fbpx

НОВО

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Урокът по екология, който децата ни няма да получат в училищe

Преди няколко години преживях стреса от първия си личен сблъсък с новото екологично образование в училищата. Беше точно преди подписването на Парижкото споразумение за климата в края на 2015 г. Дъщеря ми, тогава в 4-ти клас, сподели, че „въглеродният диоксид е...

Българското общество е жертва на политическо лицемерие

Гражданите са оставени на сляпо да се ориентират в обстановката Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми и неизвестни Основният въпрос е липсата на междуинституционален и междупартиен диалог Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми...

Обичам Родината, мразя държавата!

Миналата седмица в коментарите под един текст се появи баналното клише: "Обичам Родината, мразя държавата!". И човек не може да не се запита каква, аджеба, е разликата между родина и държава и защо хората са склонни да обичат едното и да мразят другото. И изобщо...

Българският бизнес в борба с пандемията и неадекватните икономически политики

Време за четене: 7 мин.

Вече месец българската икономика се адаптира към безпрецедентната икономическа криза, която яростно ни връхлита. Вследствие на ограничителните мерки, съпровождащи въведеното на 13-ти март извънредно положение за борба с  коронавируса и глобалния спад в потреблението, за по-малко от месец над 70 000 човека в България изгубиха работата си. Всеки ден бюрата по труда обработват молбите на 3-4 000 нови безработни. В тази безпрецедентна икономическа ситуация родния бизнес прави всичко по силите си, за да оцелее. Много от затворените ресторанти в рамките на няколко дни преструктурираха бизнес модела си и започнаха да предлагат доставки по домовете. Много шивашки цехове започнаха да произвеждат защитни маски и облека, за да могат да отговорят на моментното свръхпотребление. Всичко това се случи по един естествен начин без каквато и да било държавна намеса и влияние. От друга страна имаме и държавата в лицето на политиците, които се опитват да дават решения на несъществуващи проблеми, като по този начин само създават нови такива, както за бизнеса, така и за крайните потребители. Изумително е тоталното неразбиране от страна на българската политическа класа за това какво представлява и как функционира една пазарна икономика и фундаменталната функция на пазарните цена в нея. Цените са сигнали, които се генерират от пазара през отношенията между купувачи и продавачи. Тези сигнали водят до промяна в цените, а те от своя страна изпращат сигнал към предприемачите, за кои продукти има промяна в потребителските нагласи.

Уместен пример за момента в България е повишеното търсене на предпазни маски. Високият ръст в търсенето на тези маски доведе до логичното повишаване на тяхната цена. Бизнесът разчете много бързо този сигнал, като моментално адаптира своя бизнес модел, за да може да отговори на по-високото търсене на този продукт. В крайна сметка повишеното предлагане на този продукт ще натисне пазарната цена надолу и тя ще се върне на нивата отпреди кризата. Целият този процес се случи пред всички нас в последния месец. Всичко това означава, че свободния пазар и пазарната цена, която той генерира през силите на търсенето и предлагането е всичко, което ни е необходимо за ефективната координацията на широк кръг от комплексни процеси и участници с изключителна точност. Свободният пазар е този феномен, който води до най-ефективното разпределение на факторите на производството и ресурсите в една пазарна икономика  С вмешателството си в тези пазарни процеси държавата разбива ефективното функциониране на ценовия механизъм на формиране на пазарни цени като по този начин не позволява на предприемачите да задоволят нуждите на крайните потребители, от което губят всички икономически участници.  Губи бизнеса, губи крайния потребител, губи и държавата.

Ето  няколко конкретни примера от последните седмици, с които управляващите щяха да фалират голям брой бизнеси и щяха да ограничат достъпа до голям брой продукти за крайните потребители

Закон на БСП подкрепен от ГЕРБ в опит да върнат плановата икономика

Всичко започна преди три седмици с проектозакон на БСП, който целеше ефективното въвеждане на ценови контрол над цялата икономика. Законът най-общо гласеше, че всички стопански субекти са длъжни да предоставят на населението предлаганите от тях стоки и услуги на цени, равни на средноаритметичните цени. Фирмите, които допуснат подобно нарушение трябваше да платят глоба в размер на 5% от оборота реализиран през 2019 година. Целта на БСП беше да се избегне рязкото покачване на цените, за да могат крайните потребители да бъдат защитени от спекуланти. Мярката сама по себе си е абсурдна в икономически аспект, като тя дори не е съществувала по комунистическо време. Дори и тогава цените на стоките са варирали в зависимост от пазарната конюктура. Добрата новина е, че след вето на президента на този пагубен за българската икономика закон той беше оттеглен. Негативният сигнал към бизнеса, обаче остана. Абсурдността на този закон е, че той беше написан толкова нескопосано, че при сегашния спад в цените на петрола на международните пазари, ако някоя верига бензиностанции свали цените на горивата директно трябваше да й бъде наложена глоба от 5% от годишния оборот. Това важи и за редица сезонни стоки и хранителни продукти. Тоест, този закон щеше да ограничи достъпа на крайните потребители до продукти и суровини, които регистрират дори и спад в цените си. Както описах по-горе цените играят изключително важна роля в пазарната икономика. Те поощряват икономическа ефективност, която държавата никога не може да постигне. Поради тази причина държавата няма място в процеса на формиране на пазарни феномени. Ефектите от евентуалното въвеждане на този закон щяха да бъда катастрофални. От една страна бизнесът нямаше да може да произвежда, защото при едно повишаване във факторите на производството той щеше да формира по-висока себестойност на крайната продукция, като този закон забраняваше на бизнесът да прехвърли по-високата себестойност върху продажната цена, за да формира печалба. По този начин бизнесът просто щеше да спре да произвежда и потребителите нямаше да имат достъп, дори и до стоки от първа необходимост.

