fbpx

НОВО

Корупцията е симптом

Намесата на държавата води до изкривяване, което води до друга нова намеса За да влезе детето в детска градина - трябват връзки. За да не чакаш в КАТ с дни, или да получиш разрешение за строеж; за да няма проверки на ресторанта ти до откат, или да избегнеш ревизии с...

Анатомия на cancel-културата

През последните месеци и години в западния свят става все по-актуална темата за cancel-културата. Нарочно използвам англоезичния термин, защото преводите на български език не звучат добре – в родните медии явлението е наричано „култура на отказа“, „култура на...

Четирите фази на завладяването ни от марксистите: Юрий Безменов беше прав

Журналистът и съветски дезертьор отдавна разобличи съвременното левичарско движение Автор: Скот Маккей Превод от английски език: Любомир Талев Публикувана за пръв път в "American Spectator". Важно е да разберем, че се намираме в революционен момент от американската...

С всеки ден на власт управляващите ерозират

„От чисто политическа гледна точка най-добрият вариант на ГЕРБ в момента е да се съгласи да подаде оставка. Чисто електорално с всеки ден на власт ГЕРБ ерозира и кърви. Този процес ще се засилва, защото икономическата криза ще се задълбочава.“ Това каза пред...

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на...

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

За правилата на играта

Време за четене: 4 мин.

Използването на термина „диктатура на закона“ (dictatorship of the law) е въведено за първи път в първата президентската кампания на Владимир Путин през 2000 година. Доколкото ми е известно, никога преди това този лозунг не е ползван или употребяван в политическата история на човечеството. За това има множество статии в интернет, лесно може да се провери. Точният цитат, от който PR екипът на бъдещия президент Путин извлича това понятие е

„Демокрацията е диктатура на закона. Колкото по-силна е държавата, толкова по-свободна е личността.“

В своята първа кампания Путин говори за задължителната битка с бандитизма, завладял държавата, за борба с олигархията, за общ фронт срещу корупцията, за живеене по правилата и за моралните норми и „възраждане на личното достойнство на гражданите в името на високите национални ценности на страната“. Освен „диктаторския“ слоган, сред останалите приоритетни задачи на новосформиращия се режим личат послания като „как да преборим бедността“, „за достойнството на страната“, „за нашите проблеми“, „за държавата и пазара“, „достоен живот“ и други. Звучи познато?

Употребата на това понятие е въведена от Владимир Путин, прецитирана няколко пъти в различни бивши съветски сателити от политици с авторитарен уклон, като Молдова и Украйна, и е обект на насмешка от страна на западни анализатори. Кампанията, водена от стремежа към налагане на „диктатура на закона“  става основен елемент в налагането на личното авторитарно управление на руския президент, преминало през знакови промени в руската Конституция. Тяхната цел и задача минава под знака за борба с пораженията от миналите неуспешни реформи, но в крайна сметка довежда до установяване на личен авторитарен режим на кръга, близък до президента Путин, запазване на властта в ръцете на олигархията, богатеене на нищожна част от руското общество, репресии спрямо инакомислещи и противници на наложената „диктатура на закона“, в това число медии, журналисти, опозиционни лидери.

През 2017 г. един български политик, Христо Иванов, на планираната като „обединителна“ конференция за т. нар. българска „десница“ казва:

„Свободният човек е основна цел и средство на политическата ни заявка. Основен инструмент на тази заявка е установяване на диктатура на закона и правилата.“

Повтарянето на понятието „диктатура на закона“ от страна на бившия правосъден министър във втория кабинет на Бойко Борисов – Христо Иванов – би бил сериозен политически гаф, ако последния многократно не е демонстрирал, че върховенството на закона за него е просто израз, към който той не се стреми, нито изповядва. Многобройни скандали съпътстват както неговия път като министър на правосъдието, така и периода, в който той обявява публично и налага своя политически проект.

Действията на Христо Иванов са в подкрепа на думи, с които пледира за налагане на авторитаризъм, в който той вероятно вижда себе си начело на новата продемократична линия в управлението на България. Нещо повече. Намесата в делата на съдебната власт от страна на неговата заявено „лидерска“ партия – „Да, България“ – е по своя смисъл и съдържание противоконституционно. Прикрита зад многобройни „инициативи“, „граждански сдружения“ и „комитети“, партията се обявява за промени в българската прокуратура, впрочем базирани върху адекватни обвинения в злоупотреби от страна на главния прокурор, под формата на организирани „протести“ и „маршове“, създадени в политическите щабове на партиите, гравитиращи край „новото дясно“ и дори под формата на завоалирано „участие“ в исканията за кадруване от страна на политици в независимата съдебна власт, в това число определяне на „виновни“ за реформи, „правилни“ и „неправилни“ съдии, прокурори, следователи, магистрати.

Това далеч не е единствената илюстрация за целта и намеренията на човек, започнал създаването на собствена партия по времето, когато е бил действащ правосъден министър на Република България, а може би дори преди това, още край протестите от 2013 година, когато „звездата“ на Христо Иванов изгрява и той е припознат от президента Плевнелиев, служебния премиер Близнашки и най-сетне от самия Борисов, и оставил отпечатък върху „съдебната реформа“, който тепърва ще разбираме дали е „вреден“ или „полезен“.

Остава почудата дали „диктатурата“, към която този човек се стреми е свързана с финансираните от чужди правителства система от концентрични НПО кръгове, изграждащи съдържателната структура на неговата партия и присъдружните ѝ „граждански“ организации, дали това е неволна грешка на неопитен PR в екипа на Иванов, дали това е личен стремеж, изразен в изблик на невнимание или изпуснати думи, дали това е свързано по някакъв начин с проруски позиции или дори възхита от действията на един авторитарен лидер, какъвто без съмнение е автора на парадигмата „върховенство на закона“ Владимир Путин.

За да не влизам в „манипулации“, ще се въздържа да предположа кое е вярното.

Но със сигурност е факт, а не манипулация, че Христо Иванов използва израза на Владимир Путин „диктатура на закона“ с намерения, които не изглежда да са съвместими с правовия ред, политическата рамка и законовата база на българската Конституция.

В този смисъл е добре са припомним приелата гражданственост като най-дългата българска дума – непротивоконституционствувателствувайте!

 

Линк към памфлета на Путин

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