Без съмнение, най-важната тема през последните месеци в глобален мащаб е кризата в отношенията между НАТО и Руската федерация относно Украйна. Въпреки това, българското правителство остана изненадано, че темата ни достигна, въпреки изключителната близост до конфликтната точка.
Да установим няколко основни точки, като кратък тест за интелигентност. Ако не сте съгласни с някоя от тях, може да не продължавате да четете нататък.
- България има нужда да е част от отбранителен военен съюз (независимо кой е той)
- Българската армия трябва да е в състояние да защитава територията и интересите на страната, но в момента не е
- България е суверенна държава и никой няма право да ни налага къде и какви войски се разполагат.
- В състояние на конвенционална война е по-добре да си защитен от приятелски симпатии и определени бройки бойна техника, отколкото само от приятелски симпатии
- В геополитиката няма място за вашите крехки чувства
Нека да разгледаме всяка една детайлно:
България има нужда да е част от отбранителен военен съюз
О, моля ви, не започвайте с глупостите за Швейцария, а погледнете една карта. По-съществено релефна карта. След това погледнете законите за оръжието и военната повинност. Не на последно място вижте военния бюджет, включително назад във времето. Както и наличния технически инвентар. Направете и кратка историческа справка. Може да проверите и какво е отстоянието от най-близката враждебно настроена държава.
Уникалното географско положение на България, освен благословия е и проклятие. Близо до Проливите, с изключително значение още от Античността, заключена между кажи-речи всички империи съществували на европейския континент. В горещата точка, в която се пресичат интересите на САЩ, Русия, Китай и неоосманските амбиции на Турция. Веднъж вече е пробвано да запазим неутралитет – през Втората световна война. Знаем как завърши всичко.
Въпреки регулярните арт-пърформанси и глупави инициативи, няма нито една важна политическа или стратегическа причина този съюз да не бъде НАТО. Да, знам, полезните идиоти на родна почва са изключително дразнещи в неокомсомолския си плам. Почти все едно се опитват да компенсират този, с когото преди Десети са говорили за другия блок. Въпреки това, дори номинално, НАТО си остава най-могъщият военен съюз съществувал в историята.
Българската армия – реалност и пожелания
Българската армия не е в състояние самостоятелно да защитава териториалната цялост на страната към момента. Нека да припомним, че същите, които преди две-три години твърдяха, че няма никакъв смисъл от инвестиции в нея, че „самолети не се ядат“, че Тръмп е лош, защото кара държавите да изпълнят договореностите си за 2% от военния бюджет, сега изведнъж рязко се загрижиха за състоянието на БА. Разбира се, те никога няма да го признаят, нито че дълбочината на загрижеността им се простира до….това тя да стане зелена. Нищо, ako войната се размине и пак ще си останем с осем нови изтребителя за 30 години. Можем да ги оцветим в зелено. Евентуално.
България като суверенна държава
Руската федерация напълно игнорира България при искането за изтеглянето на войските на НАТО от страната и ги адресира директно към Алианса. Все едно ние нямаме думата по този въпрос. За съжаление, това най-вероятно е вярно. Но все пак – ние сме част от военен съюз и не е ни най-малко работа на Русия да казва какви войски трябва да бъдат и какви не трябва да бъдат разполагани на наша територията. Това е решение, което трябва да вземем сами.
Съвсем друга тема е, че идиотският отговор на родната евроатлантическа гвардия, съвсем очаквано беше най-малоумния от всички възможни. Толкова ли беше трудно да не се говори за „избор“, при положение, че такъв за членство в НАТО практически не бе проведен. И слава Богу! Но това няма да ви го кажат същите тези, на които всяка втора дума им е демокрация. Другата малоумна защита беше, че този избор бил доброволен и можем едва ли не по всяко време да се махнем. Наистина ли? Искам да видя какво ще се случи с политик на реална властова позиция, който предложи подобно нещо. Ако само падне от власт, ще се е разминал леко. Не е като да не сме го виждали за далеч по-дребни ситуации.
За Бога, научете се да защитавате по-добре собствените си тези, идиоти!
Speak softly and carry a big stick
Ако все пак се стигне до „горещ“ конвенционален конфликт в Украйна, който се разрасне и в други фронтови държави (каквато е и България), какъв е вариантът, който предпочитате? Да разполагаме със съюзническа армия, която да се бие на наша страна или да не разполагаме с такава?
