fbpx

НОВО

Макрон срещу Ердоган на геополитическата арена

Влошаването на отношенията между Турция и Франция не е моментен неврологичен спазъм. Напротив, напрежението между Реджеп Ердоган и Еманюел Макрон е последователно и структурно. Публичната реторика, с която всеки един от двамата държавни глави деградира другия, е само...

Макрон и ислямизмът (между ереста и безбожието)

Често съм се питал кое е по-страшно: да славиш Бог по изопачен начин или съвсем да отричаш съществуването Му. Въпросът е интересен и важен. Някой ще каже: по-добре да почиташ Бог, все едно как, отколкото да Го отричаш. В този ред на мисли хората могат да се разделят...

Освежаване на страховете

Преди тракаха със зъби пред телевизора при десет умрели дневно, сега при сто отиват на другия каналСтраховете не са вечни. Когато мине време и свикнем с тях, те губят смразяващата си власт над умовете и започваме да ги разглеждаме като нещо сравнително обикновено....

Културни войни: Тирания в името на толерантността

Нашият автор Владислав Апостолов гостува в „Политически НЕкоректно“ по Българското национално радио. Цензура, индоктринация и идиотокрация. Парализираща пропаганда, мазохизъм, умопомрачен либерализъм, улично насилие и унизителни изяви на преклонение и подчинение към...

Бюджет 2021 е крайно разочароващ

Както стана традиционно, през октомври правя анализ на проекта за държавния бюджет за следващата година. И това, което мога да кажа за Бюджет 2021 е, че е най-лошия правен през последните години. Проектът изобщо не включва антикризисни мерки, предвижда хаотични...

Сънят

В момента в Република Северна Македония тече най-масивната и яростна антибългарска кампания от десетилетия. Отново се чуват думи като - „бугари фашисти“, „бугари татари“ и „бугарска окупациjа“. Всекидневно по всички медии се разпространяват статии срещу България,...

Опасната победа на лявото в Европа

Вече лъсна как доминиращата симбиоза между либерали, зелени и социалисти чрез подмолни политики определят живота на стотици милиони и бизнеси за трилиони Атаките за отсъствието на медийната свобода у нас са тотални кьорфишеци Семейството като основно ядро на...

Невиждана цензура в САЩ: ето как Фейсбук и Туитър премахват информация за корупция, свързана с Джо Байдън

Корупционен скандал разтърси САЩ броени седмици преди изборите. Прочие, нали не си мислите, че само в България политиците са цъфнали и вързали и че само за тях се вадят предизборно кални компромати? Човешката природа си е една и съща навсякъде, следователно корупцията...

Проклятието на Ердоган е неговото спасение

Те са като двете страни на Истанбул, разкрачил се върху Босфора, с европейска и азиатска част. Кемал Ататюрк и Реджеп Ердоган изглеждат така, че сякаш не могат да съществуват в едно изречение заедно. Като ръката на първокласник, която отхвърля пунктуацията и враждува...

Енергийната ефективност: Поредният писък на европейския социализъм

В Брюксел сметнали, че за да постигнат целите на Зелената сделка, Европа трябва да инвестира 275 млрд. евро годишно за обновяване на сградите до 2030 г. Разбира се, бързо се сетили, че хората доброволно тези пари няма да ги вкарат в изолация и измислили поредната нова...

Добри момчета, винаги поздравяват

Време за четене: 4 мин.

Поредният (тридневен) скандал в Републиката е свързан с… футбол. И то български, който най-накрая попадна в световните новини. Не сте очаквали да е с нещо хубаво нали.

Скандалната статия

В понеделник вечер България посрещна поданиците на английската кралица пред неголям, като за такъв мач, брой зрители. Седмица преди това същите англичани, които скандираха, че българите са цигани се вайкаха, как щели да напуснат стадиона, ако имало расизъм по трибуните. А такъв имаше и никой не го отрича…само, че в изключително смехотворни за подобна истерия количества. И не, не само за българските стандарти, а въобще – помним как фенове на Тотнъм хвърляха банани в собственото си първенство по чернокожи играчи. За далеч по-тежките ултрас сцени из Източна Европа въобще да не става дума.

Много е интересен и въпросът, колко точно тънкообидни примадони са английските футболисти? Сериозно ли купчина милионери са се обидили на шепа хора, които за цял живот няма да изкарат толкова, колкото те за седмица? Горкичките.

