„Казана дума – хвърлен камък”. Днес, в дигиталното ни ежедневие, това е повече от вярно и актуално. Защото, колкото и да не го схващат различни PR експерти, в интернет няма триене. Всяко написано или казано нещо оставя следа.
Във вторник Радан Кънев каза, че е груба грешка в политиката да се правят лични квалификации към опоненти и призна собствения си принос в този жанр. От разни места веднага се надигнаха гласове как, видите ли, Радан се прегърнал с Бойко, как ДСБ е продадено на ГЕРБ и как рептилите ще дойдат да ни управляват.
А всъщност това беше един зрял жест, с който показа, че въпреки различията във възгледите и идеите, особено в политиката, трябва да има някакви елементарни граници на допустимия език. В политиката трябва да се критикуват действия, идеи или бездействия и идейна импотентност, а не външен вид или личен живот.
Още повече, че всеки политик е такъв заради някаква критична маса хора, които са гласували за него. Тоест, освен че обиждаш него, обиждаш и няколкостотин хиляди души, какъвто е случат с Бойко. Дали ни харесва или не, не е тема на демокрацията. И да, той може да е всякакъв, но над 600 000 души си го харесват и му гласуват доверие.
Липсата на нормален език в отношенията между политиците също е част от проблемите на съвременното българско общество. Публичните примери се проектират в частните отношения. Разбирам нуждата от театралничене за привличане на вниманието, но намирам за недопустимо и вредно публични фигури да използват махленски език. Така авторитетът на институциите отива по дяволите.
Освен това, политиката е сфера, в която на различните субекти, дори и да са в двата края на спектъра, се случва да им се наложи да работят заедно заради една или друга обществена кауза. А какво остава за спектрално близките?
А още по-вредно е да плюеш хора, с които си работил. Първо плюеш и себе си и второ никога не знаеш как ще се завърти животът и ще се наложи да работите пак заедно.
Примери за това има много.
2009 Синята коалиция – СДС и ДСБ бяха излели толкова жлъч върху себе си, че на голяма част от хората им беше непонятен този съюз. Иван Костов и Надежда Михайлова бяха вкарани в обяснителен режим за нещата, които са казвали един за друг, вместо да обяснят идеите на коалицията и да привлекат хората.
2012 едни хора напуснаха ДСБ. Тогава бяха наричани от други хора, как ли не. Като пример се сещам за Мартин Димитров и репликата му „кебапчийски котараци, които отиват при Кунева”. Малко повече от година след това Мартин Димитров е сред един от горещите привърженици на Реформаторския блок, където леко неловко се среща със същите тези „кебапчийски котараци”. Оставям на страна темата, че към днешна дата, причините за напускането са разбрани и признати за правилни от най-яростните тогава критици.
2013 Светослав Малинов повтаря думите на Костов, че Меглена Кунева е червена кукувица. Малко неловко се получи, когато през 2014 той е втори в листа, която кукувицата води. И се загуби ужасно много време в обяснения на думи, лишени от смисъл и казани само, за да се завладее публиката.
Когато Синьо единство се отдели от Реформаторския блок призовах приятелите си и от двете формации да запазят добрия тон и да избягват личните квалификации. Първо проблемите пред България не са в леките нюанси в разбиранията на различните десни, а монополите на мафията и, второ, тези избори ще свършат, а ние пак ще трябва да си говорим.
Някои ме чуха, други – не, но изборите минаха и сега отново ще губим ценно време в обяснения какво е искал да кажа поетът. И защо го е казал така. А смислените работи ще оставим за последния момент и пак ще има разочаровани.
Отново идват избори, а използването на нормален език пести време, изчервявания и проблеми.
