fbpx

НОВО

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Урокът по екология, който децата ни няма да получат в училищe

Преди няколко години преживях стреса от първия си личен сблъсък с новото екологично образование в училищата. Беше точно преди подписването на Парижкото споразумение за климата в края на 2015 г. Дъщеря ми, тогава в 4-ти клас, сподели, че „въглеродният диоксид е...

Българското общество е жертва на политическо лицемерие

Гражданите са оставени на сляпо да се ориентират в обстановката Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми и неизвестни Основният въпрос е липсата на междуинституционален и междупартиен диалог Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми...

Обичам Родината, мразя държавата!

Миналата седмица в коментарите под един текст се появи баналното клише: "Обичам Родината, мразя държавата!". И човек не може да не се запита каква, аджеба, е разликата между родина и държава и защо хората са склонни да обичат едното и да мразят другото. И изобщо...

Безцветният партиец отново дебне

Време за четене: 4 мин.

Ще свалим тези. Добре. Ще дойдат други. Ура.

Особено пък ако са нашите… Ехааа… Сууупер!

Ще сменим червените със сини, сивите с тъмносини, и ще стискаме палци да няма повече оранжеви, кафяви и синьожълти.

Ще пишем, ще четем, ще скандираме, ще гласуваме, ще гледаме, ще следим, ще се информираме. Ще дебатираме, ще спорим и ще убеждаваме. Активно и съвестно, както винаги досега.

А в същото това време, докато народа вика по площади и барикади, една фигурка стои и дебне. Очаква резултатите по-напрегнато от хората по площадите, и стиска палци на своите. Именно тази фигурка винаги излиза напред впоследствие,  независимо кои партии сваляме и кои партии избираме. Независимо против кого протестираме, и кого подкрепяме.

Излиза напред в малкия град, в общината, в дирекцията на някое министерство. Фигурката на безцветния партиец.

Безцветен е образът му, защото винаги е като отлят по калъп – свиреп със слабите и чуждите, мазен с висшите и своите, пренебрежителен към непознатите и сервилен към популярните. Самият човек не е безцветен, напротив. Самият човек е винаги силно оцветен – дали по убеждения, или просто по интереси, в търсене на уютно местенце, и кабинетче със сектретарка.

Червеният партиец уволнява и назначава също както и уволнява синият такъв, сивият – също като тъмносиният. С едни и също плоски мотиви, с едни и същи користни цели, с едни и същи стремежи към евтиния келепир.

Едни и същи фигурки, които са близки с партиеца, заемат едни и същи позиции, на един и същ четиригодишен ротационен цикъл. След което уволняват едни и същи хора, и на тяхно място водят едни и същи приближени, отново на същия четиригодишен цикъл.

Жалка е и картинката, и постановката, и постройката. В резултат на което жалки стават и цялата администрация, и цялата държава, и цялото управление.

А партийците са си на линия. Както пишеше в един вестник преди време – „Ние пак сме тук”.

Днес уволняват като за последно червените и сивите – директори на природни паркове, директори на агенции, директори на дирекции и второстепенни ведомства. Трудоустрояване с къс хоризонт, ще каже някой, какъв е смисъла?

Смисълът, драги, е, че поставеният сега приближен на партиеца ще се почуства добре в кабинетчето. Ще пийне държавно кафенце, ще щипне секретарката. Служебната кола ще го откара пред тях, шофьора ще му отвори врата. А това се услажда.

Именно поради късият хоризонт, този приближен ще е готов да изрови земята /звучи познато…/, за да може партиецът да спечели избори, да оглави листата, да остане в силата си.

Новоназначеният е готов да сложи подписа си навсякъде, да назначава и да уволнява, да подписва и да отказва. Готов е на всичко за да опази службицата, кабинета, секретарката и колата.

Да речем, в името на позитивизма, че партиецът, червен или сив, вземе та загуби изборите. Да речем, че вече не е такова величие. Да речем, че вече не коли и не беси в градът, в министерството, в агенцията.

Кой ще дойде на негово място?

Ще се надигнат ли гласове „Този да се маха, и да махнем хората му! Всички!”?

С какво тези гласове са по-различни ог сегашните, и с какво новите уволнения ще са по-различни от сегашните?

С какво новоназначените староуволнени преждезаемащи чиновническите места, ще са по-различни от тези, които бяха назначени след червено-сивата метла в последната година? И след време не би ли трябвало да очакват същата съдба, отново на до болка познатия ротационен принцип?

С какво синята метла превъзхожда червената, и с какво е по-оправдана?

А какво са виновни хората, които просто си разбират от работата и я вършат?

Пиша всичко това, защото една от важните тези, които РБ защитава, е промяната на начина на назначаване на служители в администрацията. Край на партизанщината, на политиканстването в кадровата политика, на метлите и вълните след всеки едни избори.

Звучи прекрасно.

Подкрепям.

Но ни най-малко не разбрах как конкретно ще стане това. И съм песимист. Изявен.

Защото именно партийците, и доведената от тях лоялна армия себеподобни, могат /а и го правят успешно/ прекрасно да подкопаят и най-кадърните управници, и най-безкористните политици, и най-обаятелните лидери.

Не че изпитваме излишък от такива…

Затова оставям на по-умните от мен да обяснят как ще бъде изкоренена партизацията на управлението, и как ще се изгради професионална администрация. Администрация, която да бъде опазена и да остане незасегната от рейтингите и бюлетините. И искрено им пожелавам успех.

Но съм песимист. Изявен.

Споделете чрез

Предишен

Следващ