НОВО

Горанов и зелената ерес

Миналата седмица стана ясно, че финансовият министър Владислав Горанов е подписал от името на България декларация за налагането на “зелени” такси върху полетите със самолет. Декларацията е подписана също от министрите на Белгия, Германия, Франция, Холандия,...

Изборът на Гешев – позор или радост

След повторно гласуване във Висшия съдебен съвет, републиката вече има нов главен прокурор – Иван Гешев. Този избор предизвикваше напрежение още месеци преди да бъде осъществен, и логично, взриви общественото пространство по време на (пре)гласуването му. Противниците...

Има ли смисъл Националната принадлежност?

Всички сме чували или чели все по-нашумяващите аргументи против национализма, патриотизма или дори против най-обикновената и естествена национална принадлежност: "Какъв е смисълът в националната принадлежност? В елементарна племенна лоялност към нещо, в...

Всички обичат Реймънд и мразят Клинтън

Година преди изборите за президент на САЩ, които ще се проведат ноември месец 2020-та година, се състояха частични избори в някои щати от страната, включително във Вирджиния, в Кентъки и в Мисисипи. В тях гласоподавателите избираха състава на местните парламенти и/или...

“Зелената чума” приближава България

В средата на 14. век Европа е покосена от чумна епидемия, известна като "черната чума" или по-точно "черната смърт". Само за няколко години населението на Стария континент намалява наполовина, но още по-страшен е психологическия шок, който това бедствие нанася....

Как е „няма ляво и дясно“ на френски?

След като в продължение на няколко седмици се чудихме в какво се е превърнала политическата парадигма; след като се опитвахме да намерим аргументиран отговор дали голямото противопоставяне на днешния ден се е превърнало в „статукво/промяна“ или продължава да бъде...

Свободата е опасна ценност

Вчера ме порази мисълта, че сме забравили какво е Свободата и в представите си сме го заместили с нещо друго - вярно, не с нещо коренно различно, но с някакъв частен случай, твърде далеч от обхвата на цялото. Свели сме свободата до липса на забрана, а липсата на...

София вече излетя: Колко далеч искаме да стигне?

През седмицата попаднах на новия доклад на Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции „Туризъм и въздушен транспорт в София“. Става ясно, че от 2010 г. насам се наблюдава стабилен ръст на туристите, нощувките и приходите от тях, който е особено...

Хормоните на либерализма

Декоративно просветените български либерали, които неиронично се смятат за елит, постоянно пришиват истерични и конспиративни мотиви към всяка критика на така наречената „джендър идеология“. Самото съчетание от думи стимулира спазми по лицето на местния прогресивен...

Роби ли сме на Брюксел и Вашингтон?

2019-та година. Пътувам към любима дестинация - Русе. Градът ни с най-западноевропейски и бутиков облик. Град, който изглежда като класическа музика (в случай, че класическата музика изглеждаше някак). Само в историческия си център, разбира се. За пръв път, обаче, ми...

Джубино катарифрандженте или българско байраче в Ел Ей

Време за четене: 7 мин.

На италиански „джубино катарифрандженте“ (giubbino catarifrangente) означава светлоотразителна жилетка – такава, каквато е длъжен да има в МПС-то си всеки водач, и такава, каквато напоследък си обличат хората, когато искат да протестират. Като всяка мода и модата на жълтите жилетки тръгна от Париж, за да завладее света.

У нас жълтата жилетка бързо измести черната тениска и сега с нея се облича кой ли не – и аптекарите, и търговците на горива, и превозвачите… С жълти жилетки се облякоха даже някои шофьори в градския транспорт, докато опозиционни политици от тяхно име обикаляха медиите със снимки на клозети в ръце. Очаквам всеки момент и депутатите, които сега са сърдити и не посещават парламента, да се върнат с жълти жилетки в пленарна зала. Няма да се учудя също, ако някой ден осъмнем с улици, пожълтели от жилетките на бабички-реститутки, които настояват държавата да сложи минимален праг на наемите за дюкяни и квартири. Такава е модата, такава е социалната и гражданска сила на джубино катарифрандженте.

Ще попитате: „Но защо пък на италиански?“. Ами, така. Защото е звучно, стои добре в заглавие и грабва окото. По никаква друга причина. Всъщност истинският въпрос, върху който искам да разсъждаваме, е много по-философски:

По-добре ли щеше да бъде, ако при връчването на Оскарите актьорът Димитър Маринов вместо с българско байраче, беше излязъл облечен в джубино катарифрандженте? Това е въпросът, който мъчи мен, докато в социалните мрежи се надвикват кой бил патрЕот, кой бил селянин, кой бил либерал и кой бил космополит и гражданин на света. Дали ако Маринов, вместо да се кичи с някакъв национален флаг и то не просто „някакъв“, а именно българския, което прави деянието му още по-ужасяващо, беше излязъл да гушне статуетката, облечен в жълта жилетка, дали тогава прогресивната общественост нямаше по-лесно да го припознае като „свой“? Кой знае…

Очевидно всички вече са свикнали с мисълта, че Оскарите са станали като Евровизия – плебейско зрелище, нямащо нищо общо с изкуството. За всички е ясно, че Оскарите се занимават само с пропаганда на измислени от псевдо интелектуалци „каузи“. Вероятно и поради това ги гледат (по данни от чуждестранния печат) все по-малко хора, но пък скандалите около тях стават все по-шумни и все по-ирационални. В същия печат четем, че се било стигнало дотам, филм, в който не участват достатъчно на брой представители на раси, различни от европеидната, и в който не се третират проблеми, свързани с правата на хомосексуалните, се счита за политически некоректен и номинирането му рискува да предизвика недоволство и гняв. Защо е така?

