През последните няколко седмици два важни елемента от войната между Израел и близките до Иран организации – “Хизбула” и “Хамас”, придават ново измерение на протяжния конфликт между споменатите страни. Тези два елемента са елиминацията на ръководителя на сунитската “Хамас” Яхия Синуар и ударът с безпилотен летателен апарат спрямо резиденцията на Бенямин Нетаняху в Кесария.
Макар дело по-скоро на късмет, а не вследствие на постъпила разузнавателна информация, елиминацията на Яхия Синуар е допълнителен удар по вече много компрометираните способности на “Хамас”. В същото време обаче това няма да се отрази на действията на сунитската терористична организация в краткосрочен аспект. Последното произтича от следното обстоятелство. Съображенията за сигурността на Синуар принудиха ръководителя на Хамас да оцелява в изключителна изолация през последните месеци, което възпрепятства възможността му да изпълнява функциите на управление и контрол върху дейността на въпросната терористична организация. Тоест тя бе принудена да функционира в голяма степен без Синуар още преди той да бъде елиминиран. Поради това, както и с оглед на интензивните и системни удари на Израелските отбранителни сили спрямо нейните позиции, “Хамас” оцеляваше, водейки децентрализирано съществуване, белязано от затруднена комуникация и разбиване на командната й йерархия. В тези условия всеки отделен командир на “Хамас” получи едновременно повече свобода на вземане на оперативни действия, но и още по-голяма несигурност.
Разбира се, не трябва да се подценява психологическият ефект от елиминацията на Синуар върху мотивацията на остатъчния кадрови състав на “Хамас”. След като главата не е могла да предпази себе си, значи нито една част от тялото не е в безопасност. В реплика на широко разпространените призиви, идващи включително от Вашингтон и Париж, които обвързват убийството на Синуар с възможност за преустановяване на войната между “Хамас” и Израел, всъщност тази елиминация на ръководителя на терористичната организация дава допълнителни възможности за Израелските отбранителни сили да завършат започнатото. Това показва моделът “Нетаняху”, който не намаляваше, а увеличаваше системно военния натиск срещу “Хизбула” от края на юли месец насам, когато бе ликвидиран най-висшият военен командир на шиитската организация Фуад Шукр. Последвалата елиминация на Хасан Насрала демонстрира отново същото: това не бе краят на военната интервенция на Израел спрямо Южен Ливан, а по-скоро само един отделен епизод от нея.
От друга страна обаче, мащабната героизация на Яхия Синуар в палестинско-арабски среди всъщност показва, че той – сам подписал съдбата си като “ходещ мъртвец” след като планира и осъществи кървавите събития от 7 октомври миналата година – тепърва ще бъде експлоатиран за пропагандни цели, обслужващи радикализма на местна и регионална почва. С други думи, ако досега Синуар създаваше палестинска пропаганда, сега палестинската пропаганда ще създава Синуар. Но единственото по-интересно от елиминацията на ръководителя на “Хамас” е въпросът за това кой ще го наследи, доколкото това ще даде възможност да се проследи динамиката в групировката спрямо два ключови баланса. Единият е съотношението на силите между военното и политическо крило на организацията (Изедин ал Касам и офиса в Доха), другият, нейните регионални зависимости и партньорства (Иран/Катар/Турция). Така например политическото издигане на Синуар през годините бе съпроводено с допълнителното засилване на военното крило на “Хамас” (при това, далеч преди да бъде елиминиран Исмаил Хания в Техеран) и нейното партньорство с Иран.
Въпреки че Иран се дистанцира от този акт, в очите на Тел Авив именно режимът на аятоласите е заподозреният съучастник в опита на Хизбула да таргетира резиденцията на Бенямин Нетаняху в Кесария с безпилотен летателен апарат.
Този удар, на първо място, е в синхрон с обявената “нова фаза” във войната с Израел от страна на “Хизбула”. Все още не е ясно какво би представлявала тази “нова фаза”. Но на базата от събитията през последните дни може да се предполага, че тя включва вкарването в действие на ракети с прецизно насочване и полагането на цели, които не са обезателно военни (като примера с резиденцията на израелския министър-председател). А по отношение на развиващите се бойни действия на територията на Южен Ливан – засилване на стълкновенията, тоест конфигурацията на близкия бой, в който бойците на “Хизбула” започват да прилагат тактиката на “удряш и бягаш” по различните фронтове на настъпление на Израелските отбранителни сили.
