fbpx

НОВО

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Урокът по екология, който децата ни няма да получат в училищe

Преди няколко години преживях стреса от първия си личен сблъсък с новото екологично образование в училищата. Беше точно преди подписването на Парижкото споразумение за климата в края на 2015 г. Дъщеря ми, тогава в 4-ти клас, сподели, че „въглеродният диоксид е...

Българското общество е жертва на политическо лицемерие

Гражданите са оставени на сляпо да се ориентират в обстановката Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми и неизвестни Основният въпрос е липсата на междуинституционален и междупартиен диалог Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми...

Обичам Родината, мразя държавата!

Миналата седмица в коментарите под един текст се появи баналното клише: "Обичам Родината, мразя държавата!". И човек не може да не се запита каква, аджеба, е разликата между родина и държава и защо хората са склонни да обичат едното и да мразят другото. И изобщо...

Нужна ли е нова Конституция и има ли основания за оставка на правителството Борисов 3?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Делници" по телевизия "Евроком". Тема на разговора бе предложението за нова конституция на ГЕРБ. Вижте пълното...

Лицата на мат’риала

В нашата махала, близо до Петте кьошета, има магазин за вълшебни предмети. Никога не съм влизал, но знам, че са от онези, дето ги рекламират с възторжени филмчета по телевизията и са ту чорапи за отслабване, ту хай-тек седалка с формата на задника, ту нещо от този...

Има ли бъдеще дистанционната работа

До края на септември се удължава извънредната епидемична обстановка в страната, породена от разпространението на COVID- пандемията, реши вчера правителството. Преди коронавируса милиони хора прекарваха една трета от живота си в офисите. След това нещата се промениха и...

Кафето в Кърджали беше за сметка на Станишев

Време за четене: 5 мин.

През уикенда политическите противници Лютви Местан и Бойко Борисов свикаха всички български медии, за да ги снимат как пият кафе в центъра на Кърджали. Публичните послания от демонстрацията бяха две: първо – опитваме се да се разберем цивилизовано за квотите в ЦИК и второ – показваме, че сме етнически толерантни и заедно осъждаме „възродителния процес”. По принцип в публичните срещи и разговорите между лидерите на основните политически сили няма нищо лошо. Напротив, това е основното средство, за функциониране на всеки демократичен режим. Въпрос на вкус е дали е добре тези срещи да се провеждат в кафенета, а не в парламентарната зала, където им е мястото, но това не е толкова важно. По-важното е дали срещата между Местан и Борисов беше обикновено пиене на кафе или в джезвето се крие нещо, което ще рефлектира върху българската политика в бъдеще.

Първият въпрос е, кой печели от подобна среща проведена по този начин? Отговорът е ясен – тези, които я организираха. По време на кафето, Борисов показа, че не е в политическа изолация, както се твърдеше до преди няколко месеца и че може да преговаря дори с най-големите си противници. Веднага след срещата той побърза да декларира, че няма да прави коалиция с ДПС и двете партии остават в положение на политическа конфронтация. На този етап това донякъде е вярно. На следващия не знаем. Внушението обаче е, че в краен случай с ДПС може и да се говори.

От своя страна партията на Доган спечели още по-голямо влияние в управлението, защото ясно показа на БСП, че ако не слуша може да тръгне и по друг път. Със сигурност Станишев се е поизплашил, като е видял коалиционния си партньор да флиртува с най-големия му враг, пък било то и в името на толерантността. Втората голяма полза за ДПС е, че затвърди позицията си на единствен признат гарант за етническия мир в страната. Само няколко дни преди Борисов да разговаря с Местан, Станишев заяви, че ако на мястото на ДПС се появи някоя неотговорна етническа партия, Кърджали може да се превърне в Крим. Местан ужким се обиди от това твърдение, но всъщност то му свърши работа, защото още веднъж внуши тезата, че е по-добре далаверите на ДПС във властта да остават ненаказани, отколкото да дойде някой друг, който да запали чергата на етническото противопоставяне. Защо е задължително другият да запали тази черга не е ясно, но това твърдение е в основата на българския политически живот от близо 25 години и благодарение на него партията на Доган вече прилича много повече на недосегаема мафиотска структура, отколкото на нормално партийна организация. Та след въздигащото послание на Станишев, ДПС пожъна успех, като беше признато за незаобиколим политически фактор и от Борисов. Казано на кратко – Местан и хората му успяха да внушат на избирателите, че ще управляват България със своите 6 процента независимо от това, кой ще спечели изборите.

Щекотливият въпрос е кой губи от пиенето на кафе в Кърджали. Този, който губи със сигурност е лидерът на БСП и мандатоносител Сергей Станишев. Той е човекът, който на всяка крачка оправдава стратегическото си партньорство с крадците от ДПС с твърдението, че прави тази жертва в името на това да не се върне Борисов на власт. И докато си мислеше, че е минирал всички пътища на лидера на ГЕРБ към властта, се оказа, че май е минирал самия себе си. В момента, в който Местан се отдаде на публичния си флирт с Борисов, Станишев е в състояние на война с политическия си баща Георги Първанов, опитва се да овладее собствената си партия, която скърца тежко срещу убийствената прегръдка с ДПС и е желан партньор за публично кафе само от съпругата си Моника. Унижението за лидера на социалистите и партията му веднага беше допълнено от думите на Борисов, който след кафето обяви: „Това е знак към всички и най-вече към Станишев, че няма проблем с Кърджали”. По този начин бившият премиер демонстрира, че проблемът с българския етнически мир е председателят на БСП, който не може да озапти коалиционните си партньори, въпреки, че се целува с Местан на „Орлов мост”, а не той, който въпреки, че е в опозиция може да се разбере с ДПС по най-важните въпроси на държавата. Ситуацията прилича на любовен триъгълник, в който съпругата – домакиня мие чинии в кухнята, а съпругът й се опипва с разкрепостената си комшийка в хола без да му пука, че жена му ще го хване на калъп. Веднага уточнявам, че в случая мъжът е Местан. Горчивият десерт на неприятната ситуация за лидера на БСП се появи в лицето на Ивайло Калфин от АБВ, който побърза да атакува, като логично попита, къде е Станишев, докато Местан пие кафе с Борисов.

Изводът от кърджалийската случка е, че в българската политика за добро или лошо няма затворени врати. Отношенията са толкова динамични, че човек трудно може да разбере кой с кого другарува и кой срещу кого се бори. Това, което е ясно е, че подобно на редакционната политика на пеевските медии, посоката на всяка българска партия може да се обърне на 180 градуса само в една нощ. От тук нататък може да се случи всичко. Ако БСП решат да се еманципират от ДПС, Местан може да пие още едно кафе с Борисов и този път то да се окаже далеч по-горчиво за социалистите и да ги прати в дълга и тягостна опозиция. Може да се случи и обратното – правителството на Орешарски да изкара пълен мандат, след който БСП да не могат да съществуват без ДПС. Важното обаче е, че това, което ще се случи е в ръцете на Ахмед Доган и той, а не българските избиратели ще решават кой и как ще управлява в следващите няколко години.

Текстът е публикуван във в. “Ретро”

Споделете чрез

Предишен

Следващ