fbpx

НОВО

Кои са “Привилегированите”?

Редакторите в "Консерваторъ" Николай Облаков и Виктория Георгиева гостуват в "Студио Хъ" по темата за битовата престъпност и материала "Привилегированите" Подхождаме с разбиране към затрудненията с четенето на нашите либерални приятели, но показаните данни имат...

Прогресивният данък – една услуга, различни цени

Дебатът за размера на данъците и философията на облагането на доходите (плосък срещу прогресивен модел) наглед е финансово-икономически, но по същество има съвсем друга природа. Това се вижда и от аргументите на защитниците за смяна и оставане на модела - и вляво, и...

Заплашен ли е плоският данък

Отнякъде изведнъж стана актуално да се говори за замяна на плоския данък с прогресивен? Плоският (пропорционален) данък от 10% е едно от най-добрите неща, които са правени за икономиката на България и е една от основните причини за икономическия напредък на страната...

Защо полетът е важен?

На 30-ти май частната американска компания СпейсЕкс съвместно с НАСА изпрати за пръв път в космоса кораба "Крю Драгън" с хора на борда. Събитието е историческо, но причината затова вероятно е по-различна, отколкото си мислите. Не защото САЩ най-накрая спира да зависи...

Световната здравна пионка на Китай

Пандемията COVID-19 все още продължава своето настъпление в Латинска Америка, докато една голяма част от населението на планетата постъпателно започна да се възвръща към нормалността. Катаклизъм като този ще се помни още дълго и сега идва моментът, в който светът...

Връзката между християнството и капитализма

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тома Петров гостува в предаването "Business Daily" по "ТВ Европа". Вижте пълното видео:

Какъв ще бъде светът след като свалим “маските”?

В преносен смисъл, всеки един от нас носи “маска”. В работата сме едни, вкъщи други, а пред близки приятели съвсем различни. Носим я, защото се страхуваме: от вируса, от отхвърляне, от истината… Но представете си, че този страх изчезне. Готови ли сме за истината като...

Антикрехкост и епидемии

„When it rains, it pours“[i]“Злото никога не идва само”„Няма, няма, па току си....“ Дебели опашки Както може да потвърди всеки преподавател в университет, студентите носят своите проекти и курсови работи наведнъж в последния ден на семестъра. Цял семестър е тихо,...

Малко по-лошо

Мишел Уелбек е псевдоним на Мишел Томас, френски писател, станал световно и скандално известен с романите „Елементарните частици“ („les Particules élémentaires“) и „Платформата“ („Plateforme“). Оригинална публикацияПревод: Константин Туманов Трябва да си го признаем:...

Привилегированите

В последните дни нашумяха поредните два случая на насилие. Първият - четирима души нападнаха младо семейство. Мъжът и жената са атакувани докато извеждат едногодишните си близначета на разходка. Ден по-рано бащата има кратък словесен сблъсък с един от нападателите,...

Държавата и съхраняването на икономиката: има желание, но знае ли се как?

Време за четене: 9 мин.

Твърдението, че глобалната епидемия от коронавируса, започнала в края на 2019-та година, хвана всички страни по света неподготвени и здравно, и икономически, и социално, не е някаква радикална идея. И макар оценката на здравните мерки, предприети от правителството, да изисква сериозна експертност и задълбочени познания по медицина, епидемология и статистика, отминаването на времето доказа тяхната ефикасност, което е видимо и за обикновените граждани. За съжаление, появата на първите негативни последици върху българската икономика, като пряко последствие от ефектите на заразата, хвърлиха в смут голяма част от политиците, с което не закъсняха и панически предложения, базирани до голяма степен на страх и чувства. Докато държавата се опитва всячески, къде добронамерено, къде не толкова, да помогне на бизнеса да оцелее, на работниците да запазят своите работа и на гражданите да имат достъп до всички необходими публични услуги, то последните предложения, които се обсъждаха в общественото пространство, бяха демонстрация за абсолютна икономическа, юридическа и социална несъстоятелност. Голяма част от тях крият висок риск да нанесат огромни щети върху родната икономика.

За никого не е изненада, че настоящата ситуация е необикновена и изисква нетипични, но и навременни мерки от властимащите. Кризата и нейните мащаби притиска властимащите, като сроковете за действие са кратки, а ефектите може да са пагубни. Правителство, политици и експерти имат изключително тежката задача, от една страна, да съхранят съществуването и функционирането на българската икономика и бизнес по време на „бурята“, а от друга страна, да запазят финансовата стабилност на нашата страна. Популистките предложения може и да отговарят на моментното настроение сред обществото и да яхват неговите страхове, носейки краткосрочни политически дивиденти, но те неизбежно ще се сблъскат с реалността и ще нанесат дългосрочни щети върху нашата икономика и общество. Затова и всички мерки, които се взимат в тази насока, трябва да бъдат подложени на строг анализ и добра аргументация, като се отчитат тяхната цел, последствията от прилагането им и, разбира се, законосъобразността им.