На второ място, пробивът на дрона камикадзе на 70 км дълбочина в Израел е сериозен и далеч не единствен пример за пропуските на израелската противоракетна отбрана. В случая с удара по Кесария има двояк проблем: освен че ракетният щит е пропуснал въпросния безпилотен летателен апарат (но унищожавайки други два дрона камикадзе), не са проработили и предупредителните сигнални системи. Разбира се, трябва да се има предвид, че в деня на този удар “Хизбула” е изстреляла около 180 ракети, чиято цел на поне част от които е била именно да се ангажира допълнително противоракетната отбрана на Израел, така че да се увеличат шансовете за пробив на изпратените безпилотни летателни апарати. Със сигурност улавянето на нисколетящи и мобилни в траекторията си дронове, често направени и от такива материали, които да оставят по-малка “следа” за активиране на посрещащите ги интерсептори, е трудоемка задача. Отново безпилотен летателен апарат на “Хизбула”, навлязъл на идентична дълбочина в Израел, отне живота на четирима израелски военнослужещи и рани други шейсет, при удар по базата Голани край Бинямина миналата неделя. Ракетният щит на Израел бе пробит и в началото на текущия месец, когато Иран изстреля 200 балистични ракети, включително свръхзвукови, което е друг тип предизвикателство за противоракетната отбрана на Тел Авив, доколкото тяхната скорост е унищожителна, но прогнозируемата им траектория на движение ги прави уловими. Немалко от тези балистични ракети поразиха израелските военновъздушни бази Неватим и Тел Ноф (трудно е да се каже колко точно, предвид това, че израелските власти забраниха публикуването на релевантна информация, но според изчисления, направени по сателитни изображения, само Неватим е бил ударен с между 20 и 30 ракети). Въпреки че чисто политически Израел и САЩ се опитаха омаловажат удара на Иран, последвалото дислоциране на една батерия на американската система за противоракетна отбрана THAAD на израелска земя вероятно е направено включително поради такива съображения, касаещи текущите пробиви на ракетния щит на Тел Авив.
На трето място, ударът по резиденцията на Нетаняху вероятно ще бъде взет предвид при очаквания отговор на Израел спрямо споменатата иранската ракетна атака от началото на месеца. В известен смисъл “Хизбула” успя да донесе войната до дома на израелския министър-председател; шиитската групировка “почука” на вратата на Нетаняху. Но в характера на израелския министър-председател е да не оставя такива неща ненаказани; напротив, той многократно е показвал, че когато бива предизвикван, той предпочита да вдига мизата. Още повече, че Нетаняху представи удара на “Хизбула” като по своето естество ирански опит за неговото убийство. А това е допълнително подготвяне на почвата за предстоящия отговор на Тел Авив спрямо Техеран. Ударът по резиденцията на Нетаняху отвързва ръцете на Израел да таргетира хора от високите етажи на иранския политически елит.
Само преди една седмица Наим Касем, най-високопоставеният лидер на “Хизбула” след убийството на Хасан Насрала, сякаш даде поводи за оптимизъм, казвайки, че представляваната от него организация подкрепя дипломатическите усилия за мир, а впоследствие дори създаде впечатлението, че шиитската групировка вече не обвързва този мир със събитията в ивицата Газа (от началото на своето участие във войната, “Хизбула” заяви, че то ще продължава дотогава, докато не бъдат прекратени военните действия между “Хамас” и Израел). След елиминацията на Синуар пък Бенямин Нетаняху заяви, че това е “началото на края” на войната с “Хамас”.
Но една седмица е твърде много време за събития като тези в Близкия изток. Затова днес ние се намираме по-близо до хипотезата за задълбочаване на конфликта между Израел и Иран, отколкото до смекчаването на интензивната война между Тел Авив и стоящите до Техеран организации.
