Преди 4 години съм направил тая снимка.
Протестите срещу назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС.
Така започнаха протестите срещу кабинета Орешарски.
Никога няма да забравя реакцията на различни партийни активисти, които ме гледаха мрачно и подвикваха – “ти защо си тук”.
Днес ситуацията е същата.
Отново някакви хора се изживяват като владетели на едничката свещенна истина и подвикват – “ти защо си тук”, без да си дават сметка, че всъщност аз не съм тук.
Днес подобен митинг вече не може да се случи.
Едно – защото гражданската енергия стихна, заменена от лъжеенергията на “професионалните граждани”.
Второ – защото недоверието помежду ни е заменило всякаква възможност за взаимодействие.
Трето – поради простата причина, че всички, които се имаме за “добри” имаме за враг не статуквото, а самите себе си.
Дали съм оптимист, че някога гражданското общество, онова, автентичното и истинското, ще се надигне като вълна?
Не, не съм.
От статуквото не ме е страх!
Статуквото е ясно и предвидимо във всеки момент.
Страх ме е от самите нас.
И от онова, в което сме се превърнали.
Опасявам се, че не бих могъл да съм рамо до рамо с много от хората, с които тогава бях – макар и те да не бяха доволни, че съм на площада…
Но това е една друга, тъжна и не особено оптимистична история…
ДАНС with………(допишете си каквото пожелаете на свободното място)
27.08.2014 година
Тогава съм написал тоя текст, който е част от една статия.
Днес се подписвам под всяка дума от същия текст.
“Имам едни приятели…
Те смятат, че всичко зависи от нас.
Те са готови с голи гърди да застанат пред танковете.
С невръстните си деца да застанат пред жандармерия и полиция.
С по едно цвете в ръка да застанат пред репресивните органи.
Тези приятели са смели и доблестни хора.
Те стоят отпред.
По-страшното е, че зад тях стоят едни други хора.
Тези хора ще изчакат онези отпред да пробият стените с глава.
За да може тези от втора линия да използват проправения път и да се възползват максимално от разчистването.
Тези хора бяха „псведохайдути“ в края на 19 век, после „активни борци“ след 9 септември 1944, после „дисиденти“ след 10 ноември 1989 година.
Тези хора са тофуто на нашата политическа трапеза.
Тези хора са заместителят на „новия морал“.
Тези хора правят политика без политика.
Държавност без държавност.
Демокрация без демокрация.
Огледайте се и ги вижте…
Те отново стоят зад гърба ви и са готови да атакуват, когато вие разчистите всичко.
Това е краят на тази статия.
Статия без смисъл.
Без текст.
Без особена надежда.
Огледайте се зад гърба си.
И следващия път започнете оттам”…
