НОВО

Роби ли сме на Брюксел и Вашингтон?

2019-та година. Пътувам към любима дестинация - Русе. Градът ни с най-западноевропейски и бутиков облик. Град, който изглежда като класическа музика (в случай, че класическата музика изглеждаше някак). Само в историческия си център, разбира се. За пръв път, обаче, ми...

Иво Инджов: Никой не се възползва от изхабяването на ГЕРБ

Иво Инджов е доцент по журналистика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Експерт по политически комуникации. Кой е големият победител на изборите? На местните избори нямаше голям победител. Спечели ГЕРБ, защото доминира отчетливо в битката за кметове на общини и...

Всички обичат Радев

Политическата и не толкова обществена драма с назначаването на нов главен прокурор е на път към своя край. Въпреки, че в четвъртък държавният глава Румен Радев отказа да подпише указ за назначаването на Иван Гешев за нов първи обвинител и вместо това подписа указ за...

Вредата от данъчната хармонизация

В телевизионно интервю, новият икономически еврокомисар Паоло Джентилони сподели, че не било нормално в ЕС да има единна валута и една централна банка, а в същото време във всяка страна да има различно данъчно облагане.  Той изрично посочи, че не може в България...

Бюджет 2020: Първи впечатления

Министерски съвет одобри държавния бюджет за 2020 г. Малко първи впечатления: За моя изненада, Бюджет 2020 е подобрение спрямо Бюджет 2019, който беше позициониран силно в ляво. Та този път, освен негативните, ще изброя и някои позитивни страни на бюджета:...

Бюджет 2020: Без изненади

В проектобюджета за 2020-а не се виждат изненади, спрямо предварителните очаквания. Параметрите и от приходната част, и от разходната бяха очаквани. Важно е да се отбележи положителния факт, че няма промяна в размера на данъчните ставки и размера на осигурителните...

Стопанската немощ на социализма

“...стагнация в икономическото ни развитие, застрашително изоставане в структурното и технологичното обновяване на икономиката вследствие на груби грешки в стопанската и инвестиционната политика, застрашително нарастване на външния дълг, увеличаване на инфлацията,...

Един необикновен ден преди 30 години

Не бива да се бърка денят 10 ноември 1989 с прехода или пък с други последващи събития, които като цяло наричаме „демокрацията“. Денят си е ден, докато преходът и демокрацията са разтегливи понятия, на които все още не са сложили окончателни граници в пространството и...

Неизбежният икономически колапс е истинският спасител на България от комунизма

Датата 10 ноември е ключова в новата българска история. Не защото един политически режим е сменен с друг или защото след десетилетия еднолично управление Тодор Живков е свален от власт. Тези събития носят своята историческа важност спрямо съответния период. 30 години...

Огледалото на Прехода или Политикът на Шрьодингер

Време за четене: 6 мин.

Време за четене: 6 мин. Слави Трифонов в политиката – рубриката “Сблъсък” Кристиян Шкварек и Николай Облаков

Споделете чрез

Eврозоната още е в криза

Време за четене: 3 мин.

Емилиян Лилов

2014-та изглежда носи истински обрат в еврозоната: след две години рецесия най-после тя може да отбележи ръст, макар и само с един процент. Още по-обнадеждаващо звучи новината, че Ирландия и Испания вече са напуснали спасителния чадър ЕСМ. Означава ли обаче това, че еврокризата вече е история?

Не, категоричен е председателят на мюнхенския икономически институт ifo Ханс-Вернер Зин. Той е на мнението, че възстановяването от кризата все още не може да бъде наречено устойчиво – то засяга само финансовите пазари, но почти не променя картината в реалната икономика. В подкрепа на тезата си Зин дава за пример новите спасителни механизми като програмата на ЕЦБ за изкупуване на облигации, предназначена да защитава кредиторите-собственици на държавни облигации от страните по южната периферия на еврозоната. “Друг пример е банковият съюз, който също е създаден да защитава интересите на кредиторите, които при фалит на определена банка ще понесат минимални загуби”, казва икономистът за Дойче веле.

Двете кризи в Южна Европа

“Финансовата криза беше потушена с обещания за солидарни действия по спасяването на застрашените финансови институции. Но това не решава кризата в реалната икономика”, казва германският икономист, спирайки се на двете измерения на кризата. Той припомня, че проблемът с масовата безработица не е решен, както и – че в Гърция производството се е сринало с 30 процента. Миналата година безработицата в страната е достигнала рекордните 27 на сто, а още по-тежко е положението сред младите гърци – всеки втори си търси безуспешно работа.

Държавният дълг на Гърция продължава да съставлява 180 процента от брутния вътрешен продукт на страната – въпреки частичното опрощаване на гръцките задължения. Затова професорът по икономика от университета в Бон Мориц Шуларик не изключва вероятността въпросът за ново опрощаване на гръцкия дълг да стане отново актуален през следващите няколко години.

Пациентите Италия и Франция

Много съмнителна е и картината в Италия. Третата по големина икономика в еврозоната се бори с дългове, възлизащи на 130 процента от брутния вътрешен продукт на страната. Италия имаше най-нисък икономически ръст в еврозоната още преди кризата – основно заради високото заплащане на труда за единица продукция, което доведе и до загубата на конкурентоспособност. Останалото свърши загубилият всякаква динамика пазар на труда в Италия.

От същите проблеми страдат и френските компании – ниската възраст за пенсиониране и сравнително високата минимална работна ставка в страната правят френската икономика по-слабо конкурентоспособна в сравнение с германската. Франция от една страна постоянно губи дялове на световния пазар, а от друга – намалява вътрешното търсене. “Френската икономика живее традиционно от вътрешното потребление. А в момента то е много слабо най-вече заради високата безработица и ниското доверие на французите в бъдещето”, казва Даниела Шварцер от американската фондация “Джърман Маршал Фонд”. Не трябва да се забравя и, че междувременно френската задлъжнялост гони 100 процента от брутния вътрешен продукт на страната, припомнят икономистите.

На кого пречи силното евро?

През последната година еврото увеличи стойността си спрямо почти всички останали световни валути. Силното евро обаче не помага на слабите икономики в еврозоната, а точно обратното – усложнява тяхната задача, защото затруднява износа. Ханс-Вернер Зин смята това за логично следствие от политиката на спасителните финансови мерки в еврозоната: “Всичко това облагодетелства завръщането на кредиторите не само от Германия в Испания, но и от Китай в Европа. Това пък води до поскъпване на еврото”, казва Зин, който нарича тази тенденция “странични щети” от спасителната политика в еврозоната.

Икономистите са категорични, че без трайно подобрение на картината в сектора на реалната икономика, спокойствието на финансовите пазари ще бъде измамно. Или както казва бонският експерт Мориц Шуларик: “Ако ситуацията в реалната икономика отново се влоши, това бързо ще сложи край и на затишието на финансовите пазари”.

От dw.de

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!