fbpx

НОВО

Анатомия на cancel-културата

През последните месеци и години в западния свят става все по-актуална темата за cancel-културата. Нарочно използвам англоезичния термин, защото преводите на български език не звучат добре – в родните медии явлението е наричано „култура на отказа“, „култура на...

Четирите фази на завладяването ни от марксистите: Юрий Безменов беше прав

Журналистът и съветски дезертьор отдавна разобличи съвременното левичарско движение Автор: Скот Маккей Превод от английски език: Любомир Талев Публикувана за пръв път в "American Spectator". Важно е да разберем, че се намираме в революционен момент от американската...

С всеки ден на власт управляващите ерозират

„От чисто политическа гледна точка най-добрият вариант на ГЕРБ в момента е да се съгласи да подаде оставка. Чисто електорално с всеки ден на власт ГЕРБ ерозира и кърви. Този процес ще се засилва, защото икономическата криза ще се задълбочава.“ Това каза пред...

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на...

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

Кафето в Кърджали беше за сметка на Станишев

Време за четене: 5 мин.

През уикенда политическите противници Лютви Местан и Бойко Борисов свикаха всички български медии, за да ги снимат как пият кафе в центъра на Кърджали. Публичните послания от демонстрацията бяха две: първо – опитваме се да се разберем цивилизовано за квотите в ЦИК и второ – показваме, че сме етнически толерантни и заедно осъждаме „възродителния процес”. По принцип в публичните срещи и разговорите между лидерите на основните политически сили няма нищо лошо. Напротив, това е основното средство, за функциониране на всеки демократичен режим. Въпрос на вкус е дали е добре тези срещи да се провеждат в кафенета, а не в парламентарната зала, където им е мястото, но това не е толкова важно. По-важното е дали срещата между Местан и Борисов беше обикновено пиене на кафе или в джезвето се крие нещо, което ще рефлектира върху българската политика в бъдеще.

Първият въпрос е, кой печели от подобна среща проведена по този начин? Отговорът е ясен – тези, които я организираха. По време на кафето, Борисов показа, че не е в политическа изолация, както се твърдеше до преди няколко месеца и че може да преговаря дори с най-големите си противници. Веднага след срещата той побърза да декларира, че няма да прави коалиция с ДПС и двете партии остават в положение на политическа конфронтация. На този етап това донякъде е вярно. На следващия не знаем. Внушението обаче е, че в краен случай с ДПС може и да се говори.

От своя страна партията на Доган спечели още по-голямо влияние в управлението, защото ясно показа на БСП, че ако не слуша може да тръгне и по друг път. Със сигурност Станишев се е поизплашил, като е видял коалиционния си партньор да флиртува с най-големия му враг, пък било то и в името на толерантността. Втората голяма полза за ДПС е, че затвърди позицията си на единствен признат гарант за етническия мир в страната. Само няколко дни преди Борисов да разговаря с Местан, Станишев заяви, че ако на мястото на ДПС се появи някоя неотговорна етническа партия, Кърджали може да се превърне в Крим. Местан ужким се обиди от това твърдение, но всъщност то му свърши работа, защото още веднъж внуши тезата, че е по-добре далаверите на ДПС във властта да остават ненаказани, отколкото да дойде някой друг, който да запали чергата на етническото противопоставяне. Защо е задължително другият да запали тази черга не е ясно, но това твърдение е в основата на българския политически живот от близо 25 години и благодарение на него партията на Доган вече прилича много повече на недосегаема мафиотска структура, отколкото на нормално партийна организация. Та след въздигащото послание на Станишев, ДПС пожъна успех, като беше признато за незаобиколим политически фактор и от Борисов. Казано на кратко – Местан и хората му успяха да внушат на избирателите, че ще управляват България със своите 6 процента независимо от това, кой ще спечели изборите.

Щекотливият въпрос е кой губи от пиенето на кафе в Кърджали. Този, който губи със сигурност е лидерът на БСП и мандатоносител Сергей Станишев. Той е човекът, който на всяка крачка оправдава стратегическото си партньорство с крадците от ДПС с твърдението, че прави тази жертва в името на това да не се върне Борисов на власт. И докато си мислеше, че е минирал всички пътища на лидера на ГЕРБ към властта, се оказа, че май е минирал самия себе си. В момента, в който Местан се отдаде на публичния си флирт с Борисов, Станишев е в състояние на война с политическия си баща Георги Първанов, опитва се да овладее собствената си партия, която скърца тежко срещу убийствената прегръдка с ДПС и е желан партньор за публично кафе само от съпругата си Моника. Унижението за лидера на социалистите и партията му веднага беше допълнено от думите на Борисов, който след кафето обяви: „Това е знак към всички и най-вече към Станишев, че няма проблем с Кърджали”. По този начин бившият премиер демонстрира, че проблемът с българския етнически мир е председателят на БСП, който не може да озапти коалиционните си партньори, въпреки, че се целува с Местан на „Орлов мост”, а не той, който въпреки, че е в опозиция може да се разбере с ДПС по най-важните въпроси на държавата. Ситуацията прилича на любовен триъгълник, в който съпругата – домакиня мие чинии в кухнята, а съпругът й се опипва с разкрепостената си комшийка в хола без да му пука, че жена му ще го хване на калъп. Веднага уточнявам, че в случая мъжът е Местан. Горчивият десерт на неприятната ситуация за лидера на БСП се появи в лицето на Ивайло Калфин от АБВ, който побърза да атакува, като логично попита, къде е Станишев, докато Местан пие кафе с Борисов.

Изводът от кърджалийската случка е, че в българската политика за добро или лошо няма затворени врати. Отношенията са толкова динамични, че човек трудно може да разбере кой с кого другарува и кой срещу кого се бори. Това, което е ясно е, че подобно на редакционната политика на пеевските медии, посоката на всяка българска партия може да се обърне на 180 градуса само в една нощ. От тук нататък може да се случи всичко. Ако БСП решат да се еманципират от ДПС, Местан може да пие още едно кафе с Борисов и този път то да се окаже далеч по-горчиво за социалистите и да ги прати в дълга и тягостна опозиция. Може да се случи и обратното – правителството на Орешарски да изкара пълен мандат, след който БСП да не могат да съществуват без ДПС. Важното обаче е, че това, което ще се случи е в ръцете на Ахмед Доган и той, а не българските избиратели ще решават кой и как ще управлява в следващите няколко години.

Текстът е публикуван във в. “Ретро”

Споделете чрез

Предишен

Следващ