Тезата, че това ни превръща в потенциална цел, е несъстоятелна. Ние сме потенциална цел при разрастване на конфликта поради гореспоменатата близост, поради това, че всички съюзнически държави са ни гранични и така или иначе ще имат нужда от логистична подкрепа. Дори да допуснем, че изведнъж не сме членове на НАТО, всички съседни държави ще имат нужда от преминаване през територията или въздушното ни пространство. Страшната истина е тази – ако се стигне до война, неминуемо ще бъдем замесени. Без значение дали сме от едната страна, другата или неутрални. Точно като вече гореспоменатия урок от Втората световна война – и в началото, и в края ѝ.
Ако конфликтът ескалира до степен вече да не е само конвенционален…е, тогава нищо няма да има каквото и да е значение. Не само за нас.
В геополитиката няма място за вашите крехки чувства
И какво мислите, че ще ни предпази? Силно съмнителното братско чувство? Международното право и договори? Листчета, които не струват дори колкото хартията, на която са написани. Те важат само за тези, които не могат да си позволят да ги нарушат. Единственото, исторически, прагматично и реално нещо, което е решавало къде, с кого и дали ще има мир или война е стоманата. Всичко останало са приспивни приказки за наивници.
Да живей Международното положение!
Но да се върнем към политическата ситуация в Републиката. Нечистият съюз между проводниците на два диаметрално противоположни геополитически полюса постигна своята победа. И сега следва трудното. Отчетливо в настоящето правителство се вижда кои назначения са ориентирани по оста Изток-Запад и това вече създаде първите търкания, и то по цели две теми само в рамките на седмица.
Първото беше унижението, което причини президентът Румен Радев на КСНС на Кирил Петков по македонската тема. Трябва да бъде отчетено, че без него, Македония вече щеше да има Дата. Втората тема рязко размени ролите и премиерът трябваше да заклеймява руските искания, докато президентът се обясняваше какви и кои войски били на наша територия. При ескалация на конфликта на украинска територия, един от двата лагера ще трябва да отстъпи. Ето това вече ще е интересно, тъй като Петков притежава изпълнителната власт, но пък напълно съзнава, че ролята на бушон не му отрежда друго, освен да остане на власт, дотолкова доколкото да изпълни определени ангажименти – вътрешни, свързани с едни запори и овладяване на ключови постове, както и външни, свързани с приемането на РСМ в ЕС. От друга страна, Румен Радев все още има огромен рейтинг, а успехът на Петков се дължи в немалка степен на него. Без подкрепата на „демократичните медии“ обаче, както и последните илюзии на „демократическата общност“, за „Натовския генерал“ ще бъде изключително труден мандат. Цялостното усещане е като за край на медения месец. Последните месеци на дребния, български вариант на договора Молотов-Рибентроп. Въпросът е кога започва операция „Барбароса“ и кой ще я започне? Което би било добре дошло за иначе намиращата се в нокдаун опозиция.
Краят на илюзиите
Русия дължи вечна благодарност на България. Все пак ние сме тези, които сме им дали език, писменост, религия и държавност. Но е крайно време да се отърват от комплекса си за малоценност и да спрат да ни замесват в глупавите си авантюри.
Ако някой ви разправя, че нашата страна може да оцелее без да е част от отбранителен военен съюз, то той или е глупак, който не е внимавал по география и история, или обикновен мошеник.
Разбирам, че надпреварата кой клоун да се изкара най-голям евроатлантик е хумористична от една страна и дразнеща от друга. Най-вече защото повечето от тези същите нямат никакъв проблем с проводниците на чужди (руски) интереси, когато това им носи вътрешнополитически дивиденти. Още повече, че точно те, нямат проблем с това, че интересите са чужди, ако имаха възможност да предложат да сме 51-ви щат, щяха да го направят, по примера на дядовците си, които предлагаха да сме 16-та република. Но без никакво съмнение, ще бъде изключително забавно, как ще се разпада бракът по сметка между „Цанков“ и „Козяк“, особено пред погледа на наивниците, които си мислеха, че революцията им е истинска.
Въпреки цялото това лицемерие на демократическата общност, което вече не изненадва никого, тук отново става дума за националния интерес и сигурност. Точно както преди две седмици, когато по македонския въпрос казахме на ЕС, че ако не ни подкрепя, може да върви по дяволите. Сега е време да кажем същото и на Руската федерация, че могат да си вървят по дяволите, ако са останали със заблудата, че могат да ни казват какво да правим в собствената си държава. Както и на всеки друг, всъщност.