 Ако бях любител на конспиративните теории бих казал, че има нещо общо с това, че към днешна дата единствените заявили кандидатура за европейското първенство през 2028 г. са балканската кандидатура и Англия, а този избор предстои. Разбира се, подобен сценарии е в сферата на фантастиката.

Не, това не е някаква защита или жалване от световната mafiq – напротив, УЕФА е в пълното си право да ни накаже за пореден път – и то заслужено. Защото сме нарушили изрично написаните правила. Тук обаче е моментът да се запитаме дали тези правила са справедливи?

Иронията е, че най-ниската точка за спортно-техническото състояние на българския национален отбор отдавна е достигната и единственото, което можем да подобрим са антирекорди – но ако това не беше така? Справедливо ли е, заради случаи по трибуните да се наказва националния отбор?

Слава Богу, че не сме в Англия

Нека обаче обърнем поглед, към историята – знам, отвратителна тема за всеки либерал, освен ако не се касае САМО за периода след Втората световна война. Сигурни ли сме, че тези ощипани госпожици са същите онези британци, които имаха империя, в която слънцето не залязва? Тези британци с колоните от роби или с геноцида в Индия, например?

Моментите тук са два – първо е абсолютно ясно, че гузната съвест играе огромна роля в преекспонирането на историята от понеделник. Че целият западен свят, начело с англосаксонския е завладян от манията на политическата коректност, в която една неголяма, но овластена групичка от кресливи индивиди постоянно търси причина да е обидена. И някой друг да е виновен, както се пееше.

Вторият момент е – да това не са същите британци. Това са днешните британци, докато истинските, точно както пророческата реч на Инох Пауел предрече вече са малцинство – в собствената си столица. Както всяка велика империя, допуснала варварите от колониите и тази рухва под собствения си упадък.

Като допълнение точно английските фенове са известни в цял свят като абсолютната утайка на футболния свят. Видяхме го и вчера – на Витошка, например.

Нито един от горните двата примера, няма правото да ни чете морал. Нито те, нито дроните им от вида:

„мама и тате ме изпратиха да уча в Англия, заради това ще следвам сляпо днешната мода на политическата коректност и ще клеймя със състрадателно-трогателен тон мръсните байганьовци“

„лелка живееща в чужбина, което поради някаква причина я прави не обикновен гастърбайтър или дезертьор, а висш капацитет и фейсбук инфлуенсър“

„хипар от градинката пред народен или Кристал, на когото приятел му е прочел, че върху мазната му тениска пише нещо от рода на EAT, PRAY, LOVE“

„обикновени безработни клошари, които просто си мрънкат и чакат кога ще е новия протест“

„Какво ще кажат чужденците?“

Подобно подлизурство пред „чужденците“ няма да ги накара да ви харесват повече. Напротив, всеки презира парвенютата – а вие не сте нищо друго. Дори ще ви презират повече – като всеки лицемерен чуждопоклонник, който иска да се представи за по-католик от Папата.

Ефектът на пеперудата

Тридесетината човека от снощи, които всъщност издаваха „маймунските звуци“ и правиха „нацистки поздрави“ (съвсем друга тема е, че ако някой истински нацист от онова време ги види е съвсем възможно да ги прати в някой от определените лагери) всъщност са добри момчета – винаги поздравяват.

Без тези възгласи, никога нямаше да влезем в международен скандал.

Което винаги страшно много притеснява Бойко Борисов. Преди избори – особено много. Последният е доказал, че би хвърлил в огъня всекиго, само и само това да не даде отражение върху него.

Това доведе до (все още не окончателното) падане на Боби Михайлов. От частицата запазено уважение към него, заради футболната му кариера, ще се въздържа от епитети. Но да го опишем така – когато предишният „вечен“ Иван Славков – Батето падна в един слънчев ден на 2005 г. всички се радвахме, че ще дойдат по-добри времена. Е Боби Михайлов успя да го надмине… в провалите, в деградацията на българския футбол, в схемите, в търпението към дребни мафиотски клоуни и най-вече в това, че за 14 години българският национален отбор по футбол не се е класирал на световно или европейско първенство.

Как беше… продължаваме напред?

Споделете чрез

Предишен

Следващ