Поредица:
Част IV: Каква щеше да бъде България без комунизма: Хора и Улици
Част III: Каква щеше да бъде България без комунизма: Изгубената естетика
Част II: Каква щеше да бъде България без комунизма: Митовете за Царството
Част I: Каква щеше да бъде България без комунизма?
Защо през демокрацията най-добрата ни архитектура се разпада?
Забележете как са представени визуално, без да е изрично казано, Източна и Западна Германия в един немски клип на поп-песен от последните години:
България, обаче, има по-различна съдба – тук не остава „Западна“ България. Няма част от страната ни, в която след 9-ти септември да не се е случила насилствена национализация и „прочистване от буржоазни елементи“ (разбирайте хора). Поради това, обществената класа показана на втората снимка у нас престава да съществува още през втората половина на 40-те години.
Цялата история накратко:
След Освобождението, България започва да се развива по европейски образец. На снимката долу можете да видите имоти и хора край градската градина на Кюстендил, около 1900-ната година:
Дрогерия „Ал. Симеонов“, неизвестно къде в България, началото на 20-ти век:
Отляво: френският мъжки пансион в Русе, отдясно: гимназията в Разград:
Текстилната фабрика „Княз Борис“ във Варна – 20-те години на 20-ти век:
Центърът на Русе:
Не само архитектурата се развива по западноевропейски образец, но до началото на 40-те години на 20-ти век вече хората из всички градове на България се обличат „западно“:
(Плевен, 1943 г.)
Различни жители на Кюстендил през 1940-та година:
Враца, 1943-та година:
Дали ви омръзна да гледате „чужбински“ кадри от България? Аз лично смятам да ви „подразня“ още малкo със снимки от столицата… Отново началото на миналия век:
И малко по-късно:
И отново около 1940-та, по бул. Дондуков:
Пред стълбите на БНБ:
При ул. Съборна. Няма да коментирам качеството на нареждане на паветата:
Борисовата градина:
Улица Солунска:
Пред сегашния ЦУМ, т.е. бул. Дондуков – отново виждате качеството на паважа:
„Януарий, 1943 г.“, пред магазин „Стилъ“:
Студентки излизат през портите на Университета:
Оцветена снимка от пл. Славейков:
Трудно ли е да си представим, че без 9-ти септември, през 50-те и 60-те години българите щяха да слушат Бийтълс и модата в Царство България да е като в Кралство Великобритания, Кралство Швеция и т.н.?
Забележете как е изглеждала стоянка за таксита с техните таксиджии:
Трудно, но се забелязва, че персоналът на пивницата е с престилка и папийонка:
В градовете вече се е оформила и висша класа:
Пред дружество „Балкан“:
На тази снимка можем да видим как е изглеждала една модерно обзаведена софийска къща отвътре през 1943-та година:
Партизаните, живели в горите, приемат по особен начин този тип живот, на какъвто те не са свикнали:
(Партизани около 9-ти септември 1944 г.)
Видно от архивните снимки, от интериора на знаковите къщи са залипсвали мебели, ценности, полилеи (включително полилеите от Царския дворец), а красивата ограда на обществената Княжеска градина срещу Софийския университет до ден днешен живее втори живот като ограда на бившата резиденция „Лозенец“ на Тодор Живков.
В първата част от поредицата вече ви разказах как премиерът на НРБ между 1956-та до 1962-ра година, Антон Югов, се самонастанява завинаги в къщата на прогонен софийски банкер.
Една история от другия край на България – Силистра.
Снимката е от сватба на 30-ти януари, 1944-та година:
Младоженците са Ани Бояджиева и Любен Бояджиев от знатния род на Бояджи Яни, който има съществен принос към целия обществен живот на Силистра. Благодарение на дъщеря им, Аглика Бояджиева, регионалният исторически музей на Силистра и БНТ научаваме забележителната история на рода:
Бояджи Яни е интересна фигура, защото се е издигнал сам. Истинското му име е Иван и е роден 1815-та година във Върбица, Шуменско. Заради спречкване с невръстни турци, обаче, още на 16-годишна възраст му се налага да се премести и да си смени името. Той отива в Силистра и става чирак на бояджия. Скоро напуска и с негов приятел-арменец започват да работят самостоятелно – да боядисват прежда в един казан. Изключително трудолюбив, след това той отваря дъскорезница и складове за дървен материал. Богатството му се увеличава и решава да си направи мелница. 10 турци работят за него. Бояджи Яни става един от най-авторитетните хора в Силистра. Можел да смята, да чете и пише на арменски (благодарение на стария си съдружник). Накрая построява най-голямата и модерна мелница в Северна Добруджа, задвижвана от парна машина. Построил къщи за работниците си. Помага за построяването на църквата в града. През Освободителната война, собствената му къща става щаб на ген. Адрианов, а през 1879-та година в нея нощува и новоизбраният княз Батенберг.
