fbpx

Демография, демократи и усмихнати психопати

Време за четене: 4 мин.

Малко неща могат да зарадват западните либерали повече, отколкото новина, че броят на белите хора намалява, в която и да е държава. За неутрален наблюдател гледката е смущаващо стряскаща – някакви демократи и усмихнати психопати публично празнуват свиването на етническа група, на хора, които явно заслужават да намаляват заради цвета на кожата си.

Уродливият морален пейзаж на явлението се допълва от обстоятелството, че критична маса от радващите се на новини за изчезващи бели хора са…бели хора. Никой друг не може да те мрази толкова, колкото сам можеш да се мразиш.

И тук не говорим за някакви анонимни маргинали със снимка от аниме на профила в Twitter. Става дума за водещи имена, лица и гласове на западния елит – политици, журналисти, знаменитости, предприемачи, професори…

Тези дни странното явление се разгърна във внушителен мащаб.

Причината е преброяването в САЩ за 2020-а, което показва, че бялата популация намалява за пръв път в историята на страната. Пропорционално делът на белите се срива от десетилетия, но сега изглежда за пръв път се свива и тяхната абсолютна бройка. Преброяването показва, че хората, които се идентифицират само като бели са под 60 % от американското население, което никога досега не се беше случвало.

За сметка на това се наблюдава демографски бум на латино, азиатски и етнически смесени демографии, както и относителна стагнация на чернокожите.

Но за медиите и елитите като цяло не беше достатъчно да отворят шампанското просто за увеличаващото се „дайвъристи“. Трябваше да се подчертае колко „яко“ е, че белите отиват към малцинство в държава, която техните предци са основали и която през по-голямата част от историята си е имала демографски състав с 90% бяло население.

Та, статистиката за повече мексиканци и азиатци не възбуди американските „умни и красиви“, така както го направиха заглавията за „историческото свиване на бялата популация“.

Режисьорът, майстор на лявата пропаганда, носител на „Оскар“, „Златна палма“ и 55 излишни килограма Майкъл Мур написа, че това е „Най-добрият ден в историята на САЩ“.

Дженифър Рубин – коментаторка от „Вашингтон Поуст“, представяща се за „консервативна“ каза, че това е супер, но сега мисията била скоро да „не се позволява управление на бялото малцинство.“

Водещият Джими Фалън просто прочете новината за намаляващите бели и публиката му буквално изпадна в крив екстаз от аплодисменти и крясъци на необяснимо щастие.

Марк Файнбърг възкликна: „Страхотно е. Колкото по-малко бели хора, толкова по-добре.“

Социалните медии забълбукаха от озъбени социопати, които демонстрираха напълно неадекватна и свирепа омраза към хора, които просто са се родили бели.

Тези „мазохисти с дипломи и „Нетфликс“ са продукт на комбинацията от радиоактивна академична среда и отровна медийна екосистема в САЩ. Никога досега официалните мегафони на една култура не са били насочени така ожесточено срещу собственото си мнозинство.

А ако разгледаме методологията на преброяването ще се откроят още интересни нюанси за тежкото състояние на американското общество.

Според автора Дейвид Коул числата не са чак толкова страшни, колкото изглеждат, но зад тях се крие страх от това да кажеш, че си бял. Засега в САЩ.

Той смята, че много хора са избрали да не попълнят категорията, разговорно определена като „само бял“ и са се поставили в графата „бял плюс още нещо“. Коул вижда в това реакция ала кучето на Павлов към система, в която не е изгодно да си „просто и единствено“ бял. В този дух бройката на тези, които се определят като бели, но в комбинация с още поне един етнос е скочила драстично.

Анти-бялата пропаганда в Америка е извън всякаква рационална пропорция. Медии, правителство, университети и корпорации постоянно са в търсене на „бели супремасисти“ и „расисти“ като изкупителни жертви на всички проблеми в страната.

Нека не забравяме, че това преброяване се е случвало точно в разгара на лудостта BLM и продължилите с месеци размирици след смъртта на рецидивиста Джордж Флойд. Когато всеки ден до нас достигаха кадри на пребити и преследвани случайни бели хора. На протестъри, каращи европейски изглеждащи граждани да коленичат и да се извиняват за своето минало и своята бледа „колонизаторска“ кожа.

Наситеното насилие със сигурност е разколебало много хора от това да се идентифицират като „единствено бели“. Отделно е просто модерно да си част от някакъв етнически микс. Както е и модерно да си не-бинарен или джендър неутрален.

Но нищо от това не смалява измеренията и изводите от расистката радост, плъзнала от клавиатурите на толкова важни и влиятелни американци. Говорим за някаква сюрреалистична омраза към собствената ти основна популация, култура, история. Тази паста май вече не може да се върне в тубата. А такива бесове са заразни. Не им трябва „Делта“ вариант – техният „вирусен товар“ е разпределен в стабилни глобални мрежи за „износ“ на „дайвъристи религия“.


Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