Двойните стандарти за свободата на словото

Време за четене: под 5 мин.

Наскоро станахме свидетели на две твърде интересни новини – първата, че Европейският съд за правата на човека реши, че не може да се говори срещу пророка Мохамед, а втората – че Европейският парламент почти единодушно заклейми фашистките организации.

Наглед между двете няма никаква връзка – дори институциите са съвсем различни. Европейският съд за правата на човека или както е по-популярен „Съдът в Страсбург“ е основан на базата на Европейската конвенция за човешките права – документ известен най-вече с доста широкото и напълно отдалечено от реалността, третиране на понятието „неотменими човешки права“. Съдът в Страсбург е орган на Съвета на Европа (Не е част от Европейския съюз) – да не се бърка с Европейския съвет (Орган на Европейския съюз).

Както може би ви е направи впечатление, наднационалната бюрокрация може да бъде изключително объркваща в своето многообразие.

Въпросният съд реши, че не може да се нарече някой, който се е оженил за шестгодишно момиче и е консумирал брака, когато тя е била на девет – „педофил“. Това става по делото на австрийката Садабадиш-Волф (Sabaditsch-Wolff). Нещо повече – не само, че не може да го наречете така, но дори носите наказателна отговорност.

Доста скандално, нали? Нали все пак Европа символизираше свободата на словото? Не е ли то, човешко право от горната безсмислена конвенция?

Оказва се, че не – не и когато се отнася до пророка Мохамед. Не и когато трябва много да внимаваме, да не обидим някой представител на религията на мира. Защото е по-важно да сме толерантни, отколкото свободни – това ни казват неизбрани от никого европейски бюрократи и магистрати. Защото е по-важно доброволно да предадем континента на нашествениците.

В друга новина научихме, че Европейският парламент приема резолюция с която призовава страните членки да забранят неофашистките и неонацистки групи.

Което, разбира се е правилно и позитивно…но вече е направено. От всяка държава членка поотделно, без да се налага „мъдрите хора от Европа“ да им го казват.

Съвсем отделен въпрос е – защо ЕС не казва нищо за комунизма? За пореден път? Защо идеология с далеч повече жертви в световен мащаб не е забранена – защо не се приемат резолюции? Защо Жан Клод Юнкер ходи на празненства в чест на Маркс? (освен заради ишиаса, разбира се).

И разбира се – защо българските „антикомунисти“, чиято „борба“ се изразява в драскане на паметници мълчат? Както мълчаха, когато поругаха Дянко Марков.

Европейската идея беше окупирана от новите комунисти.

Да живей мултикулти Европа в която всички са равни – но някои са по-равни от другите.

Оригинална публикация

Създател на дясната платформа “Консерваторъ”. Маркетинг мениджър в редица водещи български и чужди компании с над десет години опит. Интересува се и пише активно за политика, маркетинг и технологии.

Share This