Обявявайки намерението си да се кандидатира за депутат в бедния английски крайморски град Клактън, Есекс, лидерът на Реформаторския блок (Reform UK, б.ред.) в Обединеното кралство Найджъл Фараж заяви, че “нещо се случва там” във връзка с броя на младите хора, които настояват той да се върне в политиката. Тази промяна на вибрациите на предстоящите британски парламентарни избори беше предрешена по-рано този месец в Европа. Успехът на патриотичните популистки партии на целия континент се дължи на поколението Z: липсата на собствени домове и семейства поради инфлацията, енергийната несигурност и масовата имиграция. Както предупреждавах, “зумърите” ще бъдат реакционна сила – и те вече започнаха своя поход.
Родените през 1997 г. или след това представители на поколението Z имат различна референтна рамка за световните събития от своите предшественици. Втората световна война е била преди повече от 50 години. За тях Берлинската стена никога не е съществувала. Повечето от тях не помнят 11 септември по телевизията. Във Великобритания обещанието на Тони Блеър, че “нещата само ще се подобряват”, се оказа лъжа. Те познават страната си само след катастрофата през 2008 г., която е станала неузнаваема поради повече имиграция за по-малко от 30 години, отколкото между 1066 и 1945 г. Политическата парадигма на техния живот е управляваният упадък. Те са задлъжнели още от самото си зачатие, лишени са от културно наследство и чувство за историческа принадлежност и са лишени от възможността да притежават дом, в който да имат собствени деца.
Но поколенията са феномен на западния 20-и век. Всяко от тях се определя от технологична иновация или световно историческо събитие. Например бейбибумърите са най-голямото поколение, родено след Втората световна война, и се сблъскват с преосмислянето на ролите на половете след изобретяването на противозачатъчното хапче. Зумърите са дигитални аборигени: автодидакти, израснали с достъп до по-малко контролиран и тромав интернет от предшествениците си “милениъли”. Форумите породиха общности по интереси, които на свой ред се превърнаха в блюда на Петри за политически субкултури. (Ето защо “Геймъргейт” беше първият сблъсък в културната война.) Отделени в самоселектиращи се политически фракции, представителите на поколението Z имат по-разчупена групова идентичност, отколкото, да речем, бумърите, известни с Уудсток, протестите срещу Виетнам и бунта с рокендрол.
За някои Zoomers това означава да се придържат към това, което Мери Харингтън нарече “Omnicause”: набор от привидно непоследователни позиции по политически теми, свързани с това, че подкрепят пресичащите се интереси на потърпевшите малцинства. Техните приоритети се променят бързо – от изменението на климата, през правата на транссексуалните, до Палестина. Тези политически полети на фантазията са наречени пейоративно Current Thing™️. Тази промяна се задвижва от мистериозната сила, която действа в алгоритмите на социалните медии, определящи социалните тенденции. Съобразяването с тези тенденции се превръща в механизъм за проверка на приятелските кръгове, възможностите за работа и срещите в мрежа. По този начин някои млади хора имат перверзен стимул да извличат всичките си убеждения от това, което им представят Instagram и TikTok. Те са деца на алгоритъма.
Разделението сред “зумърите” е на такива, които получават информация и стимули, и такива, които използват интернет, за да ги набавят и определят сами. Политиката на либералния естаблишмънт и културата на цензурата насърчават конформизма в неговите редици, което означава, че откровените, иконоборчески настроени “щастливи воини” са прогонени в патриотичната популистка десница. С усъвършенстването на метаиграта в социалните медии тези по-съобразителни потребители имат по-голямо влияние върху онлайн дискурса.
Това е очевидно в TikTok. Въпреки обвиненията, че алгоритъмът изтласква протранс и пропалестинско съдържание и вероятно забранява критиката на трансджендър идеологията, десните доминират в платформата. Консервативната партия създава и бързо изтрива графики, които са толкова непопулярни сред младите хора, колкото и техните политики. Но, за съжаление на британските комунисти, тийнейджърите обичат съдържанието на Фараж в TikTok. Неговите подигравки с Риши Сунак и намеци в стил “Keep Calm and Carry On” събират милиони гледания и стотици хиляди харесвания. Когато отвратителни хулигани и онлайн проститутки го нападат, той го превръща във вирусен мем X и запазва инерцията. Това се дължи на факта, че в кампанията му участват енергични хора, които разбират значението на социалните медии. Причината, поради която Реформаторите сега засенчват торите в проучванията, е, че Фараж замени стратегията на Ричард Тайс за претопляне на Тачъризма в микровълнова фурна, капитулиране пред нападките на лъжливи комунисти и общуване изключително чрез “старите” медии, за мемове и joie de vivre. Това със сигурност дава резултат, тъй като сега Реформаторите са втората най-популярна партия сред хората между 18 и 24 години.
