Македонците и българите не се познават достатъчно. В 2024 година. В положение на тотална информационна свързаност се доказа, че две съседни общества с общ етнически произход, могат да не се познават. Как се доказа? С възпитаната омраза у македонците към българите и с неразбирането в България откъде идва тази омраза. Българите не познават македонците. Македонците не познават българите. Македонците (по национално самоопределение) имат българите за чужди във всяко едно отношение и с малки изключения не познават българския си народностен и етнически произход. Българите от своя страна имат остаряла или погрешна представа за македонците. Остарялата ни представа е, че си мислим, че значителна част от македонците знаят за своя народностен български произход или пък че познават съвременна България и българското общество. Погрешната ни представа е, че разсъждаваме за това как разсъждават македонците, изхождайки от собствения си обществен опит и живот. Истината е, че македонското общество вече е много по-различно от нашето и приликите са твърде малко, а отликите твърде много. Разликите не са в диалектичен или културен аспект, а в социален и битов. Различният начин на живот и икономика на двете ни общества прави тези разлики.
Ще се учудите на това, че над 80% от македонците под 30 годишна възраст никога не са стъпвали в България. Това е мое лично социологическо проучване, което проведох лице в лице с над 600 македонци под 30 годишна възраст от над 20 различни населени места в днешна Р. Северна Македония, през април 2021 година. Затова и над 500 000 преминавания на българската граница от граждани на РСМ са осъществени от силно ограничен брой едни и същи хора, най-често посредници за българско гражданство, търговци, бизнесмени и/или работещи македонци в България. Така положително можем да кажем, че огромната част от македонците нито са стъпвали в България, нито имат някаква реална представа за нашето общество, култура и държава, тъй като с малки изключения в РСМ български медии няма, а български телевизии съвсем няма. Затова и значителна част от македонците са изградили грешна и грозна представа за нас от техните медии, която ни описва като твърде различни и враждебни на „вековната македонска култура и нация“ – както погрешно медиите и политиците им описват българите по произход в страната. Така всички ставаме свидетели на чиста проба обществена пропаганда, която се е вкоренила в мозъците на стотици хиляди хора на 100 км от нас и истината никак не може да си проправи път в мозъчните им клетки. Не са виновни македонците, защото на това научно пропагандно постижение в Скопие, би се учудил и би го изучавал и Гюстав Льобон. Развитието на тази пропаганда е асиметрично, както и няма единен център от няколко българофоби в Скопие, които кроят пъклени планове. Напротив. Това е жизнена система, която се самоиздържа и саморазвива чрез своите потребители. Самокоригира се от истината и от българско влияние. Например: ако поставите български национален флаг на произволен дом в Скопие, първи ще реагират съседите, които ще повикат полиция. Това е една матрица, в която българска култура или истината за народностния произход на македонците не се допуска от имунната система в страната. И тук стигнахме до темата на статията: душата на македонеца в тази матрица/обществена система. Тази душа е като на всеки друг източноевропеец: желае добър стандарт на живот, търсейки го емигрира „на запад“, участва в корупция и едновременно с това е жертва на корупция в държавата си, учи, работи, развива се – в общия смисъл. Трудолюбив е. Съществената разлика от душата на съвременния българин обаче е свързана с чувството за етническа принадлежност и произход. Да, чувство. Това е същината на душата на македонеца. Той е готов да жертва обществото си, държавата си, бъдещето си в тази държава (емигрирайки в ЕС), в името на една висша цел: да задържи и затвърди в ценностната си система, своя пропаганден/матричен етнически произход/принадлежност, каквито са му възпитали образователната система, медийната система, политическият елит и обществениците в страната. Тази самобитност прави съвременните македонци да се отличават от нас. Цитирайки следния коментар от македонец от Скопие ще ви покажа какво се има предвид:
Цитат: „Сърбия преговаря (за ЕС) от 10 години и до къде стигна ??? Албания ще започне преговори, нека им е късмет! Македония изпълняваше всички условия още преди Хърватия…Европа се шегува с нас, за Европа не съществуват македонци (като народ)! Главата горе, македонци, хилядолетна е борбата ни! Бог няма да позволи да изчезнем!“ Край на цитата. Усетихте ли душата му? Виждате ли колко е объркана тази душа, фрустрирана и самоизолирана. Никой не я разбира тази македонска душа. Всички са против нея. Цяла Европа. Цял ЕС. Това в смисъла на науката психология се нарича самоутвърждаване. И те (македонците) търсят „доказателства“ в посока на своето самоутвърждаване всеки ден. И ги „намират“, според тяхната матрична самобитност. Има и второ самоутвърждаване: че „те“ (ЕС и почти всички в Европа) искат да „унищожат“ македонската култура и народ, да ги „асимилират“. Това отрицателно самоутвърждение е абсурдно, но силата му в македонската душа е огромна. Отново по правилата на народопсихологията и психологията на тълпите. И тук се намесва ролята на Сърбия, онова което Белград има като мека политика към Скопие. Белград им казва, а Скопие приема следното: „Всички са против вас, всички искат вашата идентичност и да ви заличат като народ, само ние ви подкрепяме, само Сърбия е с вас и иска да ви помогне да се запазите като македонски народ и култура“. И с това Сърбия печели толкоз силни симпатии сред масовия македонец, че ако утре има референдум за конфедерация или федерация между Сърбия и Р. Северна Македония, мнозинството македонци ще гласуват „за“. Разбира се, албанците в РСМ ще са против.
