НОВО

Нотр Дам, но не онази, която изгоря в понеделник

Когато френският поет Пол Клодел бил на осемнадесет години през 1886, той още смятал себе си за атеист, ала при все това посетил неохотно вечернята на Рождество в катедралата Нотр Дам. Тогава под купола на храма и пред Божия кръст, Клодел се заслушал в пеенето на...

Кен Фолет: Катедралите са сърцето на нашето европейско наследство

Уелският писател Кен Фолет, автор на бестселъра ,,Устоите на Земята" (разказ за строител на катедрали) споделя чувствата си след драмата в Париж пред френския всекидневник „Фигаро́“.ФИГАРО: Като писател, каква беше реакцията ви, когато разбрахте за инцидента в...

Новата партия на Фараж или посмъртно за партията на Камерън

Много вода изтече през последните пет години и вероятно мнозина вече са забравили кой спечели последните европейски избори във Великобритания. Тогава управляващата консервативна партия водена от Дейвид Камерън изгуби, оставайки на трето място след лейбъристите и… UKIP...

Когато лумнат катедралите

„Нотр Дам“ изгоря, между другото не за първи път. Изгоря донякъде. Спасиха едно-друго, друго-трето не успяха. Как стана тоя сакатлък? Рано е да се каже. Но макар че още докато пожарната не беше отишла на място, вече се застраховаха, че „няма човешки фактор“,...

Изобличител на истината или престъпник е Джулиан Асандж

Герой или злодей е основателят на "Уикилийкс" Джулиан Асандж? Тази тема коментираха в предаването „Плюс-Минус. Коментарът след новините” журналистът Петър Волгин и международният анализатор и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек. Вижте целия...

Дупка зее в сърцето на Европа

Дано в тази трагична нощ повече хора са си дали сметка колко пуста и празна е европейската цивилизация без християнското си наследство. Каква дупка зее в сърцето на Европа без благодатния покров на Божията Майка. Храмът е много повече от "архитектурен шедьовър",...

Няма хора, разбери

В продължение на предишния материал за листите и още по-предишния за АпартаментГейт, може да направим един извод (този от заглавието) От миналите статии изтекоха още няколко имотни сделки и цялата ситуация вече напомня на епизод от  „документалната“ поредица „Yes,...

Три от най-абсурдните предложения на европейски политици

Изборите са моментът, в който гласоподавателите получават възможността да посочат тези политици, партии и идеи, които биха желали да видят реализирани в държавата си. На европейско равнище, обаче, изборите все по-често изглеждат като борба за надмощие над целия...

Евфемизмите на лъжата

Ех, тези евфемизми... Хора с “нетрадиционна сексуална ориентация”. А защо толкова много думи? “Противозаконно отнемане на имущество”. Точно с толкова ли много думи трябва да се нарече кражбата? Комунистът говори за “класова борба”, за класова омраза. Либералният му...

Стив Банън: Не вярвам в неолибералния модел.

Стив Банън е имал няколко живота: офицер от Военноморските сили на САЩ, продуцент на сериала “Сайнфелд” (най-печелившият ситком на всички времена), директор на консервативния сайт Breitbart News, после директор на кампанията и съветник на Доналд Тръмп. Червената нишка...

Четири години

Време за четене: 2 мин.

Преди 4 години съм направил тая снимка.
Протестите срещу назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС.
Така започнаха протестите срещу кабинета Орешарски.
Никога няма да забравя реакцията на различни партийни активисти, които ме гледаха мрачно и подвикваха – “ти защо си тук”.
Днес ситуацията е същата.
Отново някакви хора се изживяват като владетели на едничката свещенна истина и подвикват – “ти защо си тук”, без да си дават сметка, че всъщност аз не съм тук.
Днес подобен митинг вече не може да се случи.
Едно – защото гражданската енергия стихна, заменена от лъжеенергията на “професионалните граждани”.
Второ – защото недоверието помежду ни е заменило всякаква възможност за взаимодействие.
Трето – поради простата причина, че всички, които се имаме за “добри” имаме за враг не статуквото, а самите себе си.
Дали съм оптимист, че някога гражданското общество, онова, автентичното и истинското, ще се надигне като вълна?
Не, не съм.
От статуквото не ме е страх!
Статуквото е ясно и предвидимо във всеки момент.
Страх ме е от самите нас.
И от онова, в което сме се превърнали.
Опасявам се, че не бих могъл да съм рамо до рамо с много от хората, с които тогава бях – макар и те да не бяха доволни, че съм на площада…
Но това е една друга, тъжна и не особено оптимистична история…
ДАНС with………(допишете си каквото пожелаете на свободното място)

27.08.2014 година
Тогава съм написал тоя текст, който е част от една статия.
Днес се подписвам под всяка дума от същия текст.

“Имам едни приятели…
Те смятат, че всичко зависи от нас.
Те са готови с голи гърди да застанат пред танковете.
С невръстните си деца да застанат пред жандармерия и полиция.
С по едно цвете в ръка да застанат пред репресивните органи.
Тези приятели са смели и доблестни хора.
Те стоят отпред.
По-страшното е, че зад тях стоят едни други хора.
Тези хора ще изчакат онези отпред да пробият стените с глава.
За да може тези от втора линия да използват проправения път и да се възползват максимално от разчистването.
Тези хора бяха „псведохайдути“ в края на 19 век, после „активни борци“ след 9 септември 1944, после „дисиденти“ след 10 ноември 1989 година.
Тези хора са тофуто на нашата политическа трапеза.
Тези хора са заместителят на „новия морал“.
Тези хора правят политика без политика.
Държавност без държавност.
Демокрация без демокрация.
Огледайте се и ги вижте…
Те отново стоят зад гърба ви и са готови да атакуват, когато вие разчистите всичко.
Това е краят на тази статия.
Статия без смисъл.
Без текст.
Без особена надежда.
Огледайте се зад гърба си.
И следващия път започнете оттам”…

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!