Многобройното потомство на Бояджи Яни също е забележително, но „превъртам лентата напред“ до ранния 20-ти век. Неговият внук, Лефтер Бояджиев, е виден учител и помага в особено големи размери за опазването на българщината в Силистра по време на румънското владичество (1913 – 1940 г.). Той организира тайни школи по български език, после издейства от румънците официално българско училище. Нямайки достъп до сценарии на български език, собственоръчно превежда чуждестранни пиеси и поставя началото на театъра в Силистра – също като начин да се съхрани нашата култура за широките маси. Всички пиеси са озвучени от музиката на неговия брат, Петър Бояджиев, специализирал диригентство в Дрезден. Тогава той създава хор „Седянка“, който съществува и до днес и организира в Силистра събор на хоровете от крайдунавските градове, който също съществува до днес.
През 1940-та година Добруджа е освободена, а на снимката долу Лефтер Бояджиев, като директор, получава от новия (български) кмет официалния флаг-трибагреник на училището:
И да, същият този Лефтер Бояджиев е баща на младоженеца от предишната снимка. И да, след 9-ти септември е пратен в концлагера Белене, заради отказа му да се преподава комунизъм, както и каквато и да било политическа идеология в неговото училище. И да, кумът на сватбената снимка, тогавашният кмет на Силистра Борис Коджабашев също е изпратен в Белене, а съпругата му Надежда е пратена в концлагера Ножарево, където с нея се гаврят заради това, че говори френски…
Каква е съдбата на имотите на прогонените и избитите? През комунизма, опразнените къщи на бившата „буржоазия“, на „бившите хора“, както Държавна сигурност ги нарича цинично, се иползват като ценна застроена площ. В тях се нанасят всякакви институции, в началото в мазетата на някои от тях са извършвани разпити, в някаква част от тях директно се нанасят семейства на членове на БКП от провинцията, а семействата на бившите хора биват разселвани в далечни краища на България. На синовете и дъщерите на бивши хора, като Лефтер Бояджиев, се забранява да кандидатстват в елитни училища и университети, така че техният шанс да се издигнат в обществото и да се върнат в родните си места е минимален.
През 70-те и 80-те години за администрацията са построени големи сгради и тя постепенно започва да се изнася от старите къщи. Същото се повтаря и след 1990-та, когато пък частните фирми отначало работят точно в свободни от живущи стари къщи в центровете на градовете, но постепенно се разрастват и се местят в модерни (стъклени) офис-сгради. Ако всичко, което ви казах, ви звучи просто като теория – замислете се, виждали ли сте някога у нас в 100-годишните архитектурно богати къщи в добро състояние да НЕ се помещават посолства, музеи, частни фирми, държавни институции, заведения на няколко етажа или малки хотели? В същото време, всяка от тях си има фамилно име – къщата на Яблански, къщата на Буров и прочие и прочие.
А пък старите сгради за жилищна употреба много често са в ужасно състояние, защото новите им собственици нямат нищо общо с оригиналните собственици, нито пък споделят същите ценности. И когато нещо не е построено от теб или от рода ти, ти не проявяваш такава грижа към него.
Стара къща в български град. Почти можете да си представите как е изглеждала без допълнителния покрив, допълнителните балкони и навеси:
Една и съща постройка (първоначално почивна станция) в друг български град – на горния кадър през 30-те години, а на долния – днес:
А когато бившите къщи на бившите хора не са имали късмета в днешно време да имат какъвто и да е обитател, с тях се случва това:
Тези сгради са българският еквивалент на обувките и куфарите на жертвите, изложени в бившия концлагер Аушвиц, с тази разлика че те не се пазят за вечни времена, не се радват на внимание и голяма част от обществото ни с насмешка отрича трагичните събития около първоначалните им собственици.
Понеже автентичните им стопани са били заличени, сега върху цялото ни общество лежи моралният и финансов товар да опазим всяка една от тях. Точно като сираци, всяка търпеливо се надява на съвестен осиновител, който да я избави от трагична съдба.