Контролът върху цените не защитава, а наказва потребителите

В началото на кризата през март, когато се изготвяха първите навременни икономически мерки, парламентът прие със закона за извънредното положение и предложение, внесено от групата на БСП, което целеше да въведе контрол на ценообразуването на стоките от първа необходимост, поставяйки „таван“ на цените. За щастие, здравият разум бързо надделя и президентът Радев наложи вето на въпросното предложение. Такъв тип мерки са лишени от всякаква икономическа обосновка, което ги обрича на неуспех. Емпиричните данни през годините показват как мерките, ограничаващи цените противоречат на икономическата реалност са отговорни за намаляване на производството, което пък води до дефицит на стоки. Логиката зад това се крие, че цените са функция, която показва предлагането и търсеното на една стока на даден пазар. Ценовият „таван“ не може да отчете нарастващото търсене за една стока или реалните пречки пред производителя в набавянето на суровина, необходима за производството на един продукт. Следователно, ако производствените разходи скочат над фиксираната цена за продажба, икономическата логика изчезва, защото производителят започва да работи на загуба и в последствие просто прекратява производството на стоката. Така гражданите вместо да имат достъп до въпросната стока, макар и на завишени цени, всъщност са лишени тотално от нейното наличие в икономиката. Илюстрация за този феномен е икономическата криза от началото на 1997-ма година, по време на правителството на Жан Виденов, когато с въвеждането на ценови контрол, стоките буквално изчезват от магазините.

Радостно е, че „таванът“ на цените остана на заден план и изпадна като „популярно решение“ срещу кризата, но предвид задаващата се рецесия, не е изключено отново да се завърне. Затова е абсолютно необходимо да се напомня как такъв тип мярка може да доведе до крах цялото национално производство и търговски оборот, а най-потърпевши да бъдат именно потребителите, т.е. обикновените граждани.

Протекционизмът като „фалшива“ защита на родното производство

Необходимостта от насърчаване и подпомагане на българския бизнес и българското производство трябва да са ръководещи в изготвянето на мерки и в действията на властимащите. От жизненоважно значение е да запазим съществуването и функционирането на вече създадените производства. Макар и най-вероятно да подхождат с добри намерения и с цел да помогнат, политиците, които предлагат протекционистки и популистки мерки, без да отчитат икономическата и юридическа реалност, ще постигнат точно обратен ефект. В желанието си да защити родното производство на храни, Министерството на земеделието и храните подготвя проект, който предвижда 50% от площта на магазините на големите вериги да бъде заета от български продукти. Мотивите са, че това ще стимулира местното производство и ще гарантира, че ще има пазар за него. В парламента се стигна и до предложение за забрана за внос на стоки, докато не се изчерпят родните им еквиваленти. Но кой би спечелил от прилагането на такива мерки? Отговорът е прост – никой. Квотните мерки имат същият пагубен ефект върху икономиката, какъвто и ценовият контрол.

Основният губещ ще бъдат отново потребителите. Държавният контрол и протекционистките мерки често нарушават директно интересът на потребителите. В ситуацията на фаворизиране на родните стоки и понижена конкуренция, българските производители ще загубят мотивация, а и смисъл, да предлагат качествена продукция, знаейки че, техните стоки ще стигнат до рафтовете на магазините при всички обстоятелства. Възможно е да се стигне и до дефицит на стоки. Ограничението предвижда храните да се купуват директно от производителите в съответната област на всеки магазин или до 200 километра от областния център на стоки без да отчита географската, демографската, социалната реалност. Редица български производители на хранителни стоки от източна България, включително и малки и средни предприятия, „изнасят“ цялата своя продукция в посока към София, като град с огромно потребление и търсене. Законът няма да предвижда „защита“ за тях, а всъщност ще ги изправи пред ситуация на нелоялна и нечестна конкуренция спрямо други родни производители. Какво правим, ако производители в региона не успяват да покрият нуждите на населението? При такъв сценарий е възможно и да стигнем до завишаване на цените, заради изкривяването на равновесието на пазара и несъответствие на търсенето и предлагането. Заплахата за дефицит на стоки ще е истинска и то абсолютно нарочно и доброволно постигната, „благодарение“ на мерките, а не заради икономическата реалност и трудности.