Как да се опознаят българи и македонци, като първа стъпка към сближаване?
Уви, сложните въпроси имат трудни и многопластови отговори.
На първо място е нужно в Р. Северна Македония да навлязат български телевизии и модерни медии. Български развлекателни предавания, които да освежат застарелия македонски ТВ ефир. Нужно е да има по-голяма информационна свързаност между двете общества. Сега, Българска телеграфна агенция и Македонската информационна агенция имат споразумение за публикуване по 1 новина на ден – за всяка от страните. Македонската информационна агенция дори не изпълнява това писмено споразумение с българските си колеги. Отделен е въпросът, че и 1 новина на ден е крайно недостатъчна, но МИА (Македонската информационна агенция) се „грижи“ новините от България в Р. Северна Македония да са 0.
На второ място е нужно Р. България и организации в неправителствения сектор в партньорство с държавата ни и във връзка с финансовия механизъм на ЕС – „Българска помощ за развитие“, да организират редовни и масови екскурзии на македонски ученици в България. Тази инициатива ще срещне „закономерна“ съпротива от Р. Северна Македония на държавно равнище, но може да бъде реализирана. Говорим за това хиляди македонски деца годишно да посещават и опознават България.
Важно е по механизма „Българска помощ за развитие“ да се организират и финансират държавни стипендии за ученици на родители от български произход в Р. Северна Македония. Отново говорим за хиляди деца, за които ежемесечна стипендия от 50 евро от Р. България, никак няма да е без значение, с оглед слабата икономика и доходи в Р. Северна Македония.
Още една стъпка за нашето сближаване е облекчен режим за предоставяне на визи за работа в България на граждани на Р. Северна Македония, с оглед и на острата нужда от работна сила в страната ни, а също и демографската криза с намаляване на населението ни. В тази връзка е добре да се разгледат и подходящи корекции в закона за българско гражданство, за да могат да получат такова всички лица с български произход, родени в Р. Северна Македония.
Не на последно място, а и далеч не като последна инициатива, могат да бъдат отворени частни-социални училища в Р. Северна Македония, където да се учи по методика на Министерството на образованието и науката на Р. България и децата да получават български дипломи за образование, съответно с подходящи по размер стипендии и подкрепа. За целта могат да се командироват учители от България и в крайна сметка българската образователна система да се развие в Р. Северна Македония – през НПО-та, които работят по лиценз на МОН на Р. България.
Мога да продължа да изброявам важните мерки, които трябва да предприемем, но ще ми трябват още около 500 страници. Затова спирам дотук и отварям вратата за дискусии и предложения. Пожелавам на заинтересованите българи да опознаят душата на македонеца, но и да му помогнем да излезе от този „кьорсокак“ (турцизъм, използван широко сред македонците – значи „задънено положение“), в който е попаднал. Защото текущото положение на македонците в Р. Северна Македония никак не е добро от всички аспекти на живота, а буквално: ние, българите сме единствените, които можем да им помогнем да излязат от това положение. Така ще помогнем и на себе си, защото повече няма да имаме за съсед общество, което е системно възпитано в омраза към нас. Опознайте душата на македонеца, няма да ви е трудно.
Тази статия е част от #Годишникъ2024. Всички статии може да видите тук.
Най-новото издание – #Годишникъ2025 може да закупите тук
