НОВО

„Да здравствует революция!“

Каква беше точната цена на болшевишкия преврат в Русия? Между 7 и 12 милиона души загиват в Русия от 1917 г. до 1923 г, за да наложат болшевиките властта си в гражданската война и върху обществото. Около 500 000 войници загиват в битките, като сред цивилното население...

Идеализмът убива

Посещаването на опасни места по света следва да е продукт на подготовка, осъзнат риск, богата информираност и способност за критично мислене. Санитарният минимум от познания за това как работи светът диктува да може да различиш сравнително сигурните от несигурните...

Орбан и ЕНП или пушката като патерица

От решението на Европейската народна партия (ЕНП) да "замрази" участието на Фидес, ръководена от Виктор Орбан, няма спечелили. И ЕНП, и унгарският министър-председател само губят от така развилите се събития. ЕНП губи, тъй като тя трябва да кооптира, да си сътрудничи...

Ще сложи ли мюфтийството тире?

През последните дни съдбата на дълговете на мюфтийството (или както шеговито е известно „Българска Мюсюлманска Църква“) беше широко дискутирана, главно в аспекти, които бяха на нивото на гореспоменатите шеги или на дребно политиканстване. По същество дискусия много...

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Време разделно в Европейската народна партия

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един...

Роджър Скрутън за „Фигаро“: Във Франция, левият интелектуалец е свещеник без Господ

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Какво е дясното? Защо повечето интелектуалци са левичари? Разделението по оста „дясно-ляво“ актуално ли е все още във времето на популизма?...

Eврозоната още е в криза

Време за четене: 3 мин.

Емилиян Лилов

2014-та изглежда носи истински обрат в еврозоната: след две години рецесия най-после тя може да отбележи ръст, макар и само с един процент. Още по-обнадеждаващо звучи новината, че Ирландия и Испания вече са напуснали спасителния чадър ЕСМ. Означава ли обаче това, че еврокризата вече е история?

Не, категоричен е председателят на мюнхенския икономически институт ifo Ханс-Вернер Зин. Той е на мнението, че възстановяването от кризата все още не може да бъде наречено устойчиво – то засяга само финансовите пазари, но почти не променя картината в реалната икономика. В подкрепа на тезата си Зин дава за пример новите спасителни механизми като програмата на ЕЦБ за изкупуване на облигации, предназначена да защитава кредиторите-собственици на държавни облигации от страните по южната периферия на еврозоната. “Друг пример е банковият съюз, който също е създаден да защитава интересите на кредиторите, които при фалит на определена банка ще понесат минимални загуби”, казва икономистът за Дойче веле.

Двете кризи в Южна Европа

“Финансовата криза беше потушена с обещания за солидарни действия по спасяването на застрашените финансови институции. Но това не решава кризата в реалната икономика”, казва германският икономист, спирайки се на двете измерения на кризата. Той припомня, че проблемът с масовата безработица не е решен, както и – че в Гърция производството се е сринало с 30 процента. Миналата година безработицата в страната е достигнала рекордните 27 на сто, а още по-тежко е положението сред младите гърци – всеки втори си търси безуспешно работа.

Държавният дълг на Гърция продължава да съставлява 180 процента от брутния вътрешен продукт на страната – въпреки частичното опрощаване на гръцките задължения. Затова професорът по икономика от университета в Бон Мориц Шуларик не изключва вероятността въпросът за ново опрощаване на гръцкия дълг да стане отново актуален през следващите няколко години.

Пациентите Италия и Франция

Много съмнителна е и картината в Италия. Третата по големина икономика в еврозоната се бори с дългове, възлизащи на 130 процента от брутния вътрешен продукт на страната. Италия имаше най-нисък икономически ръст в еврозоната още преди кризата – основно заради високото заплащане на труда за единица продукция, което доведе и до загубата на конкурентоспособност. Останалото свърши загубилият всякаква динамика пазар на труда в Италия.

От същите проблеми страдат и френските компании – ниската възраст за пенсиониране и сравнително високата минимална работна ставка в страната правят френската икономика по-слабо конкурентоспособна в сравнение с германската. Франция от една страна постоянно губи дялове на световния пазар, а от друга – намалява вътрешното търсене. “Френската икономика живее традиционно от вътрешното потребление. А в момента то е много слабо най-вече заради високата безработица и ниското доверие на французите в бъдещето”, казва Даниела Шварцер от американската фондация “Джърман Маршал Фонд”. Не трябва да се забравя и, че междувременно френската задлъжнялост гони 100 процента от брутния вътрешен продукт на страната, припомнят икономистите.

На кого пречи силното евро?

През последната година еврото увеличи стойността си спрямо почти всички останали световни валути. Силното евро обаче не помага на слабите икономики в еврозоната, а точно обратното – усложнява тяхната задача, защото затруднява износа. Ханс-Вернер Зин смята това за логично следствие от политиката на спасителните финансови мерки в еврозоната: “Всичко това облагодетелства завръщането на кредиторите не само от Германия в Испания, но и от Китай в Европа. Това пък води до поскъпване на еврото”, казва Зин, който нарича тази тенденция “странични щети” от спасителната политика в еврозоната.

Икономистите са категорични, че без трайно подобрение на картината в сектора на реалната икономика, спокойствието на финансовите пазари ще бъде измамно. Или както казва бонският експерт Мориц Шуларик: “Ако ситуацията в реалната икономика отново се влоши, това бързо ще сложи край и на затишието на финансовите пазари”.

От dw.de

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!