fbpx

НОВО

Националната ненавист

"Ненавиждам София", написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов мост. Без значение чия правда е по-велика, аз съм вцепенен от думите, които си казват хората един на друг. От ужасяващата омраза, за която, надявам се, им стига смелост да изливат само в...

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП - 33% на годишна база през второто тримесечие. В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди. Австрия в рецесия след исторически спад - мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката...

Нова православна партия?

Волен Сидеров е много интелигентен и културен човек и при него случайни движения няма Да инструментализираш вярата за политически цели е грях Преди време писах за четири нови политически проекта - на Васил Божков (Черепа), Мая Манолова, Цветан Цветанов и Станислав...

Социализмът – невъзможна и вредна утопия

Търговията, разделението на труда, частната собственост са благо  Летящите пилета   Планиран хаос Днес пред лицето глобалната икономическа криза, на глобалните протести и глобалната пандемия - имаме и глобална амнезия. Или просто незнание - престъпно...

Адекватни ли са новите икономически мерки в условията на политическа криза?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев, както и авторът в платформата Никола Филипов гостуваха в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по ТВ Европа. Тема на разговора бяха новите икономически мерки в условията на политическа криза, както...

Как да се спасим от икономическото цунами

Пандемията от COVID-19 постави света пред огромни икономически и социални предизвикателства. За няколко месеца бяха въведени безпрецедентни мерки за опазване на живота на гражданите и устойчивостта на здравните системи. Това предизвика драматичен спад в потреблението...

Основи на корпоративния социализъм – грешките при справянето с кризата

Теодор Димокенчев гостува на Димитър Вучев в предаването Business Daily по ТВ Европа. Тема на разговора бяха грешните мерки за справяне с кризата и протестите срещу правителството и главния прокурор. Двамата обсъдиха и по-дълбоките проблеми в икономиката,...

Зовът на сърцето

Днес, 28 юли, се навършва една година от смъртта на Алекс Алексиев – родолюбец, анализатор, експерт по сигурност и антитероризъм. Алекс Алексиев беше анализатор в изследователски център „Ран Корпорейшън“, изпълнителен директор на радио „Свободна Европа“ в Мюнхен,...

Печеливши и губещи при предсрочни и при редовни избори

Почти три седмици протести с различен интензитет настояват за оставката на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Докато второто изглежда трудно изпълнимо по редица причини, първото е възможно, макар и към днешна дата (27.07.) да не изглежда вероятно. В...

Вот на недоверие №5 или как се говори на инфантилната тълпа

Чуйте ги само как говорят! Вижте ги как първото нещо, което ги интересува, е дали ще ги дават по телевизора! Преди малко гласуването на поредния вот на недоверие към кабинета започна с процедурно предложение за пряко излъчване по БНТ, въпреки че излъчването вече...

Четири години

Време за четене: 2 мин.

Преди 4 години съм направил тая снимка.
Протестите срещу назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС.
Така започнаха протестите срещу кабинета Орешарски.
Никога няма да забравя реакцията на различни партийни активисти, които ме гледаха мрачно и подвикваха – “ти защо си тук”.
Днес ситуацията е същата.
Отново някакви хора се изживяват като владетели на едничката свещенна истина и подвикват – “ти защо си тук”, без да си дават сметка, че всъщност аз не съм тук.
Днес подобен митинг вече не може да се случи.
Едно – защото гражданската енергия стихна, заменена от лъжеенергията на “професионалните граждани”.
Второ – защото недоверието помежду ни е заменило всякаква възможност за взаимодействие.
Трето – поради простата причина, че всички, които се имаме за “добри” имаме за враг не статуквото, а самите себе си.
Дали съм оптимист, че някога гражданското общество, онова, автентичното и истинското, ще се надигне като вълна?
Не, не съм.
От статуквото не ме е страх!
Статуквото е ясно и предвидимо във всеки момент.
Страх ме е от самите нас.
И от онова, в което сме се превърнали.
Опасявам се, че не бих могъл да съм рамо до рамо с много от хората, с които тогава бях – макар и те да не бяха доволни, че съм на площада…
Но това е една друга, тъжна и не особено оптимистична история…
ДАНС with………(допишете си каквото пожелаете на свободното място)

27.08.2014 година
Тогава съм написал тоя текст, който е част от една статия.
Днес се подписвам под всяка дума от същия текст.

“Имам едни приятели…
Те смятат, че всичко зависи от нас.
Те са готови с голи гърди да застанат пред танковете.
С невръстните си деца да застанат пред жандармерия и полиция.
С по едно цвете в ръка да застанат пред репресивните органи.
Тези приятели са смели и доблестни хора.
Те стоят отпред.
По-страшното е, че зад тях стоят едни други хора.
Тези хора ще изчакат онези отпред да пробият стените с глава.
За да може тези от втора линия да използват проправения път и да се възползват максимално от разчистването.
Тези хора бяха „псведохайдути“ в края на 19 век, после „активни борци“ след 9 септември 1944, после „дисиденти“ след 10 ноември 1989 година.
Тези хора са тофуто на нашата политическа трапеза.
Тези хора са заместителят на „новия морал“.
Тези хора правят политика без политика.
Държавност без държавност.
Демокрация без демокрация.
Огледайте се и ги вижте…
Те отново стоят зад гърба ви и са готови да атакуват, когато вие разчистите всичко.
Това е краят на тази статия.
Статия без смисъл.
Без текст.
Без особена надежда.
Огледайте се зад гърба си.
И следващия път започнете оттам”…

Споделете чрез

Предишен

Следващ