В проектобюджета за 2020-а не се виждат изненади, спрямо предварителните очаквания. Параметрите и от приходната част, и от разходната бяха очаквани. Важно е да се отбележи положителния факт, че няма промяна в размера на данъчните ставки и размера на осигурителните вноски. Данъчният модел е устойчив и носи, както нужната стабилност в приходната част, така и дясната визия за относително ниска данъчно-осигурителна тежест.
В средносрочната бюджетна прогноза, за следващите три години, се залага понижаване на относителната тежест на държавния дълг към БВП. Това също е много важно, за да се гарантира стабилността на публичните финанси в средносрочен план.
Виждаме и заложен балансиран бюджет за следващите три години, което означава паритет между приходите и разходите. Със сигурност това е по-добре от дефицит, но с оглед задаващото се икономическо забавяне в Европа ми се искаше да видя излишък (по-големи приходи спрямо разходите) за 2021 и 2022. Сега е моментът да се натрупат буфери или с други думи, пари за по-черни дни.
Прогнозите за реален ръст на БВП от 3.3% на БВП през следващите три години е по-скоро в полето на оптимистичния сценарий. По-консервативните прогнози по тази линия са, както по-реалистични, така и по-прагматични с оглед на възможна реакция при евентуално по-лоши икономически дни в бъдеще.
Виждаме развързване на разходите в секторите образование и здравеопазване. Там ключовото не е толкова размерът, а ефективното и ефикасно разходване. Визията и контролът при разходването със сигурност трябва да се оптимизира, за да може да очакваме качествени резултати.
Заложените увеличения на минималната работна заплата на пръв поглед са нещо положително, но всъщност могат да донесат сериозни проблеми на пазара на труда в регионите с по-ниски средни доходи. Отдавна се говори за нуждата от диференциация било то на база индустрия, било то на регионален принцип. Независимо към кой вариант се тръгне със сигурност е важно такава диференциация да има.
Иска ми се повече да се акцентира върху капиталовите разходи (сгради, машини и тн.), отколкото на оперативните разходи, като харчовете за заплати. Натрупването на капиталова база е в основата на устойчив икономически растеж.
Често се говори и за средните работни заплати. Те обаче са функция основно на бизнес активността, а не на публичните разходи. Държавата трябва да създава благоприятна инвестиционна среда с ниска данъчно-административна тежест и защита на частната собственост. Другото е в ръцете на предприемачите.
