Збигнев Бжежински*
На свой ред това би означавало носталгичната мечта за “Евразийски съюз”, лелеяна от руския президент Владимир Путин, да бъде изобличена като проект, основан на страха и принудата. Това не е особено привлекателна перспектива за никоя от придобилите суверенитет съставни части на бившия Съветски съюз.
Западът обаче може да изиграе конструктивна роля в сдържането на нарастващото насилие. За тази цел са нужни координирани действия на САЩ и ЕС.
САЩ биха могли и би трябвало ясно да внушат на Путин, че са готови да използват влиянието си, за да гарантират, че една наистина независима и териториално нераздробена Украйна ще следва по отношение на Русия политики, подобни на онези, които Финландия толкова ефективно практикува: на взаимно съседско уважение, на обхватни икономически отношения както с Русия, така и с ЕС, но без участие в какъвто и да било военен съюз, който Москва може да възприеме като насочен срещу нея – и при разширяване на връзките с Европа. Накратко, финландският модел е идеален пример за следване от Украйна, ЕС и Русия.
Но за да звучат убедително пред Кремъл, САЩ трябва едностранно да заявят, че опитите за дестабилизиране на зараждащата се демокрация в Киев и или за отцепване на части от Украйна – без дори да споменаваме откритото или прикрито участие на Русия във вътрешните конфликти на нейната съседка – биха принудили Вашингтон да използва своето влияние, за да предизвика международни мерки, които биха стрували икономически скъпо на Москва.
Възможностите в тази посока могат да бъдат от едностранни индивидуални, а и междудържавни санкции, така и преразглеждане на статута на Русия в Световната търговска организация, Световната банка и ролята й в Г-8. Очевидно ЕС ще трябва да бъде стабилен партньор в тази кампания, тъй като има значителна по обем търговия с Русия.
Но още по-належаща и важна е императивната необходимост ЕС да формулира значителен пакет от спешна финансова помощ за Украйна. В противен случай страната ще изпадне в опустошителен финансов хаос.
Водеща роля в Европа с оглед на това трябва да поемат Германия и Великобритания.
Ролята на Великобритания като убежище за руски и украински финансови олигарси снабдява Лондон със специални лостове за влияние.
Но всяка страна от ЕС трябва да направи известна жертва в името на общото усилие за предотвратяване на потенциално катастрофалния украински икономически колапс.
Очевидно САЩ и ЕС, да се надяваме с помощта на Русия, трябва да продължат да упражняват натиск върху доминиращите демократични сили в Киев за възприемане на позиция на национално обединение и политическа умереност, а не на разплата и възмездие. Това е осъществимо и лидерите, които се оформиха на Майдана, са умерени.
Така че, независимо от това какво ще се случи в близко бъдеще, продължавам да вярвам, че по-скоро рано, отколкото късно, Украйна ще стане истинска част от демократична Европа.
По-скоро късно, отколкото рано, Русия ще я последва, освен ако не се самоизолира и не се превърне в полустагнираща империалистическа реликва.
От glasove.com
* Збигнев Бжежински е американски политолог и бивш държавен съветник по сигурността в администрацията на президента Джими Картър.