fbpx

НОВО

Турските и руските интереси в Арцах

Ще маркирам няколко основни положения - преди всичко от турска и руска перспектива – спрямо актуализиралия се конфликт в Нагорни Карабах между Армения и Азербайджан. От турска гледна точка, Азербайджан е важен за Анкара поради няколко основни причини: 1) Тръбопроводът...

Всички пътища на Северна Македония към Брюксел минават през София

Известна е древната фраза „Всички пътища водят към Рим“. А днес в контекста на кандидатурата за членство на Северна Македония можем да кажем: „Всички пътища на Северна Македония към Брюксел минават през София“. Членството в Европейския съюз е голяма възможност не само...

Global Britain – външната политика на Великобритания без предпазител

Миналият петък телохранителят на британския външен министър беше освободен от длъжност след като се разбра, че е оставил заредения си пистолет Glock 19 в тоалетната на самолета на United Airlines с който Доминик Рааб се e завръщал от посещението си във Вашингтон....

Има очакване за мрачни зимни месеци – вижда се по ръста на спестяванията

Не бива да се правят рискови ходове по казуса с “вечните длъжници”. Човек има способността да забравя историята, особено когато тя е свързана с негативни събития. Политически, икономически, финансови кризи... те са в центъра на общественото внимание, когато вилнеят и...

Малките закони, които ще нанесат огромни вреди

Колкото повече се вторачваме в конкретен проблем, толкова по-малко го виждаме. За съжаление тази максима е особено убедително потвърждавана през 2020 година, когато за пореден път българското общество се ангажира политически и пожела отчетност от страна на държавници...

Позитивна теория за България

В България доминира една „негативна теория“ за страната ни - какво тя не „трябва да бъде“. Не трябва да е назадничава, не трябва да е бедна, не трябва да е корумпирана, не трябва да е „ориенталска“, не трябва да дава шанс на тарикатите за сметка на училите и можещите...

Колко тежка ще е кризата?

Икономистът Владимир Сиркаров участва в "Business Daily" с Димитър Вучев. Тема на разговора беше икономическата криза.

Михаил Кръстев в “Дискурси” с Ивайло Цветков

Редакторът на Консерваторъ Михаил Кръстев участва в предаването "Дискурси" с Ивайло Цветков - Нойзи. Тема на разговора бяха политическите...

Точка от която няма връщане назад

През последния месец в Близкия Изток бяха официално очертани новите нива на взаимоотношения между държавите съюзници на САЩ в региона. Те бележат нови точки от които няма връщане назад. Макар и да изглежда, че всички маневри на САЩ са свързани с обслужването на...

Тръмп срещу всички

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев участва в предаването "Политиката под прицел" по телевизия СКАТ. Тема на разговора беше политиката в САЩ и предстоящите избори там. Запис от участието можете да видите тук:...

Eврозоната още е в криза

Време за четене: 3 мин.

Емилиян Лилов

2014-та изглежда носи истински обрат в еврозоната: след две години рецесия най-после тя може да отбележи ръст, макар и само с един процент. Още по-обнадеждаващо звучи новината, че Ирландия и Испания вече са напуснали спасителния чадър ЕСМ. Означава ли обаче това, че еврокризата вече е история?

Не, категоричен е председателят на мюнхенския икономически институт ifo Ханс-Вернер Зин. Той е на мнението, че възстановяването от кризата все още не може да бъде наречено устойчиво – то засяга само финансовите пазари, но почти не променя картината в реалната икономика. В подкрепа на тезата си Зин дава за пример новите спасителни механизми като програмата на ЕЦБ за изкупуване на облигации, предназначена да защитава кредиторите-собственици на държавни облигации от страните по южната периферия на еврозоната. “Друг пример е банковият съюз, който също е създаден да защитава интересите на кредиторите, които при фалит на определена банка ще понесат минимални загуби”, казва икономистът за Дойче веле.

Двете кризи в Южна Европа

“Финансовата криза беше потушена с обещания за солидарни действия по спасяването на застрашените финансови институции. Но това не решава кризата в реалната икономика”, казва германският икономист, спирайки се на двете измерения на кризата. Той припомня, че проблемът с масовата безработица не е решен, както и – че в Гърция производството се е сринало с 30 процента. Миналата година безработицата в страната е достигнала рекордните 27 на сто, а още по-тежко е положението сред младите гърци – всеки втори си търси безуспешно работа.

Държавният дълг на Гърция продължава да съставлява 180 процента от брутния вътрешен продукт на страната – въпреки частичното опрощаване на гръцките задължения. Затова професорът по икономика от университета в Бон Мориц Шуларик не изключва вероятността въпросът за ново опрощаване на гръцкия дълг да стане отново актуален през следващите няколко години.

Пациентите Италия и Франция

Много съмнителна е и картината в Италия. Третата по големина икономика в еврозоната се бори с дългове, възлизащи на 130 процента от брутния вътрешен продукт на страната. Италия имаше най-нисък икономически ръст в еврозоната още преди кризата – основно заради високото заплащане на труда за единица продукция, което доведе и до загубата на конкурентоспособност. Останалото свърши загубилият всякаква динамика пазар на труда в Италия.

От същите проблеми страдат и френските компании – ниската възраст за пенсиониране и сравнително високата минимална работна ставка в страната правят френската икономика по-слабо конкурентоспособна в сравнение с германската. Франция от една страна постоянно губи дялове на световния пазар, а от друга – намалява вътрешното търсене. “Френската икономика живее традиционно от вътрешното потребление. А в момента то е много слабо най-вече заради високата безработица и ниското доверие на французите в бъдещето”, казва Даниела Шварцер от американската фондация “Джърман Маршал Фонд”. Не трябва да се забравя и, че междувременно френската задлъжнялост гони 100 процента от брутния вътрешен продукт на страната, припомнят икономистите.

На кого пречи силното евро?

През последната година еврото увеличи стойността си спрямо почти всички останали световни валути. Силното евро обаче не помага на слабите икономики в еврозоната, а точно обратното – усложнява тяхната задача, защото затруднява износа. Ханс-Вернер Зин смята това за логично следствие от политиката на спасителните финансови мерки в еврозоната: “Всичко това облагодетелства завръщането на кредиторите не само от Германия в Испания, но и от Китай в Европа. Това пък води до поскъпване на еврото”, казва Зин, който нарича тази тенденция “странични щети” от спасителната политика в еврозоната.

Икономистите са категорични, че без трайно подобрение на картината в сектора на реалната икономика, спокойствието на финансовите пазари ще бъде измамно. Или както казва бонският експерт Мориц Шуларик: “Ако ситуацията в реалната икономика отново се влоши, това бързо ще сложи край и на затишието на финансовите пазари”.

От dw.de

Споделете чрез

Предишен

Следващ