Патрик Бюкенън*
Всички хора могат да имат равни права. Но повечето предпочитат своята си вяра, страна, култура, цивилизация и вид. Те високо ценят и се грижат за своята собствена уникална и отделна идентичност. Те не искат да изчезнат в някаква велика амалгамана Новия световен ред.
По героите им ще ги познаете.
В своето хвалебствие, президентът Обама добави Нелсън Мандела към компанията на трима други герои: Махатма Ганди, Мартин Лутер Кинг и Абрахам Линкълн.
Какво е общото между тези мъже? Трима са убити, а и четиримата са икони на съпротивата срещу бялото управление над цветнокожи.
Линкълн води най-кървавата война в американската история, която сложи край на робството. Ганди ускори края на британското управление в Индия. Кинг поведе борбата за граждански права, която погреба дискриминацията спрямо негрите. Мандела беше лидерът на революцията, която прекатури апартейда.
Героите на Обама са свидетелство за неговата вяра, че голямата морална битка на епохата е битката за расово равенство.
За неоконсерваторите най-великият човек беше Уинстън Чърчил, защото той се изправи, почти сам, срещу най-голямото зло на своето време – нацизма.
Така, за неоконсерваторите, Мюнхен беше огромно предателство, защото там Невил Чембърлейн, вместо да се противопостави на Хитлер, се съгласи да върне судетските немци под германско управление. (За Старото Дясно, Ялта, където Чърчил и Рузвелт отстъпиха Източна Европа на Сталин, по-страшно чудовище от Хитлер, беше най-голямото предателство).
Но какво е мислил Чърчил за героя на Обама – Ганди?
„Тревожно и гадно е да видиш господин Ганди, подмолен адвокат от средна ръка, сега представяш се за един вид факир, типаж добре познат на изток, стоящ полугол на стълбите на двореца на вицекраля… да говори на равна нога с представителя на императора-крал.“
Какво е мислел Чърчил за края на западното бяло управление на цветнокожите народи? Ето какво казва през 1937 година:
„Не приемам… че голямо зло е сторено на червенокожите в Америка или черните в Австралия… с факта, че по-силна раса, по-високоразвита раса… дойде и зае тяхното място“.
Ето и Чърчил по време на Втората световна война:
„Не съм станал премиер на краля, за да контролирам ликвидацията на Британската империя“.
Накратко, убеждението на Чърчил за превъзходството на някои раси и цивилизации, и тяхното наследено право на управляват това, което Киплинг нарича „по-нисши породи без закон“, е било и е антитеза на това в което вярва Обама.
Чудно ли е, че Обама върна бюста на Чърчил от Овалния кабинет обратно в британското посолство? Има ли изненада в това, че Обама не успя да отиде на погребението на Маргарет Тачър, чърчелянка, която изпрати флота да отвоюва Фолкледнските острови от Аржентина.
Изводът: визията на Обама и на Чърчил за един идеален свят са несъвместими.
На второ място, не само Чърчил е мъртъв, неговата империя в мъртва, неговият свят в мъртъв, а неговите идеи за превъзходството на расите и цивилизациите ще бъдат цензурирани ако се изкажат на някой международен форум.
Днес живеем в света на Обама. Това е място, където не само всички раси, религии и цивилизации са равни, но в рамките на нациите, колкото по-голямо е разнообразието на раси, религии, култури и етнически групи, толкова по-добре.
И не само трябва да имат равни права, но и равни награди.
Неравенството е равно на несправедливост. Неравенството на доходите е новият враг.
Но макар че светът на Обама е реалност днес, той изглежда по-малко вероятен утре.
В Близкия изток и Африка ислямистите убиват и преследват християните, защото не приемат християнството за равно.
Етнонационализмът обединява китайците срещу тибетците и уйгурите, и тласка напред конфронтацията с японците, на които никога не им беше простено за убийствата в Нанкинг.
Владимир Путин е трън в очите на западните секуларисти, защото иска да възроди и възстанови православното християнство и неговите морални предписания в руското законодателство, което означава, че скоро да няма гей-парад на Червения площад.
В коледна картичка до мен, Харолд Мейрсън (демократичен социалист,Общество.нет) от Вашингтон поуст ми припомни подкрепата на моя баща за испанския генерал Франциско Франко – за да разкрие подозрителните мотиви на сина.
В Гражданската война 1936-1939, Франко свали християнофобския режим на социалисти, сталинисти и троцкисти, които край река Ярама избиха батальон Абрахам Линкълн и затова свършиха в списъка с подривни организации на генерал Франко.
Извинявай за това, Харолд!
В Европа, глобализмът и транснационализмът, представлявани от Еврозоната и ЕС, изглежда са в отстъпление, а национализмът е в подем. Сега Британската партия на независимостта, която работи за отцепване от ЕС, нараства за сметка на торите.
Нека Франция бъде Франция! Нека Британия бъде Британия! Нека Шотландия бъде Шотландия! Това са лозунгите, които идват от сърцата на европейците отхвърлящи масовата емиграция и лудостта на мултикултурализма.
Всички хора могат да имат равни права. Но повечето предпочитат своята си вяра, страна, култура, цивилизация и вид. Те високо ценят и се грижат за своята собствена уникална и отделна идентичност. Те не искат да изчезнат в някаква велика амалгама на Новия световен ред.
Независимо дали глобализмът или национализмът ще победи, голямата битка се задава.
* Патрик Бюкенън е роден на 2 ноември 1932 г. във Вашингтон. Един от най-известните американски палеоконсерватори. Старши съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън.
