fbpx

НОВО

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на...

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

Катастрофата в Бейрут

Светът стана свидетел на потресаващи кадри вчера от Бейрут. По-малко от двадесет и четири часа след огромната експлозия, все още няма потвърждение, какво може да е причинило взрива, но още в първите часове след него говорител на израелското правителство обяви, че...

Националната ненавист

"Ненавиждам София", написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов мост. Без значение чия правда е по-велика, аз съм вцепенен от думите, които си казват хората един на друг. От ужасяващата омраза, за която, надявам се, им стига смелост да изливат само в...

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП - 33% на годишна база през второто тримесечие. В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди. Австрия в рецесия след исторически спад - мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката...

Eврозоната още е в криза

Време за четене: 3 мин.

Емилиян Лилов

2014-та изглежда носи истински обрат в еврозоната: след две години рецесия най-после тя може да отбележи ръст, макар и само с един процент. Още по-обнадеждаващо звучи новината, че Ирландия и Испания вече са напуснали спасителния чадър ЕСМ. Означава ли обаче това, че еврокризата вече е история?

Не, категоричен е председателят на мюнхенския икономически институт ifo Ханс-Вернер Зин. Той е на мнението, че възстановяването от кризата все още не може да бъде наречено устойчиво – то засяга само финансовите пазари, но почти не променя картината в реалната икономика. В подкрепа на тезата си Зин дава за пример новите спасителни механизми като програмата на ЕЦБ за изкупуване на облигации, предназначена да защитава кредиторите-собственици на държавни облигации от страните по южната периферия на еврозоната. “Друг пример е банковият съюз, който също е създаден да защитава интересите на кредиторите, които при фалит на определена банка ще понесат минимални загуби”, казва икономистът за Дойче веле.

Двете кризи в Южна Европа

“Финансовата криза беше потушена с обещания за солидарни действия по спасяването на застрашените финансови институции. Но това не решава кризата в реалната икономика”, казва германският икономист, спирайки се на двете измерения на кризата. Той припомня, че проблемът с масовата безработица не е решен, както и – че в Гърция производството се е сринало с 30 процента. Миналата година безработицата в страната е достигнала рекордните 27 на сто, а още по-тежко е положението сред младите гърци – всеки втори си търси безуспешно работа.

Държавният дълг на Гърция продължава да съставлява 180 процента от брутния вътрешен продукт на страната – въпреки частичното опрощаване на гръцките задължения. Затова професорът по икономика от университета в Бон Мориц Шуларик не изключва вероятността въпросът за ново опрощаване на гръцкия дълг да стане отново актуален през следващите няколко години.

Пациентите Италия и Франция

Много съмнителна е и картината в Италия. Третата по големина икономика в еврозоната се бори с дългове, възлизащи на 130 процента от брутния вътрешен продукт на страната. Италия имаше най-нисък икономически ръст в еврозоната още преди кризата – основно заради високото заплащане на труда за единица продукция, което доведе и до загубата на конкурентоспособност. Останалото свърши загубилият всякаква динамика пазар на труда в Италия.

От същите проблеми страдат и френските компании – ниската възраст за пенсиониране и сравнително високата минимална работна ставка в страната правят френската икономика по-слабо конкурентоспособна в сравнение с германската. Франция от една страна постоянно губи дялове на световния пазар, а от друга – намалява вътрешното търсене. “Френската икономика живее традиционно от вътрешното потребление. А в момента то е много слабо най-вече заради високата безработица и ниското доверие на французите в бъдещето”, казва Даниела Шварцер от американската фондация “Джърман Маршал Фонд”. Не трябва да се забравя и, че междувременно френската задлъжнялост гони 100 процента от брутния вътрешен продукт на страната, припомнят икономистите.

На кого пречи силното евро?

През последната година еврото увеличи стойността си спрямо почти всички останали световни валути. Силното евро обаче не помага на слабите икономики в еврозоната, а точно обратното – усложнява тяхната задача, защото затруднява износа. Ханс-Вернер Зин смята това за логично следствие от политиката на спасителните финансови мерки в еврозоната: “Всичко това облагодетелства завръщането на кредиторите не само от Германия в Испания, но и от Китай в Европа. Това пък води до поскъпване на еврото”, казва Зин, който нарича тази тенденция “странични щети” от спасителната политика в еврозоната.

Икономистите са категорични, че без трайно подобрение на картината в сектора на реалната икономика, спокойствието на финансовите пазари ще бъде измамно. Или както казва бонският експерт Мориц Шуларик: “Ако ситуацията в реалната икономика отново се влоши, това бързо ще сложи край и на затишието на финансовите пазари”.

От dw.de

Споделете чрез

Предишен

Следващ