fbpx

Бюджет 2022 – Промяна не дойде

Приближавайки втория месец от 2022 г., на новите български управляващи най-накрая им се наложи да влязат в конкретика по отношение на бюджетната процедура на настоящата година. Разбираемо за всяка нова власт, залага се на обещания за социална справедливост, високи капиталови разходи и обещания за нови инвестиции. Твърдя, че подобен похват е разбираем, именно защото целта на всяка една власт е да се задържи в тази позиция, а най-лесният начин това да се случи е чрез привлекателни послания, отправени към обществото.

Проблемът е, че в предложението за Закона за държавния бюджет за 2022 г. обещанията не просто не са подкрепени с цифри, а напълно се разминават с тях, което застрашава финансовата и икономическа стабилност.

Детайлният анализ на проектобюджета принадлежи на напоителни доклади и становища, които нямат място в публицистиката. Можем обаче да посочим най-проблемните сегменти от него.

Може би най-очевидното разминаване между твърденията на управляващите и реалността е по отношение на заложения дефицит от 4.1% от Брутния вътрешен продукт или 5.9 млрд. лв.

Реалната стойност на дефицита обаче ще е по-голяма, тъй като правителството е заложило за харчене и излишъка от тази година, който е над 2 млрд. лв. Мнозина експерти твърдят, че Бюджет 2022 е разточителен и потвърждението на думите им идва именно от тези предвидени за харчене 8 млрд. лв. повече, отколкото държавата всъщност може да си позволи спрямо събираемостта.

Защо това е проблем?

Най-просто казано, защото се продължава политиката от последните години на управлението на ГЕРБ и Обединени патриоти, която не бе подложена на редакция от служебните правителства – а именно раздаване на пари на калпак без дългосрочна визия за развиване на икономиката и фискална стабилност. В Бюджет 2022 са заложени повишаване на минималната работна заплата, минималните пенсии и пенсиите за старост, както и редица други социални плащания. Иначе наглед благородното намерение да се отпускат повече пари за уязвимите групи обаче не е подплатено с анализ откъде трябва да дойдат парите. Увеличаването на максималния осигурителен праг, което е повишаване на данъците главно на средната класа в страната, е един от източниците на това финансиране, като очакванията са, че ще последват и други инициативи за повишаване на данъчната тежест върху работещите и бизнеса. Безплатен обяд няма, а дупката в НОИ по отношение на финансирането на пенсиите в страната не се е смалила от административното им увеличение, напротив.

Кабинетът на четворната коалиция продължава още една порочна практика от последното десетилетие, а именно залагането на актуализация на бюджета още с приемането на оригиналния му вариант.

Това потвърди и самият финансов министър и вицепремиер Асен Василев, който обяви, че бюджетът ще бъде редактиран в средата на годината. Рядко тези редакции са били в посока фискална консервативност и почти винаги те са касаели осигуряване на допълнителни средства за харчене.

Трета и не по-маловажна прилика между предишни и настоящи управляващи е разпореждането с пари, които не притежават.

В проектобюджета за 2022 г. се залагат приходи от Плана за възстановяване и развитие на България, за който средства се очакват от ЕС. Важно е да припомним, че средства от същия план бяха предвидени и в мотивите за актуализацията на Бюджет 2021, които в крайна сметка не постъпиха. Към настоящия момент България не може да разчита на средства от този източник, тъй като планът ни не е одобрен от Европейската комисия и има много забележки към него. Дали и кога ще се възползваме от средствата, никой не може да каже. По подобен тертип предишните управляващи залагаха няколкостотин милиона лева от концесията на летище София в няколко поредни бюджета, без средствата всъщност да бяха налични.

Краткото обобщение на случващото се е, че промяна не се забелязва, камо ли продължаване на промяната. За съжаление, тъй като България има нужда от фискална адекватност.


Оригинална публикация

Споделете:
Default image
Михаил Кръстев
Михаил Кръстев е журналист с над десет години стаж в български медии. Интересува се от българска и международна политика, както и от разследваща журналистика. Работи като редактор в Телевизия Европа.