НОВО

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Нов президент от Демократическата партия може да нанесе непоправими щети на космонавтиката на САЩ

„Ние избираме да отидем на Луната! Ние избираме да отидем на Луната през това десетилетие и да направим други неща. Не защото са лесни, а защото са трудни“ - с тази вдъхновяваща реч, произнесена в Университета Райс в Хюстън през 1962 година, президентът на САЩ Джон...

Добивната промишленост – икономическият отрасъл, който трябва да насърчаваме

Време за четене: 5 мин.

Когато става въпрос за българската икономика, често добивната промишленост остава в сянката на икономически сектори като енергетика, строителство, финанси, информационни технологии и транспорт. За нея се говори рядко, а тя основно се представя в негативна светлина като индустрия, която замърсява и експлоатира природните богатства. В действителност обаче добивната индустрия е сред отличниците на нашата икономика и определено не заслужава лоша слава.

Роля в икономиката

По данни на Българската минно-геоложка камара добивната промишленост у нас формира около 5% от БВП на България и изнася продукция за 3 млрд. евро. През 2017 гoдина добивните предприятия са 357 или 0,11% от фирмите у нас. Преобладаващата част от тях са малки с персонал до 10 души, а най-големите с над 250 работници са 14. Към края на 2017 година в добивния сектор са заети 22 010 хил. души, което е малко под 4% от наетите в промишлеността и едва 0,99% от всички наети у нас.

Посоченото отрежда на добивните фирми предпоследно място по брой работници. След тях са единствено фирмите, опериращи с недвижими имоти. Въпреки че генерира около 1% от съвкупните продажби в икономиката (2,704 млрд. лв. за 2016 година), добивната промишленост е четвърта по продажби на един зает. Посоченото се дължи на много високата производителност на труда. Брутната добавена стойност на един зает в добивната индустрия за 2016 година е 47,19 хил. лв., което я нарежда на трето място след енергетиката и информационните технологии. Основният фактор на тази висока производителност е капиталоемкостта на отрасъла. По показателите „ДМА на един зает“ и „ДМА на една фирма“ добивната промишленост е втора след енергетиката, като стойността на първия превишава 21 пъти средното за страната, а на втория – 1,9 пъти.

Високата производителност неминуемо влияе върху размера на възнагражденията в добивната индустрия. За 2017 година средната месечна заплата в отрасъла възлиза на 1535 лева, а това означава 1,45 пъти по-високо от средното за страната или пето място след секторите на информационните технологии, финансите, енергетиката и научните изследвания. Наред с икономическите ползи, отрасъла генерира и социални ефекти от своето съществуване. Някои от примерите за това са знакови – МБАЛ „Уни Хоспитал“ и спортната зала „Арена Асарел“ в Панагюрище, в които „Асарел-Медет“ АД инвестира над 100 млн. лева, подкрепата на „Каолин“ ЕАД за дуалното обучение в СОУ „Васил Левски“ във Ветово, чуждоезиковата гимназия „Челопеч“, част от структурата на „Дънди Прешъс Метълс“ ЕАД или Детския етнофестивал „Децата на Балканите”, подпомаган от „Мини Марица-изток“ ЕАД, както и редица други социални проекти на останалите добивни фирми.

Предизвикателства пред сектора

Предизвикателствата, с които се сблъсква българската добивната промишленост, са вътрешни и външни. Част от вътрешните са свързани с ограничаването на незаконния добив на материали за строителната промишленост. Много по-сериозните проблеми са тези, пред които е изправена въгледобивната индустрия, съсредоточена основно под шапката на “Мини Марица-изток“ ЕАД, чиято дейност попада под ударите на европейските климатични директиви. Не бива да бъде подценявана и засилващата се дейност на природозащитните организации, които зад красиво звучащи лозунги за опазване на природата осуетиха вероятен много успешен проект за златодобив в Трън и проучването за шистов газ в Добруджа. По всичко личи, че това няма да са единични случаи, а тези практики на зелените активисти могат да зачестят, което ще се отрази негативно на сектора.

Предизвикателствата с външен характер са свързани основно със състоянието на водещите световни икономики, които са и основни потребители на суровини и метали. Понастоящем фундаменталните икономически фактори в тези икономики са предимно позитивни, като същото въпреки текущия спад се отнася и до ключови пазари като тези на мед, цинк, олово и злато. Сериозен фактор, който може да повлияе негативно върху експортно ориентираната ни добивна промишленост, е евентуалното влошаване на икономическия растеж в Китай в резултат на търговската война със САЩ и забавянето на икономическия растеж в Европейския съюз.

Изводи

Състоянието на добивната промишленост в България показва, че тя е малка като размери на фона на цялата ни икономика, но притежава много висока икономическа ефективност. Освен чисто финансовите преки ползи за държавата под формата на платени концесионни такси за около 100 млн. лева през последната година и платените данъци върху корпоративната печалба, тази ефективност води след себе си до високи възнаграждения и големи социални придобивки за обществото. Причината за това е много проста. Заетостта, високите доходи, социалната отговорност и грижата за природата следват или вървят заедно с икономическото развитие, а не го предхождат.

Тоест, където има икономическа ефективност, има високи доходи, социална отговорност и екологична защита, защото има икономически ресурс за тях. Обратното означава само влошаване на икономическата активност. В този ред на мисли анализът на дейността на големите добивни фирми у нас и тяхното географско разположение показва, че те водят до още един голям позитив, а именно, че създават икономическа активност и заетост в региони, които не притежават значими конкурентни предимства, позволяващи икономическо развитие в друга посока. Примерите от Панагюрище, Челопеч, а вероятно и Крумовград показват, че около големите добивни дружества могат да израснат редица фирми и икономически дейности, които оказват мултиплициращ ефект върху местната и националната икономика. Това в комбинация с факта, че България притежава дадености, които могат да я превърнат в европейски в лидер по добива на мед, злато, други метали и ключови неметални суровини, съдържа сериозен потенциал за ускоряване на икономическия растеж у нас.

Oпитът по света показва, че няма водеща индустриална икономика, която да не развива своята добивна промишленост. Ето защо би било икономическо безумие под давление на природозащитници или ЕС да ограничаваме развитието на икономически отрасъл, който може да лежи в основата на индустриалното развитие, икономическия растеж и генерирането на високи доходи, още повече, че въгледобивът в „Мини Марица-изток“ ЕАД има връзка с националната сигурност, допринасяйки за производството на около 40% от електроенергията у нас. Поради това България трябва да съхрани и насърчи чрез подходящи концесионни политики и закони развитието на всичките измерения на своята добивна индустрия.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!