НОВО

Апетитът на британските консерватори към революция и контрареволюция

През юни 2016 г. Великобритания гласува с референдум да излезе от Европейския Съюз. Макар и напълно безкръвен, този резултат беше революционен по британски. Въпреки предупреждения, които съм чувала и от британски, и от български консерватори, че това се е очаквало, аз...

Напрежението между САЩ и Иран: Ще има ли ескалация и как ще се отрази на света?

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" д-р Мартин Табаков гостува в предаването "Плюс - минус" по Нова телевизия. Гост също бе международният анализатор Яшар Абдулселямоглу. Тема на разговора бе покачващото се напрежение между САЩ и Иран. Според Абдулселямоглу...

Венецуела като точка на геополитическо противопоставяне

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Пресечна точка" по Военен телевизионен канал с водещ Евгени Кръстев. Тема на разговора бе продължаващата криза във Венецуела. Вижте пълното видео:...

Кампанията за евроизборите

Журналистът и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев и политологът Страхил Делийски гостуваха в предаването "Всичко коз" по Канал 3 с водещ Мая Костадинова. Те оцениха тезите в кампанията за Европейски избори 2019 - в Европа и у нас. Вижте пълното...

Какво трябва да се промени за да сме щастливи в ЕС

Главният редактор на дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "#Европа" по БНТ. Тема на разговора бе бъдещето на Европейския съюз и проблемите, пред които той е изправен. Гост също бе директор на фондация "Силна Европа". Вижте пълното...

ВЕИ революция ли? Не, газова!

Да, случи се: Както глобалните инвестиции, така и новите инсталирани мощности на ВЕИ през 2018 г. са по-ниски в сравнение с предходната 2017 г. Годините на постоянен ръст свършиха и то много преди ВЕИ да са заели значим дял в енергийното потребление. През...

Освирепелият феминизъм

Две новини от последните дни ми дадоха повод за написването на тази статия. Едната е решението на Спортната комисия на щата Калифорния да суспендира боксовия лиценз на Кубрат Пулев заради прословутата целувка с репортерката Дженифър Равало. Другата е петицията на...

ЕНП в задънена улица

Небрежното отношение, с което Европейската народна партия (ЕНП) минаваше през проблемите на ЕС, дава логичен резултат в постепенното отслабване на партията. ЕНП повтори всички възможни грешки на германската християндемокрация от близките години. Затова партията ще...

Ален Делон: Аз не играех. Аз живях

“Не може да очакваш да си Делон в продължение на петдесет или шестдесет години, с кариера като моята, и да се надяваш да те обичат”. Как да оцелееш с такава съдба? Какво да бъдеш, когато всичко си бил? В неделя той ще получи в Кан почетната Златна палма за цялостната...

За Чернобил и неопролетариата

Много хубав нов сериал от HBO - Чернобил. Изглежда исторически достоверен, със соц-декорите, старите пепелници, панелките, и всички тези неща, които все още виждахме в детството си, че и сега в някои забравени от Бога места.  Идва втори епизод и гледам интересен...

Безцветният партиец отново дебне

Време за четене: 4 мин.

Ще свалим тези. Добре. Ще дойдат други. Ура.

Особено пък ако са нашите… Ехааа… Сууупер!

Ще сменим червените със сини, сивите с тъмносини, и ще стискаме палци да няма повече оранжеви, кафяви и синьожълти.

Ще пишем, ще четем, ще скандираме, ще гласуваме, ще гледаме, ще следим, ще се информираме. Ще дебатираме, ще спорим и ще убеждаваме. Активно и съвестно, както винаги досега.

А в същото това време, докато народа вика по площади и барикади, една фигурка стои и дебне. Очаква резултатите по-напрегнато от хората по площадите, и стиска палци на своите. Именно тази фигурка винаги излиза напред впоследствие,  независимо кои партии сваляме и кои партии избираме. Независимо против кого протестираме, и кого подкрепяме.

Излиза напред в малкия град, в общината, в дирекцията на някое министерство. Фигурката на безцветния партиец.

Безцветен е образът му, защото винаги е като отлят по калъп – свиреп със слабите и чуждите, мазен с висшите и своите, пренебрежителен към непознатите и сервилен към популярните. Самият човек не е безцветен, напротив. Самият човек е винаги силно оцветен – дали по убеждения, или просто по интереси, в търсене на уютно местенце, и кабинетче със сектретарка.

Червеният партиец уволнява и назначава също както и уволнява синият такъв, сивият – също като тъмносиният. С едни и също плоски мотиви, с едни и същи користни цели, с едни и същи стремежи към евтиния келепир.

Едни и същи фигурки, които са близки с партиеца, заемат едни и същи позиции, на един и същ четиригодишен ротационен цикъл. След което уволняват едни и същи хора, и на тяхно място водят едни и същи приближени, отново на същия четиригодишен цикъл.

Жалка е и картинката, и постановката, и постройката. В резултат на което жалки стават и цялата администрация, и цялата държава, и цялото управление.

А партийците са си на линия. Както пишеше в един вестник преди време – „Ние пак сме тук”.

Днес уволняват като за последно червените и сивите – директори на природни паркове, директори на агенции, директори на дирекции и второстепенни ведомства. Трудоустрояване с къс хоризонт, ще каже някой, какъв е смисъла?

Смисълът, драги, е, че поставеният сега приближен на партиеца ще се почуства добре в кабинетчето. Ще пийне държавно кафенце, ще щипне секретарката. Служебната кола ще го откара пред тях, шофьора ще му отвори врата. А това се услажда.

Именно поради късият хоризонт, този приближен ще е готов да изрови земята /звучи познато…/, за да може партиецът да спечели избори, да оглави листата, да остане в силата си.

Новоназначеният е готов да сложи подписа си навсякъде, да назначава и да уволнява, да подписва и да отказва. Готов е на всичко за да опази службицата, кабинета, секретарката и колата.

Да речем, в името на позитивизма, че партиецът, червен или сив, вземе та загуби изборите. Да речем, че вече не е такова величие. Да речем, че вече не коли и не беси в градът, в министерството, в агенцията.

Кой ще дойде на негово място?

Ще се надигнат ли гласове „Този да се маха, и да махнем хората му! Всички!”?

С какво тези гласове са по-различни ог сегашните, и с какво новите уволнения ще са по-различни от сегашните?

С какво новоназначените староуволнени преждезаемащи чиновническите места, ще са по-различни от тези, които бяха назначени след червено-сивата метла в последната година? И след време не би ли трябвало да очакват същата съдба, отново на до болка познатия ротационен принцип?

С какво синята метла превъзхожда червената, и с какво е по-оправдана?

А какво са виновни хората, които просто си разбират от работата и я вършат?

Пиша всичко това, защото една от важните тези, които РБ защитава, е промяната на начина на назначаване на служители в администрацията. Край на партизанщината, на политиканстването в кадровата политика, на метлите и вълните след всеки едни избори.

Звучи прекрасно.

Подкрепям.

Но ни най-малко не разбрах как конкретно ще стане това. И съм песимист. Изявен.

Защото именно партийците, и доведената от тях лоялна армия себеподобни, могат /а и го правят успешно/ прекрасно да подкопаят и най-кадърните управници, и най-безкористните политици, и най-обаятелните лидери.

Не че изпитваме излишък от такива…

Затова оставям на по-умните от мен да обяснят как ще бъде изкоренена партизацията на управлението, и как ще се изгради професионална администрация. Администрация, която да бъде опазена и да остане незасегната от рейтингите и бюлетините. И искрено им пожелавам успех.

Но съм песимист. Изявен.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!