройна подкрепа от свободни, мислещи граждани, чиито думи можеха да се чуят не на нарочни заседания, а в медиите или във всяко едно обществено простраство, което предполага комуникация.
Поне моите впечатления са, че в нито един подобен разговор настоящите кандидатури не са били обсъждани като добър вариант. И то не защото лицата нямат качества, а понеже целият патос на промяната се свързваше с нуждата да се демонстрира нов ресурс. А такъв има и настоящите ръководители трябваше да му отстъпят местата си в списъка, за да докажат, че многото изговорени приказки не са напразно.
Обратно, вместо спокойна и обмислена проява на увереност и сила, пред очите ни се явява някаква инсталация, пърформанс, оживяла метафора, в която реалната политическа перспектива е изместена от отчаяно героичен жест, в който председатели правят жива скулптура-паметник на своята готовност за борба. Ами, ако избирателите вземат, че пратят тази великолепна председателска петорка в Европарламента, в чии ръце ще останат вътрешно-държавните дела!?
Или, тъй като успех като този ни се вижда съвсем немислим, дай поне да направим някакъв политически хепънинг, някакъв фойерверк – може пък обезумелите избиратели да го харесат. Да, обезумелите избиратели…
Наистина в истеричната обществена ситуация, която продължава твърде дълго, паниката обзема и свестните хора – те решават, че трябва да се вземат крайни, “нетрадиционни” мерки. Но точно удържането на разумните рамки би направило голямата разлика.
Добрият, а не користният, прагматизъм би създал предпоставки за реален политически шанс – ако не веднага, то в обозримо бъдеще, тогава, когато манипулациите на останалите се срутят под собствената си тежест. Мога да цитирам един РБ симпатизант, който смутено писа: ние и без това ще гласуваме за вас, няма нужда от салто-мортале и фокуси, ще гласуваме, ако в оставащите до изборите дни съвсем не ни озадачите с постъпките си. Така е…
От webcafe.bg
* Стоян Радев е театрален и филмов режисьор, снима и музикални, и рекламни клипове. Активен участник в протестите срещу Пламен Орешарски и член на Гражданския съвет на Реформаторския блок.