Русе – от руина:
До спасение и нов живот като нумизматичен музей:
На практика, осиротели са всякакви сгради на частни дружества от преди 9-ти септември, като тeзи на първото българско застрахователно дружество „България“ в Русе:
Или на някогашната Софийска банка във Варна:
Нима това не е „чужбинският“ облик, който толкова търсим? Е, вече знаете поне защо по начало състоянието им е такова – защото от много отдавна ги няма тези хора:
(Съвещание на предприемачи, София, 1939 г.)
Епилог
Разбира се, каквото и направя, ще има много хора, които не вярват в коректността на показаното и написаното. Затова просто ще завърша с поредица от снимки, максимално близки до познанията и опита на всеки.
Цар Фердинанд:
Цар Борис III и царица Йоанна:
И в контраст – Тодор Живков и съпругата му, Мара Малеева-Живкова:
Шумен през Царство България:
Новото в Шумен през социализма:
Бургас през Царство България:
Новото в Бургас през социализма:
Варна през Царство България:
Новото във Варна през социализма:
София, през Царство България (ул. Клементина, сега бул. Стамболийски):
Новото развитие на София през социализма (снимката дори е от по-малко от километър по-надолу от горното място):
Плевен през Царство България (оцветена фотография):
Квартал на Плевен от социализма:
Габрово през Царство България:
Квартал на Габрово, построен през социализма:
Казанлък през Царство България:
Квартал на Казанлък от социализма:
Видин през ранното Царство България:
Квартал на Видин от социализма:
Севлиево през Царство България:
Нови постройки в Севлиево от социализма:
Пловдивска архитектура, изцяло от периода на Царство България:
Ново развитие на Пловдив през социализма:
София, началото на ул. „Търговска“ през Царство България:
София, началото на ул. „Търговска“ в днешно време (намира се на друго място):
Подробната история на изчезването на тази улица можете да откриете в предишната част III.
Нека отидем малко и в чужбина
Банкова сграда в Нижни Новгород, построена през периода на Царска Русия – 1913 г.:
Сгради в Нижни Новгород от периода на СССР (Ленински район):
Калининград през 2019-та година, след стопанисването му от СССР и същото място все още като Кьонингсберг в рамките на Германия, със старинната архитектура наследена от немското Кралство Прусия:
Берлин, някогашният дворец около 1900-та година:
След разрушенията на Втората световна война, той остава в комунистически Източен Берлин. Бива досъборен през 1950-та и заменен от парламентарната сграда на Източна Германия:
Но, ако се върнем към казаното в началото, Германия разполага с богатата финансово и капсулирала традициите Западна Германия. След обединението, тя поема контрола над Източна, взривява бившия „партиен дом“ (за голямо възмущение на някои „свикнали“ източногерманци) и чрез 700 милиона долара възстановява някогашната дворцова сграда:
Неминуема е аналогията с България, където не само възстановяването на улица „Търговска“ е тема-табу, но и сегашният ни парламент беше преместен в някогашния Партиен дом.
А сравненията „днес и преди век“ в държавите никога не преминали през марксистко-ленинистка революция, перестройка и т.н. са безкрайно скучни:
(Лондон преди повече от век и днес)
Жалко, че загубих една снимка от Холандия преди повече от век – тези хора дори уличната лампа не си бяха сменяли оттогава. Какъв скучен живот…
Поредица:
Част IV: Каква щеше да бъде България без комунизма: Хора и Улици
Част III: Каква щеше да бъде България без комунизма: Изгубената естетика
Част II: Каква щеше да бъде България без комунизма: Митовете за Царството
Част I: Каква щеше да бъде България без комунизма?
Източници и източници на снимки:
Изгубената България
Стара София
Бундесархив
Станислав Георгиев – Как би изглеждала възстановена София
Кристин Джалова, Мартин Симонски – Илинден, първият модерен жилищен комплекс в България
Исторически въздушни снимки
Фотоархив „Тодор Славчев„
YouTube-канал „Българският 20 век„
Фейсбук-група: „Акция Фото Пловдивъ„
архитект Т. Обрешков (План на арх. Васильов от 1955 г.)
Любомир Лазаров
Мирослав Трифонов
Любомир Юруков
Фейсбук: „Истории от Царство България„
Колекция E.A. Seemann (Дрезден)
Фейсбук: „Етюд-и-те на София„
Нашиятъ Плевенъ
Бохемска София
Царство България въ цвѣтъ
БНТ – „Родът Бояджиеви от Силистра“
Спомени от Народната република
БГ Спомен
New York Times/Associated press
BBC America
timeout.com
Vigo Photography
ZDF: Jan Böhmermann – Ich hab Polizei (Official Video)
Wikimedia Commons
Google Street View
Българска национална телевизия
Личен архив
