Да се снишим!

Интересно име за селище: Войводиново! Населено от войводи, очевидно. Понастоящем – освен от българи, потомци на тези някогашни войводи – населено от няколкостотин индоевропейци, живеещи в незаконни къщи, на изумителната площ от 1 1/2 дка. По 3 квадратни метра на човек. При постъпване на опасни сигнали и вероятност от властта да реагира на беззаконието в което живеят и да последват някакви санкции, са в състояние на висока мобилност и способност да живеят другаде. Само ако има опасност да бъдат държани под някаква отговорност, обаче – за някакви извършени от тях безчинства.

Нормално, при други ежедневни обстоятелства, например за неплатени сметки за ток или вода, те биха извадили децата отпред, биха засипали пространството с оплаквания и клетви, че държавата не им осигурява жилище, храна, работа, ток и вода. Биха организирали колективен вой на полунеразбираем език в обвинителен тембър, достижим само в ламентациите от кючеклийските песни на Азис. Сега обаче са се евакуирали. Изчакват началствата да разходят коремите, да направят PR заявленията си пред телевизора и да си отидат, та те след това тихомълком отново да се примъкнат в копторите си в селото на Войводите. Да кажем-бившите войводи!

“Да се снишим!” – както казваше любимецът на мнозина Бай Тошо.

Тази е предпочитаната тактика.

Атакували в гръб, повалили и били в главата до безсъзнание паднал български воин. Войник, награждаван и декориран с отличия, бил се на страшните фронтове в Близкия и Средния Изток, рискувал живота си като доблестен изпълнител на онова, което му е възложила България в името на своя национален интерес и на своите съюзнически задължения. Човек с нормално семейство, направил забележка на хора, които не познават нормите на така нареченото човешко общежитие. Тоест, общото, обитавано от всички хора жизнено пространство, където всеки трябва да спазва някаква законност, за да може в това пространство да има цивилизован и сигурен живот за всички.

След пребиването му, се появява местното опълчение от единоплеменни на биячите индивиди, въоръжени с брадви и лопати. Готови са за нещо като джихад в името – не на Мохамед – а на своята “индоевропейска” култура. Нейната най-основна черта е, че истината не присъства в нейните постулати и че в името на племенните интереси на гетото, където живеят, всички вековни завети, като – не кради, не лъжи, не лъжесвидетелствай срещу ближния, не пожелавай магарето му и прочие – тази обща истина е заменена от кастовата истина. Онази възприета от Кастата на Париите Презрени.

Точно, както при комунистите, където обективната истина беше насилствено прогонена в името на “класовата истина”. В светът на гетото, моралният стандарт за истина и лъжа, за поведение и отношения с обществото, се определя от онази старовремска пословица, където, политкоректно казано, се споменава за лъжеца, че “изговаря неистини като ром в третата възраст”.

Не само в третата, но във всяка възраст, лъжата пред телевизора , пред съда и даже в бизнеса с телефонните измами, за съжаление е златният стандарт за множеството на тази популация. Защитата на това поведение и на цялата антисоциална култура на гетото от грантови “правозащитници”, с аргументи извадени от ръкава на Маркс и Енгелс, само влошават техният статус и окуражават тяхната безотговорност.

Хората, които се осмеляват да възразят на това развитие на нещата, са обявявани за расисти, макар че, доказано, всички ние сме от индоевропейската раса, както са и самите те. Българските войници отиват и даже понякога проливат кръвта си в защита на нашата цивилизация от нашественици, терористи, ислямисти, талибани, салафисти и нелегални емигранти от Пакистан или от Афганистан. На родна земя ги нападат в гръб и ги пребиват.

А в село Войводиново, ех, село Войводино?

Там те вече са нахлули…Не като религия, а като агресия срещу цивилизованият начин на живот и срещу войника, който го защитава.


*Заглавието е на редакцията
* Снимка: topnovini.bg

Споделете:
Любомир Канов
Любомир Канов

Д-р Любомир Канов е роден на 29 октомври 1944 г. в Банкя. Психиатър и писател по професия, антикомунист по убеждения. През 1977 г. е арестуван и осъден с обвинение за „опит за бягство“ и „подривна дейност срещу социалистическия строй“. Излежава присъдата в Старозагорския затвор. Емигрира през 1984 г. в САЩ. Преди няколко години се завръща в България.