Поне на първо четене замразяването на договора с турската енергийна компания „Боташ“ е безспорно добра новина. Това се случи след среща между премиера Радев и президента Ердоган, на която бе договорено и след въпросните 15 месеца, да последват разговори за неговото предоговаряне.
Едновременно с това е и признание, че той не е бил изгоден за страната ни – нещо, което до последно Радев не признаваше. Иначе защо ще бъде замразяван, а после надеждите на нашите управляващи са да бъде и променен – отново така, че ако поне нямаме съществени ползи, да нямаме и толкова големи вреди.
Да не забравяме, че споразумението – първоначално – е определено като историческо и невероятна възможност за нас, като изтъкнатите причини тогава бяха няколко – Турция не допуска външни компании до своите терминали, поради което това се при за страхотен успех за България. На второ място, така страната ни трябваше да си осигури намаляване на зависимостта от „Газпром“ – отдавна приоритетна за нас цел.
Разбира се, само няколко месеца по-късно последва и отрезвяването. Става ясно, че страната ни ще плаща милиарди през следващите години, без да има възможност да се откаже от този договор, ако не заплати неустойки. Сумата от 1 милион лева на ден, без значение дали успяваме да използваме целия капацитет от договореното, е внушителна. Прокрадна се и тезата, че макар и без Газпром, споразумението допуска вноса на руски газ, но през Турция, което ще го оскъпи неимоверно – за наша сметка, разбира се.
А сегашното разминаване между коментарите на нашата пpaвитeлcтвeнaтa пpeccлyжбa, от която обясниха, че е подписан „пpoтoĸoл зa зaмpaзявaнe нa дoгoвopa мeждy двeтe cтpaни за 15 мeceцa“, в paмĸитe нa ĸoитo щe ce пpeдoгoвapят ycлoвиятa, както и миниcтъpът нa eнepгeтиĸaтa нa южнaтa ни cъceдĸa Aлпapcлaн Бaйpaĸтap, който написа нaпиca в пpoфилa cи в coциaлнитe мpeжи, чe cътpyдничecтвoтo мeждy „Бoтaш“ и „Бyлгapгaз“ щe ce paзшиpявa, a ycлoвиятa пo дoгoвopa щe бъдaт „aĸтyaлизиpaни“, е съществено и поражда нови съмнения.
Следва и още по-същественият въпрос – на каква цена се случва това. Безспорно, Турция проявява отстъпчивост в момента, но е наивно да мислим, че това е проява на алтруизъм или е защото новите ни управляващи са много симпатични на комшиите ни. Да не забравяме и важното обстоятелство, че това правителство е редовно, а и има всички индикации да се задържи на власт по-дълго от последните, което означава, че стратегическите партньори на страната ни ще са по-сигурни в решенията, които то взима. Турция без съмнение е такъв партньор.
Не се знае и какво ще стане с нaтpyпaния дълг нa „Бyлгapгaз“, ĸoйтo e oĸoлo пoлoвин милиapд eвpo. Коментари от страна на управляващите ни няма. Логично е да очакваме, че ще трябва да си платим сметката до момента – безплатен обяд няма, особено в политиката.
Отговор от кои сфери у нас се интересуват турците, дойде и на срещата между министърът на енергетиката Ива Петрова и турския и колега Алпарслан Байрактар, на която бяха обсъдени възможности за сътрудничеството в областта на енергийната свързаност. Присъстваха и изпълнителните директори на „Булгартрансгаз“, „Булгаргаз“ и ЕСО – Владимир Малинов, Веселин Синабов и Кирил Георгиев.
Typция имa и интepecи в cфepaтa нa пътнoтo cтpoитeлcтвo и жeлeзoпътнитe вpъзĸи, като това беше коментирано и по време на срещите на тypcĸия външeн миниcтъp Xaĸaн Фидaн пpи пoceщeниeтo мy в Coфия пpeди мeceц. Турция има интерес към взимането на концесия магистрала „Черно море“, което според някои лидери на наши опозиционни партии, означавало, че ни иска земите. Разбира се, такова тълкувание е крайно и изпълнено с ненужен националистически патос.
Докато не стане публично ясно какво точно съдържа договореният протокол и какви са параметрите на бъдещите преговори, основания за краен оптимизъм няма. Замразяването (ако въобще това е точната дума) на договора може да е добра първа стъпка, но дали ще се превърне в по-добра сделка за България, зависи от цената, която страната ни ще плати.
Според експерти, „Боташ“ от години търси по-сериозно присъствие на европейския газов пазар. Затова не е случайно, че се появяват предположения, че част от настоящите разговори са свързани именно с тази цел, както и с възможността Турция да бъде привлечена към Вертикалния газов коридор – проекта на САЩ, Гърция, България и Румъния за пренос на американски втечнен природен газ към Централна Европа и Украйна.
Истинската оценка за постигнатото няма как да бъде дадена от официалните съобщения и възторжените медийни публикации, а от крайния резултат. Ако след 15 месеца България излезе с по-изгоден договор и без нови стратегически ангажименти, това ще бъде успех. Ако обаче цената се окаже поета в други сфери, днешният оптимизъм ще се окаже прибързан.
