Протестите вчера събрали малко хора?
Имало 100 души?
Всъщност в това няма нищо учудващо.
Ако тези протести се бяха случили преди година, и аз щях да съм там.
И съм бил там – макар, че голяма част от онези, които ходеха по протести сякаш не бяха щастливи да ме видят.
Протестите днес са бутикови.
Хората, които излизат на площадите са си едни и същи.
Нови няма, най много на някой от старите да му писне и да преустанови посещенията си.
За това обаче си има съвсем логично обяснение.
И то е просто.
Една общност (грубо казано представителите на малките дребнобуржоазни партии) ходи заедно по протести.
Обикаля, извършва някакви общи действия.
А после, когато наближат изборите тази общност се разделя на 20 съставни части и започва война помежду си.
И така, с малки изключения от 1990 година насам.
Само че през 1990 съставните части бяха големи и получаваха своето представителство в законодателните органи.
А сега, благодарение на цикленето в кръг и тази абсолютно безумна война на егото и усещането за святост у лидерите си, тези съставни части са маргинални, дребни, почти невидими и електорално незначими.
Протестите у нас са изчерпани.
Поне за известно време напред.
Каузите вече звучат като написани от комсомолски секретари.
Активистите се заблуждават, че след като имат 120 лайка във Фейсбук, са подкрепени от половин България.
Само че извън тези 120 лайка никой няма идея какво точно се случва на въпросните протести.
Защото дневния ред на активистите се разминава драстично с дневния ред на около 90 процента от всички българи.
Във всеки случай това перпетуум мобиле, този развален грамофон сред десните, центристки и нема лево нема десно партии дава един сигнал.
И той е, че един файтон хора, които не могат да се разберат помежду си, не могат да бъдат и припознати като алтернатива.
За това протестите ще привличат оттук нататък все по – малко хора.
И това е съвсем логично.
И ако се случи нещо различно, ще призная, че нищо не разбирам и публично ще се извиня за този статус.
