НОВО

Нотр Дам, но не онази, която изгоря в понеделник

Когато френският поет Пол Клодел бил на осемнадесет години през 1886, той още смятал себе си за атеист, ала при все това посетил неохотно вечернята на Рождество в катедралата Нотр Дам. Тогава под купола на храма и пред Божия кръст, Клодел се заслушал в пеенето на...

Кен Фолет: Катедралите са сърцето на нашето европейско наследство

Уелският писател Кен Фолет, автор на бестселъра ,,Устоите на Земята" (разказ за строител на катедрали) споделя чувствата си след драмата в Париж пред френския всекидневник „Фигаро́“.ФИГАРО: Като писател, каква беше реакцията ви, когато разбрахте за инцидента в...

Новата партия на Фараж или посмъртно за партията на Камерън

Много вода изтече през последните пет години и вероятно мнозина вече са забравили кой спечели последните европейски избори във Великобритания. Тогава управляващата консервативна партия водена от Дейвид Камерън изгуби, оставайки на трето място след лейбъристите и… UKIP...

Когато лумнат катедралите

„Нотр Дам“ изгоря, между другото не за първи път. Изгоря донякъде. Спасиха едно-друго, друго-трето не успяха. Как стана тоя сакатлък? Рано е да се каже. Но макар че още докато пожарната не беше отишла на място, вече се застраховаха, че „няма човешки фактор“,...

Изобличител на истината или престъпник е Джулиан Асандж

Герой или злодей е основателят на "Уикилийкс" Джулиан Асандж? Тази тема коментираха в предаването „Плюс-Минус. Коментарът след новините” журналистът Петър Волгин и международният анализатор и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек. Вижте целия...

Дупка зее в сърцето на Европа

Дано в тази трагична нощ повече хора са си дали сметка колко пуста и празна е европейската цивилизация без християнското си наследство. Каква дупка зее в сърцето на Европа без благодатния покров на Божията Майка. Храмът е много повече от "архитектурен шедьовър",...

Няма хора, разбери

В продължение на предишния материал за листите и още по-предишния за АпартаментГейт, може да направим един извод (този от заглавието) От миналите статии изтекоха още няколко имотни сделки и цялата ситуация вече напомня на епизод от  „документалната“ поредица „Yes,...

Три от най-абсурдните предложения на европейски политици

Изборите са моментът, в който гласоподавателите получават възможността да посочат тези политици, партии и идеи, които биха желали да видят реализирани в държавата си. На европейско равнище, обаче, изборите все по-често изглеждат като борба за надмощие над целия...

Евфемизмите на лъжата

Ех, тези евфемизми... Хора с “нетрадиционна сексуална ориентация”. А защо толкова много думи? “Противозаконно отнемане на имущество”. Точно с толкова ли много думи трябва да се нарече кражбата? Комунистът говори за “класова борба”, за класова омраза. Либералният му...

Стив Банън: Не вярвам в неолибералния модел.

Стив Банън е имал няколко живота: офицер от Военноморските сили на САЩ, продуцент на сериала “Сайнфелд” (най-печелившият ситком на всички времена), директор на консервативния сайт Breitbart News, после директор на кампанията и съветник на Доналд Тръмп. Червената нишка...

Двойните стандарти за свободата на словото

Време за четене: 2 мин.

Наскоро станахме свидетели на две твърде интересни новини – първата, че Европейският съд за правата на човека реши, че не може да се говори срещу пророка Мохамед, а втората – че Европейският парламент почти единодушно заклейми фашистките организации.

Наглед между двете няма никаква връзка – дори институциите са съвсем различни. Европейският съд за правата на човека или както е по-популярен „Съдът в Страсбург“ е основан на базата на Европейската конвенция за човешките права – документ известен най-вече с доста широкото и напълно отдалечено от реалността, третиране на понятието „неотменими човешки права“. Съдът в Страсбург е орган на Съвета на Европа (Не е част от Европейския съюз) – да не се бърка с Европейския съвет (Орган на Европейския съюз).

Както може би ви е направи впечатление, наднационалната бюрокрация може да бъде изключително объркваща в своето многообразие.

Въпросният съд реши, че не може да се нарече някой, който се е оженил за шестгодишно момиче и е консумирал брака, когато тя е била на девет – „педофил“. Това става по делото на австрийката Садабадиш-Волф (Sabaditsch-Wolff). Нещо повече – не само, че не може да го наречете така, но дори носите наказателна отговорност.

Доста скандално, нали? Нали все пак Европа символизираше свободата на словото? Не е ли то, човешко право от горната безсмислена конвенция?

Оказва се, че не – не и когато се отнася до пророка Мохамед. Не и когато трябва много да внимаваме, да не обидим някой представител на религията на мира. Защото е по-важно да сме толерантни, отколкото свободни – това ни казват неизбрани от никого европейски бюрократи и магистрати. Защото е по-важно доброволно да предадем континента на нашествениците.

В друга новина научихме, че Европейският парламент приема резолюция с която призовава страните членки да забранят неофашистките и неонацистки групи.

Което, разбира се е правилно и позитивно…но вече е направено. От всяка държава членка поотделно, без да се налага „мъдрите хора от Европа“ да им го казват.

Съвсем отделен въпрос е – защо ЕС не казва нищо за комунизма? За пореден път? Защо идеология с далеч повече жертви в световен мащаб не е забранена – защо не се приемат резолюции? Защо Жан Клод Юнкер ходи на празненства в чест на Маркс? (освен заради ишиаса, разбира се).

И разбира се – защо българските „антикомунисти“, чиято „борба“ се изразява в драскане на паметници мълчат? Както мълчаха, когато поругаха Дянко Марков.

Европейската идея беше окупирана от новите комунисти.

Да живей мултикулти Европа в която всички са равни – но някои са по-равни от другите.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!