Тази стратегия донесе победа на други патриотични популисти на неотдавнашните избори за ЕС. Във Франция изборните карти изглеждат по-кафяви от тези в Сан Франциско. Навсякъде, освен в Париж, Макроновото представление като Наполеон за бедни бе отхвърлено. Не че французите се нуждаят от повод за стачка, но Макрон – от данъка върху горивата до пенсионните реформи – продължава да им дава възможности. От 2017 г. насам френските граждани не са единствените, които палят огньове. През 2020 г. руандийски кандидат за убежище подпали катедралата “Сен Пиер и Сен Пол” в Нант. Катедралата Нотр Дам беше изпепелена през 2019 г. – и набързо обявена за инцидент. Това се е превърнало в тенденция във Франция, където на всеки две седмици се унищожава по едно място за християнско поклонение, като две трети от тях са подпалени. По-голяма част от Франция изгоря, когато миналата година се вдигнаха на бунт мигрантите от небелите страни, след като 17-годишният рецидивист, “французинът” от алжирски произход Нахел М., беше застрелян от полицията, докато се опитваше да избяга от пътна спирка. Други престъпления с расова насоченост, внесени във Франция, включват убийството на 16-годишно момче от девет мигранти, които заявили: “Дойдохме да убиваме бели хора”.
Председателят на Националния сбор, 28-годишният Жордан Бардела, изразява недоволството на местните френски народи с лозунга си “Франция изчезва”. Подобно на Фараж, Бардела е събрал над един милион последователи в TikTok и изглежда популярен сред жените, които го спират за селфи. Преди време Бардела записваше кадри, на които играе Call of Duty: Modern Warfare 2 – известен с това, че млади мъже на нашата възраст се сплотяват чрез безмилостни разговори в лобитата. Той също така отхвърли твърденията, че някога е управлявал анонимен акаунт в Twitter, като подобни акаунти влияят на изборите чрез генериране на заразителни мемове. Като вторият най-млад евродепутат в историята на ЕС Бардела е аватар на това как младежите в Европа се преориентират към десницата – както защото онлайн политиката е тяхна втора природа, така и защото либералният консенсус в ЕС очевидно влошава положението в техните страни. В резултат на това 32% от тях гласуваха за Националният сбор.
Тази промяна е най-видима в Германия. Въпреки че Алтернатива за Германия оспори решението за намаляване на възрастта за гласуване на шестнадесет години, тя увеличи своя дял с единадесет процента сред хората между 16 и 24 години, като получи 16,5 % от общия вот. TikToks от Максимилиан Крах, който съветва младите германци: “Не гледайте порно, не гласувайте за зелените, излезте навън на чист въздух. Бъдете уверени в себе си. И най-вече не вярвайте, че трябва да сте мили и меки”, изглежда са попаднали в целта.
Но друга органична “вирусна” тенденция накара представителите на поколението Z да подкрепят AfD: в цяла Европа “зумърите” превърнаха поп песента от 1999 г. “L’Amour Toujours” в антиимиграционен химн.
Германските младежи нямат предвид шепата японски бизнесмени, празнуващи Октоберфест, когато призовават за масови депортации. По-скоро “Ausländer raus” е насочена към милионите MENAPTS (мигранти от Близкия изток, Северна Африка, Пакистан и Турция), които се подвизават в германските метрополии, откакто Мути Меркел каза “Wir schaffen das”.
Както показват проучванията в Дания, Обединеното кралство и Нидерландия, тази група – която представлява по-голямата част от кандидатите за убежище – никога не е внасяла нетни данъци. В Германия 45 % от кандидатите за помощи са имигранти, а в Австрия – 60 %.
Нищо чудно, че амбициозните младежи, притиснати между плащането на здравните и пенсионните осигуровки на пенсионерите от времето на бума и настаняването на Третия свят и трите му съпруги, искат да депортират зависимите чужденци.
Всъщност не само харизматичните политици убеждават мъжете да се върнат към традициите. Непрекъснатото предлагане на видеоклипове с мигранти, които нанасят удари с нож на полицаи и политици, рекламират жени и момичета в уязвимо състояние пред потенциални клиенти на трафика и се хвалят с начина си на живот, субсидиран от данъкоплатците, вбесява онези от нас, които работят, спестяват и постъпват правилно.
Последователните проучвания показват, че младите мъже се присъединяват към консервативните партии по-рано, отколкото може би сме очаквали. Това не е доказателство, че континентът е на прага на рециклиране на 30-те години на миналия век, както твърди Би Би Си. Това е желание да се накаже неолибералната организация на отворените граници за това, че ги е лишила от същото чувство за културна принадлежност и възможност да изкарват прехраната си, да притежават жилище и да създадат семейство, което са имали техните баби и дядовци.
И дори да беше изключителна сфера на неуловимата “крайна десница”, неизбежното последствие от това, че поколението Z е по-етнически разнообразно и ценностно плуралистично от своите предшественици, е, че разказите от миналото не лежат като мъртва ръка върху съвестта им. Настояването за игнориране на етническите и културните различия просто не върви, когато си израснал с тях навсякъде около теб. Това, слава Богу, не води неизбежно до появата на Четвъртия райх. Политиците трябва само да спазват демократичния мандат и да спрат да обедняват икономически, културно и демографски приемащото население, което уж представляват.
За да могат Фараж и тези като него да действат като гръмоотводи за буйството на лишените от собственост “зумъри”, те трябва да направят нещо повече от това да обещаят да се погрижат за крайностите на една остаряла следвоенна парадигма. Те трябва да изпълнят обещанията си да депортират над един милион нелегални чужденци, които пречат на потенциала на младите хора да живеят скромен, спазващ закона живот. Ако го направят, това може да означава, че обещанието на лейбъристите да дадат право на глас на 16-годишните ще се окаже зрелищен обратен ефект.
А на всички, които се оплакват от това, в което са се превърнали поколението Z, искам да напомня: Вие ни създадохте.
Ексклузивно за България съдържание за “Консерваторъ” от нашите партньори “The European Conservative“
