НОВО

Отхвърлянето на “джендър теорията” от папа Франциск

Ватиканът продължава да поражда смесени чувства сред прогресистката общност - както по света, така и в България. Папа Франциск нееднократно даде доказателства, че желае да адаптира католицизма към предизвикателствата на съвременната епоха и част от неговите изявления...

Просто преговори

Твърдият отговор на България към претенцията на Р С Македония по отношение на националната принадлежност на Гоце Делчев е правилно поведение. Защитавал съм и защитавам тезата, че в отношенията си с Македония трябва да бъдем максимално широко скроени и прагматични и...

Ще стане ли Москва “заложник” на Пекин

Друго важно събитие в рамките на седмицата, този път в източната част на Европа: срещата между руския президент Владимир Путин с китайския му колега Си Дцинпин в Санкт Петербург. Това е 28-ият път, в който двамата се виждат през последните 6 години. Срещата им дава...

Испанската партия Вокс – безапелационно дясно

Наскоро случайно попаднах на една реч на лидера на новата испанската дясна партия Вокс (Vox) Сантиаго Абаскал (Santiago Abascal). Речта е от партийно събрание в Мадрид на 7 октомври 2018 г. и причината да я преведа е, че по прекрасен начин показва как можем да се...

Комисарите в западните университети

Терминът „политически коректен“ е въведен в края на 20-те години на миналия век от руснаците и техните идеологически съюзници по целия свят, за да опишат защо възгледите на някои от верните на партията се нуждаят от корекция на партийната линия, пише в свой анализ...

От шеги и закачки към сериозната политика

Има нещо изконно сгрешено в безспорно отчетения през последните седмици факт, че най-добрите предложения за законови промени на изпълнителната власт или на народните представители, идват като шега, като опит за заяждане с политическите опоненти. Развихрилият се след...

Ще бъде ли Гърция двуполюсна?

Фокс Нюз: Гръцките консерватори печелят втория тур на местните избориРойтерс: Опозиционните консерватори победиха в гръцките местни избориАл Джазира: Консерваторите пометоха местните избори в Гърция Признавам, че това е музика за моите уши. След като спечели евровота...

Колко справедливо е Парижкото споразумение за климата?

Тръмп заяви, че ще оттегли САЩ от Парижкото споразумение за климата, защото то не е справедливо и трябва да бъде предоговорено. Охулиха го. На срещата на Г-20 обаче и Ердоган заплаши, че няма да го ратифицира. Последното беше връх на дипломатическата наглост, на която...

Либералстващата ортодоксия

Миналата седмица папата се помоли заедно с румънския патриарх. Това стана повод за поредна вълна омраза по адрес на Българската Църква: "Видяхте ли? Видяхте ли как постъпват цивилизованите хора? А нашите?... Безобразие!" У нас критиците на Църквата се делят...

Защо имаше само бели хора в „Чернобил“?

Минисериалът „Чернобил“ се превърна в културно събитие и телевизионно явление с огромно влияние върху ежедневните разговори за съвременния обществен пейзаж. Всеки видя и взе каквото пожела от петте части на приключилата преди дни поредица за промишлената авария в...

Четири години

Време за четене: 2 мин.

Преди 4 години съм направил тая снимка.
Протестите срещу назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС.
Така започнаха протестите срещу кабинета Орешарски.
Никога няма да забравя реакцията на различни партийни активисти, които ме гледаха мрачно и подвикваха – “ти защо си тук”.
Днес ситуацията е същата.
Отново някакви хора се изживяват като владетели на едничката свещенна истина и подвикват – “ти защо си тук”, без да си дават сметка, че всъщност аз не съм тук.
Днес подобен митинг вече не може да се случи.
Едно – защото гражданската енергия стихна, заменена от лъжеенергията на “професионалните граждани”.
Второ – защото недоверието помежду ни е заменило всякаква възможност за взаимодействие.
Трето – поради простата причина, че всички, които се имаме за “добри” имаме за враг не статуквото, а самите себе си.
Дали съм оптимист, че някога гражданското общество, онова, автентичното и истинското, ще се надигне като вълна?
Не, не съм.
От статуквото не ме е страх!
Статуквото е ясно и предвидимо във всеки момент.
Страх ме е от самите нас.
И от онова, в което сме се превърнали.
Опасявам се, че не бих могъл да съм рамо до рамо с много от хората, с които тогава бях – макар и те да не бяха доволни, че съм на площада…
Но това е една друга, тъжна и не особено оптимистична история…
ДАНС with………(допишете си каквото пожелаете на свободното място)

27.08.2014 година
Тогава съм написал тоя текст, който е част от една статия.
Днес се подписвам под всяка дума от същия текст.

“Имам едни приятели…
Те смятат, че всичко зависи от нас.
Те са готови с голи гърди да застанат пред танковете.
С невръстните си деца да застанат пред жандармерия и полиция.
С по едно цвете в ръка да застанат пред репресивните органи.
Тези приятели са смели и доблестни хора.
Те стоят отпред.
По-страшното е, че зад тях стоят едни други хора.
Тези хора ще изчакат онези отпред да пробият стените с глава.
За да може тези от втора линия да използват проправения път и да се възползват максимално от разчистването.
Тези хора бяха „псведохайдути“ в края на 19 век, после „активни борци“ след 9 септември 1944, после „дисиденти“ след 10 ноември 1989 година.
Тези хора са тофуто на нашата политическа трапеза.
Тези хора са заместителят на „новия морал“.
Тези хора правят политика без политика.
Държавност без държавност.
Демокрация без демокрация.
Огледайте се и ги вижте…
Те отново стоят зад гърба ви и са готови да атакуват, когато вие разчистите всичко.
Това е краят на тази статия.
Статия без смисъл.
Без текст.
Без особена надежда.
Огледайте се зад гърба си.
И следващия път започнете оттам”…

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!