Учудващо е, че данните показват липсата от необходимост от такава мярка. Проучване за 2019-та година, направено от Сдружението за модерна търговия в четири от най-големите търговски вериги, показва, че повече от 67% от основните хранителни категории, които се предлагат  в техните магазини, се състоят от български продукти. Делът е най-висок при месните продукти – 76%, следван от хляба със 73%, млечните продукти с 64% и плодове и зеленчуци с 57%. Всяка от четирите вериги работи с между 120 и 200 местни производители, а български компании произвеждат и почти 40% от продуктите под собствени марки на веригите. Тези данни трябва са добър индикатор, че търговските вериги сами търсят производството на родни хранителни продукти, а мярката се явява икономически несъстоятелна.

Въпросната мярка носи риск и да наруши функционирането на веригата по снабдяване на стоки, която има изключително кратък срок да преструктурира своята дейност, срок, който може и да не бъде достатъчен.

Ясни правила и ангажименти за справедлива и произвеждаща икономика

Член 107 от Договорът за функциониране на ЕС предвижда всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки, е несъвместима с вътрешния пазар. Предвижда се изключение за помощи за отстраняване на щети, причинени от природни бедствия или други извънредни събития, за каквото може да се счита и сегашната пандемия. Макар и сегашната ситуация да позволява на държавата да се намеси директно в икономиката, това е само навременна мярка.

След отминаването на извънредното положение, ще се завърнем в нормалния ритъм на ежедневието страните ще трябва да възстановят еднакви и недискриминативни правила за всички участници в пазара, в това число и чуждестранните от страни от ЕС. Свободният пазар дава гаранция, че както например немските производители ще бъдат третирани еднакво с българските на родния пазар, така и българските ще получат същото отношение, каквото немските, на техния пазар. По-бързото излизане от кризата, до голяма степен, ще зависи от адаптивността и гъвкавостта на българската икономика. Ако обаче, навременните мерки по време на кризата, са създали неефективна икономика, която не може да функционира без държавна закрила, лишена от принципите на свободния пазар, като свободна конкуренция например, рискуваме да влезем в следващия етап на възстановяване с една тромава и неконкурентноспособна икономика. Икономическата реалност не се вълнува от политическите чувства, затова и е наложително решенията да бъдат осмисляни в една по-дългосрочна перспектива, а не да се търсят краткосрочни дивиденти и популярност. Вместо да защитават родното производство на цената на потребителите и другите участници в икономиката, държавата може да стимулира производството като задоволи собственото си потребление.

Родните производители могат активно да участват в осигуряването на публичните нужди. Всички консумативи, хранителни продукти и всякакъв вид стоки, необходими за функционирането на публичния сектор, могат да бъдат набавяни от българските производители. Този стимул на производството би допринесъл повече за дългосрочното оцеляване и съхраняване на българската икономика, отколкото каквато и да било държавна закрила. Все пак мерките трябва да целят и бързото възстановяване, а не просто да отлагат неизбежното във времето.

Всякакви протекционистки мерки изпращат и лоши сигнали към нашите търговски и икономически партньори и влошават бизнес климата на страната. Преди кризата, чуждестранните инвестиции бяха един от основните двигатели на добрия растеж на българската икономика и допринасяха директно за подобряване на икономическата ситуация и благоденствието в страната. Тарифите, дискриминацията и нелоялната конкуренция могат да имат негативен ефект върху иначе добрия имидж на нашата страна като надеждно и благоприятно място за развитие на бизнес.

Лицемерие и изпадане в когнитивен дисонанс

Държавата твърди, че иска да насърчава родното производство и потреблението на родни стоки от самите граждани, но прави ли го наистина, след като навръх Цветница затваря кооперативните пазари и  цветните борси? Всъщност това е тежък удар върху родните производители, които са лишени от един от основните си инструменти да реализират своето производство директно на потребителите или скъсят веригата по снабдяване. Налице е и негативният ефект върху търговците от пазарите – прекратяването на дейността им за неопределено време, ги поставя в риск от фалит и ликвидацията на тяхната дейност. Потребителите пък са лишени от една от алтернативите да не пазаруват в големите вериги, която предоставят пазарите.

 Аргументацията зад това действие е неспазването на санитарните и здравни правила, което повишава риска от разпространение на заразата. Дори и да е така, ситуацията със затворените пазари, крие огромен риск заради по-големия поток от клиенти към търговските вериги и увеличеното струпване на хора на едно място, което крие потенциална заплаха от разпространение на заразата. Съществуват и друг тип възможни мерки – да се увеличи и зачести контролът сред пазарите, като компетентните органи съблюдават за спазването на правилата. Така, както съществуват и други мерки за съхраняването на българската производство. Това трябва да разберат и политиците – че техните действия имат сериозен отзвук върху българската икономика, а техните решения ще бъдат жизненоважни за спасяването и възстановяването ѝ.

Споделете чрез

Предишен

Следващ