НОВО

Не ми се обиждай, но…

Идеологическите бесове се пренасят през култури и територии, прекосяват граници и цивилизационни различия, понякога пристигат със закъснение, но когато се вселят в едно обществено тяло, симптомите много бързо започват да личат. Често се случва политически вирус, който...

Да ти се изправи русата коса: Индия и Джаму и Кашмир

В края на миналия месец и без това вече побелялата коса на министър-председателя на Индия Нарендра Моди е имала всички основания да опровергае физическите закони и напук на тях да се изправи. Понеже във Вашингтон Имран Кан, пакистанският колега на индийския премиер,...

Прасето на малкия човек

Аман от този малък човек! Комунистите набиваха в главите на децата неговия образ в руската дореволюционна литература, той беше жертва на хищните експлоататори и фокус на класово състрадание. Едва ли не, когато попитаха едно чавдарче или пионерче какво иска да стане...

Принцове за социална справедливост

Последните изяви на принц Хари и Меган Маркъл затвърждават впечатлението, че двамата са решили да се представят в пространството като нравоучителното и снизходително „сошъл джъстис“ крило на британското кралско семейство. Расизъм, климатични промени, размахване на...

Трезво за пожарите в Сибир

Пожарите в Сибир през последните две седмици предизвикаха лавина от медийни публикации и коментари в социалните мрежи, в които е ужасно трудно да се различат фалшивите новини и истерията от реалните факти и последствия. Стигна се до толкова очевидни примери на грозна...

(А)политическа чума

Една тема, която не е особено популярна в пространството между Шишман и градинката на Кристал, между Витошка и „Народен“ – чумата по свинете. Макар и не особено интересна за горните ареали, потенциално тя има много по-голям протестен заряд отколкото изборът на нов...

Оръжието е най-автентичната форма на Феминизъм

Тече процес на силно затягане мерките за притежаване на огнестрелно оръжия – както в Северна Америка, където се случват често масови престрелки, така и в Европа, където не се. Подобни предложения биват чувани, а понякога и повече от това, доста често в Европейския...

Добрият влогър е глобеният влогър

Коварно време е лятото. Всички са на почивка начело със знатните граждани, които определят дневния ред на обществото и произвеждат новините. Парламентът е във ваканция. Гражданското общество е в Никити или на Вурвуру. Няма новини. Медиите се чудят какво да си изсмучат...

Призракът на социализма крачи към Столична община

Един призрак броди със смели крачки към сградата на Столична община и това, без капка ирония, е призракът на социализма. За съжаление освен този призрак, като че ли нищо друго не крачи към същата тази сграда, която прави предстоящите избори за местна власт в края на...

Стратегия за развитието на София – град на свободни хора

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Четири години

Време за четене: 2 мин.

Преди 4 години съм направил тая снимка.
Протестите срещу назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС.
Така започнаха протестите срещу кабинета Орешарски.
Никога няма да забравя реакцията на различни партийни активисти, които ме гледаха мрачно и подвикваха – “ти защо си тук”.
Днес ситуацията е същата.
Отново някакви хора се изживяват като владетели на едничката свещенна истина и подвикват – “ти защо си тук”, без да си дават сметка, че всъщност аз не съм тук.
Днес подобен митинг вече не може да се случи.
Едно – защото гражданската енергия стихна, заменена от лъжеенергията на “професионалните граждани”.
Второ – защото недоверието помежду ни е заменило всякаква възможност за взаимодействие.
Трето – поради простата причина, че всички, които се имаме за “добри” имаме за враг не статуквото, а самите себе си.
Дали съм оптимист, че някога гражданското общество, онова, автентичното и истинското, ще се надигне като вълна?
Не, не съм.
От статуквото не ме е страх!
Статуквото е ясно и предвидимо във всеки момент.
Страх ме е от самите нас.
И от онова, в което сме се превърнали.
Опасявам се, че не бих могъл да съм рамо до рамо с много от хората, с които тогава бях – макар и те да не бяха доволни, че съм на площада…
Но това е една друга, тъжна и не особено оптимистична история…
ДАНС with………(допишете си каквото пожелаете на свободното място)

27.08.2014 година
Тогава съм написал тоя текст, който е част от една статия.
Днес се подписвам под всяка дума от същия текст.

“Имам едни приятели…
Те смятат, че всичко зависи от нас.
Те са готови с голи гърди да застанат пред танковете.
С невръстните си деца да застанат пред жандармерия и полиция.
С по едно цвете в ръка да застанат пред репресивните органи.
Тези приятели са смели и доблестни хора.
Те стоят отпред.
По-страшното е, че зад тях стоят едни други хора.
Тези хора ще изчакат онези отпред да пробият стените с глава.
За да може тези от втора линия да използват проправения път и да се възползват максимално от разчистването.
Тези хора бяха „псведохайдути“ в края на 19 век, после „активни борци“ след 9 септември 1944, после „дисиденти“ след 10 ноември 1989 година.
Тези хора са тофуто на нашата политическа трапеза.
Тези хора са заместителят на „новия морал“.
Тези хора правят политика без политика.
Държавност без държавност.
Демокрация без демокрация.
Огледайте се и ги вижте…
Те отново стоят зад гърба ви и са готови да атакуват, когато вие разчистите всичко.
Това е краят на тази статия.
Статия без смисъл.
Без текст.
Без особена надежда.
Огледайте се зад гърба си.
И следващия път започнете оттам”…

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!