Има две възможни обяснения: или сме свидетели на организиран пропаганден холивудски заговор (конспиративната теория), или пък сме свидетели на революция в идеологията на масите (теорията за деградацията, която един ден ще доведе до идиокрация).
Доколкото знам (а знам съвсем малко, защото не ме интересува достатъчно), Холивуд се състои от десетина големи филмови компании, които продават филми за милиарди. Киното е най-масовото изкуство, стъпкало в праха театъра, операта и балета, превръщайки ги от чалгата на 19 век в пристан за „изискани“ сноби, които чрез тяхната консумация се стремят да се издигнат над вулгарната тълпа. Киното предлага зрелище, каквото не са предлагали и гладиаторските борби, и затова е толкова популярно – дори и не всеки да чете книги, дори и не всеки да слуша сериозна музика, всеки гледа някаква продукция, заснета с реална или виртуална камера. Кабелната телевизия, големите домашни телевизори с професионална картина и звук, бързият интернет може да са опразнили салоните, но не успяха да свалят киното от пиедестала му, защото засега сякаш няма с какво да го заменят. Напротив, във филмопроизводството бързо навлизат нови технологии и специални ефекти и това още повече отдалечава киното от изкуството, правейки го все по-масово, оборотно и доходоносно.

Ако киното е чак такава „далавера“ (а то със сигурност е) и ако наистина тази „далавера“ са си поделили десетина компании, то логично е да очакваме, че между тях ще се вихри люта конкуренция на всички фронтове. Но те сякаш са се наговорили и произвеждат едни и същи, сякаш извадени от калъп, филми, като само се надпреварват в това кой да е по-коректен. Заговор ли е това или обичайна търговска практика?

Ако не е заговор, а обичайна търговска практика, то остава да стигнем до извода, че холивудските продуценти не са някакво тайно общество от световни злодеи, което иска да превърне човечеството в лесно управляемо желе, а са просто пресметливи търговци с усет за пазара, които усещат търсенето и се надпреварват да му отговорят с предлагане. И понеже поради някаква причина човечеството от само себе си се е превърнало в лесно управляемо желе, хитрите кинаджии просто се подчиняват на маркетинга.

И двете може да са верни: както това, че чрез средствата за масово внушение, сред които киното е на първо място дори пред новините, системата създава удобна потребителска маса, така и другото, че тази маса е налице, разглезена от все по-комфортния си живот, и просто плаче някой да се възползва от нея. На този етап потребителската маса все още не е изгубила способността си да бъде гневна (ще дойде време да изгуби и това), но гневът ѝ е съзнателно или несъзнателно насочен към изкуствени проблеми като например този, че в Оскарите има прекалено много бели: #OscarsSoWhite (не разбирам само защо, след като белите са толкова кофти, всички продължават да използват езика им).

Но независимо дали киноиндустрията създава либералните тълпи или просто се възползва от тях, фактът е налице: светът вече не е такъв, какъвто беше, както и киното не е това, което го помним. За стотина години то избухна в ярки пламъци, прегоря и сега е само миризлив черен пушек, наистина обилен. Оскарите категорично не са академични награди (ако изобщо някога са били), защото не се присъждат от експертни до академичност светила, а се раздават под натиска на тълпата. Забележителното е, че всеки член на тази тълпа се чувства не по-малко достоен и квалифициран от който и да е академик да решава и да се изказва по сложните въпроси на изкуството. А страшното не е, че се чувства така, а че може би е прав.

Ние сме относително периферна страна, все още незасегната в дълбочина от процесите, за които говорим. Тук все още не е толкова важен въпросът колко на брой цветнокожи участват в даден филм и колцина от тях са хомосексуални, за да може да бъде определен филмът като политически коректен. В нашата дива и провинциална страна все още на първо място е въпросът как е дръзнал някакъв човек да се появи на Оскарите с българско байраче в горния джоб. Какъв се явява той: патрЕот, националист (нацист, фашист) или просто „булгар“ с всички смразяващи кръвта конотации, които носи това присмехулно определение? Или пък е патрИот, Националист-хуманист и горд българин, осъзнаващ, че неговото отечество е най-велико на света, че кисело мляко става само тук и че фараоните са били българи, каквото и да разправят македонците?

ПатрЕот или патрИот е Димитър Маринов?

Очевидно нищо от двете. Сигурно дори и не е подозирал какви тревоги ще предизвика. Ако беше излязъл в джубино катарифрандженте, може би щеше да е по-актуален, но като излезе с байраче беше по-симпатичен. Просто симпатичен – нито герой, нито чудовище.

Може би, омерзен от идиотщината, в която живее (и за която сам разказва), актьорът Димитър Маринов чрез малкото трикольорче в джоба на сакото е искал да се разграничи от нея, да покаже, че не е оттам, че е отнякъде другаде и че това „другаде“ е ако не по-богато, ако не по-велико, то поне по-нормално място. Бедний, бедний Маринов! Отдавна не си бил по родните си места!

А може пък да не е искал да покаже дори и това. Може някой просто да му е тикнал байрачето в джоба в последния момент. Негова си работа. Нас какво ни засяга? Няма ли с какво друго да се занимава „интелектуалният елит на нацията“? Слава Богу, с такива „драми“ като байрачето на Димитър Маринов се занимават само досадни отворковци като мен. Ние не сме много, но сме ужасно шумни и затова създаваме впечатлението, че изразяваме някакво обществено мнение. Няма такова нещо. Не ни обръщайте внимание. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен и като се случи това, Сципион Африкански да бодне едно знаменце с SPQR в джоба на тогата, па да друсне хоро върху картагенските руини.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!