Вече 28 години българският народ обикаля из пустинята на постсоциализма, но няма изглед, че след още 12 сърповете и чуковете ще са изхвърчали напълно от умовете на мнозинството граждани. Защото не е достатъчно да забравиш какво е било по “Бай-Тошово време” или изобщо да не си живял преди Десети ноември. Нужно е и елементарно гражданско образование, което да развива икономическото мислене на индивидите и способността им да анализират случващите се около тях процеси. За съжаление, към момента държавната системата, осигуряваща задължително образование до 18-годишна възраст, се проваля в това начинание.
Съответно, българското общество (или поне по-изявените му представители, занимаващи се с политика) се дели на два вида социалисти, които могат да бъдат наречени условно “червени социалисти” и “сини социалисти”. Червените социалисти са тези, които осъзнават, че са леви и не го крият. Те са управлявали страната най-дълго от всички, докарали са я до няколко фалита и хиперинфлации, но въпреки това обвиняват “Вълчия капитализъм”, че е направил хората в България бедни и ги подлага на системен геноцид. Сините социалисти пък са яростни опоненти на червените социалисти, понякога се определят като “десни”, понякога бягат от понятието “десен” като дявол от тамян и се делят на два подвида. Първият са сините социалисти – болшевики, които имат по-голямо влияние в постсоциалистическа България и по-често са на власт – те вдигат осигуровки, въвеждат нови данъци, вдигат минималната работна заплата, за да довършат откъм безработица Северозападна България и да я обезлюдят финално и правят системни бюджетни дефицити, дори когато икономиката е в добро състояние и расте бързо. И после гордо се хвалят с тези си постижения. Вторият вид са сините социалисти – меншевики, които някога са били болшевики, но са се ояли от корупция при приватизацията с РМД-та и с още по-неадекватно поведение в опозиция в последвалите години са се стопили до шепа хора. Насъбрали фрустрация от дългите години извън властта, сините социалисти – меншевики са още по-яростни опоненти на червените социалисти. Когато не са парламентарно представени са радикални противници и на сините социалисти – болшевики. Но най-много от всичко ненавиждат Русия и виждат дългата ѝ ръка при всеки един нерешен в държавата проблем, както и в самото си падане от властта преди десетилетия. През последните дни главната тема, по която червените социалисти и сините социалисти – меншевики нападат сините социалисти – болшевики са цените на горивата.
Червените социалисти са тези, които първи започнаха протестите по темата. Те игнорират факта, че по чисто географски причини България няма собствени залежи на нефт и няма как да влияе на цените на световните пазари. Организират протести като лъжат хората с картинки, на които валутният курс долар – за лев от преди години е представен с 30 стотинки по-висок отколкото е бил и твърдят, че тогава и сега цената за барел петрол е била същата като днес. Една бърза проверка на сайта на БНБ или на друга институция, която има исторически данни за развитието на валутните курсове лесно оборва тази лъжа.
Другата любима опорка на червените социалисти е, че цените на бензина в Македония или Сърбия са по-ниски. Когато им се обясни, че в България пропорцията на данъците и акцизите спрямо крайната цена на бензиностанциите е 3 пъти по-висока отколкото на запад от Гюешево, те стигат до заключението “Ами ето какво може да направят политиците – да свалят акциза!”. А истината е, че с директивите 2003/96/EC и 95/60/EC минималният акциз за горивата е фиксиран в рамките на Европейския съюз и България няма абсолютно никаква възможност да го сваля надолу. Единственият начин да премахне този минимум е да излезе от ЕС, а това е равнозначно на много по-големи икономически загуби за българския народ. Причините са прости – от 2007 г. насам България винаги е нетен бенефициент на средства от европейския бюджет, икономическият растеж е по-силен благодарение на свободната търговия в рамките на общия европейски пазар, а свободата на придвижване на българските граждани е незаменима.
Колкото и парадоксално да звучи, идеите на сините социалисти – меншевики относно пазара на горива дори надминават по глупост тези на червените социалисти. Заслепени от граничеща с психическо заболяване русофобия, от няколко седмици насам те лансират идеята, че акцизите не просто не трябва да се свалят, а да се вдигнат, защото иначе Лукойл правел печалби на гърба на България. По техни изчисления българската хазна губела по 1 милиард евро годишно, защото акцизът бил нисък. Такова огромно неразбиране на политическите процеси е достойно за министерско кресло в кабинета на Жан Виденов и заслужава един базов урок по икономика.
Цената на горивото, било то бензин, дизел или газ, както и съответното количество, което бива изтъргувано, се определят от търсенето и предлагането на пазара. Изображено графично, равновесните цена и количество се определят от пресечната точка между търсенето и предлагането:
Предлагането обикновено се изобразява като възходяща линия или крива, защото при по-висока цена търговците са готови да предлагат по-голямо количество за продан. Аналогично, функцията на търсенето е низходяща, защото при повечето продукти, включително и горивото, при по-висока цена хората са склонни да купуват по-малко. Въвеждането или повишаването на данък или акциз премества на североизток линията на предлагане и равновесната цена е по-висока, а равновесното количество по-ниско. Тоест, десните социалисти – меншевики предлагат българският народ да плаща по-високи цени, за да купува по-малко гориво.
Но това не е всичко – каква част от повишения акциз на практика плащат българските граждани и каква Лукойл се определя от еластичността на търсене. Следващата графика ни показва какво се случва при перфектно нееластично търсене и перфектно еластично предлагане:
И в двата случая цялата тежест на акциза увисва на вратовете на купувачите. Лукойл би поел целият акциз върху себе си, ако търсенето на гориво е перфектно еластично. Ще спестим графиката за такъв случай, защото тя е абсолютно ненужна – множество проучвания в сферата на икономиката показват, че в краткосрочен план търсенето е много нееластично. Тоест, макар да желаят да ударят по Лукойл, сините социалисти – меншевики ще ударят в пъти повече по българските граждани, на които Лукойл ще прехвърли тежестта от повишаването на акцизите. Това може да се нарече само Бай-Ганьова икономическа политика. На практика, въпреки желанието на хората да карат колите си, изразено в нееластичното търсене и в масовите протести в България, сините социалисти – меншевики ще се опитат да ги накарат да карат повече колело.
След като беше изяснено колко нелепи са предложенията направени от различните видове социалисти е време за конструктивни решения. Уважаеми червени социалисти, борете се за по-ниско ДДС вместо за по-нисък акциз и не сравнявайте само по един показател България със страни, които в момента имат с 30-40% по-нисък стандарт от нашия. Ако желаете, направете една демонстрация пред посолството на Саудитска Арабия с молба лидерите на ОПЕК отново да започнат да произвеждат по-високи количества, както беше в годините на “евтино” гориво. Уважаеми сини социалисти – меншевики, вместо да товарите българския народ с още акцизи, борете се и вие за по-ниски данъци и също така сезирайте Комисията за защита на конкуренцията – ако действително Лукойл има монопол и злоупотребява с него, то има институция, която да ги накаже и да ги откаже от вредните практики. И не на последно място: Уважаеми сини социалисти – болшевики, спрете да товарите хората с нови данъци и осигуровки и се научете най-накрая как да комуникирате с народа. Тази година има поне 3 скандала, които можеха да се разминат, ако управляващите не бяха некадърни в комуникацията си с хората – унищожаването на добитък заради избухването на чумна епидемия, протеста на майките на деца с увреждания за оставката на Валери Симеонов и сегашния протест за горивата. С таланта сами да си създаваме проблеми от нищото можем и Рая да превърнем в постсоциалистическа пустиня като тази, която имаме днес.