Министерство на Земеделието в борба за хранителите вериги

Абсурдните икономически политики за съжаление не спряха дотук. Миналата седмица излезе проект на постановление на Министерския съвет, изготвен по предложение на земеделското министерство, целящ подпомагането от страна на държавата на българските производители. Само по себе си това постановление представлява поредния опит на управляващите към завръщането ни към планова икономика. С него държавата ефективно налага по какъв начин огромни мултимилиардни международни компании да извършват своята оперативна дейност. Важно е да отчетем, че това са компании, които са сред най-големите работодатели и инвеститори в България, чийто ефективен бизнес модел в момента ни позволява да не усещаме каквато и да било липса на хранителни продукти, да няма покачване на техните цени и да няма огромни опашки. Едни от най-абсурдните мерки в постановлението на министерски съвет беше обособяването на отделни щандове, на които да бъдат излагана само българска продукция. Реално, обаче 70% от щандовете по веригите вече са такива щандове, защото българската стока генерира 70% от оборота им. Друго лишено от каквато и да било икономическа логика предложение е

„предлаганите групи храни трябва да се закупуват директно от производители в областта, където се намира съответният търговски обект, или до 200 км. от областния център.“

Ако подобна мярка бъде въведена това ще означава, че де факто цяла София ще остане без храни и стоки от първа необходимост, просто защото на радиус от 200 километра няма достатъчно оранжерии и млекокомбинати, които да захранят София с храни за една година. Да не говорим, че продукти като банани и всякакви цитрусови плодове ще трябва да изчезнат от щандовете, защото покрай София просто не се отглеждат банани.  И другите мерки в предложението са също така абсурдни и се явяват грубо вмешателство начина, по който частния бизнес в България работи.

Отново в ситуацията на безпрецедентна икономическа несигурност държавата вместо да бъде пристан на спокойствие тя генерира допълнителна несигурност за бизнеса, чрез вредните си за икономиката законодателните си инициативи. Управляващите трябва да се замислят, дали милиардите чуждестранни инвестиции, които тези хранителни вериги направиха в България щяха да се осъществят при предложените законови промени.

ВМРО забранява вноса на плодове и зеленчуци

В петък в Министерския съвет вицепремиерът Красимир Каракачанов внесе предложение министърът на икономиката да има право да забранява временно вноса и продажбата на плодове и зеленчуци във времето на сезона на прибиране на българските плодове и зеленчуци до тяхното изчерпване на вътрешния пазар. Този пореден икономически нонсенс на управляващите и грубо вмешателство в свободния пазар, за пореден път в последните седмици хвърли в тотално недоумение както бизнеса, така и потребителите. Явно военния министър няма представа какви количества от годишното потребление в България се генерират от местното производство. Ако той разполагаше с тази информация не мисля, че би предложил икономическа мярка, която от една страна да нарушава фундаментални за Европейския съюз принципи и от друга страна да обрича крайните потребители на недостиг на храни и то на по-високи цени.

Всички тези примери от последните две седмици ясно показват какви биха били икономическите последствия от тяхното въвеждане както върху бизнеса, така и върху крайния потребител. Те ясно разкриват деструктивната функция на държавата вследствие грубото вмешателство в начина, по който бизнеса оперира в момент, в който той има най-голяма нужда от спокойствие и последователни икономически политики. Всичко, което държавата трябва да прави особено в толкова несигурни времена е дефинирано още преди векове от велики политически философи и икономисти, като Фредерик Бастиа, Адам Смит, Лудвиг фон Мизес и др. Държавата трябва да остави бизнеса да работи спокойно. Да не повишава административната и данъчна тежест и да не налага регулации за начина, по който той да работи. Само тогава можем да бъдем сигурни, че факторите на производството ще бъдат разпределени по възможно най-ефективен начин, за да можем всички ние, в условията на безпрецедентна икономическа криза, да имаме безпроблемен достъп до храни и стоки от първа необходимост на възможно най-ниска цена. Всяка една от изброените по-горе икономически политики на политиците води до точно обратното.

Споделете чрез

Предишен

Следващ