fbpx

НОВО

Корупцията е симптом

Намесата на държавата води до изкривяване, което води до друга нова намеса За да влезе детето в детска градина - трябват връзки. За да не чакаш в КАТ с дни, или да получиш разрешение за строеж; за да няма проверки на ресторанта ти до откат, или да избегнеш ревизии с...

Анатомия на cancel-културата

През последните месеци и години в западния свят става все по-актуална темата за cancel-културата. Нарочно използвам англоезичния термин, защото преводите на български език не звучат добре – в родните медии явлението е наричано „култура на отказа“, „култура на...

Четирите фази на завладяването ни от марксистите: Юрий Безменов беше прав

Журналистът и съветски дезертьор отдавна разобличи съвременното левичарско движение Автор: Скот Маккей Превод от английски език: Любомир Талев Публикувана за пръв път в "American Spectator". Важно е да разберем, че се намираме в революционен момент от американската...

С всеки ден на власт управляващите ерозират

„От чисто политическа гледна точка най-добрият вариант на ГЕРБ в момента е да се съгласи да подаде оставка. Чисто електорално с всеки ден на власт ГЕРБ ерозира и кърви. Този процес ще се засилва, защото икономическата криза ще се задълбочава.“ Това каза пред...

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на...

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Реставрация

Време за четене: 4 мин.

Изчетох внимателно текста на Ивайло Дичев, в който коментира демонтажа на паметника, носещ претенциозното име „1300 години България” пред НДК. Той греши, греши много в перспективата. Но е и същевременно прав за едно – това е подмяна. При това без задръжки и угризения.

Това не е тихомълком замяна на един националистически паметник за друг такъв, само че царски. Това е замяна на един национализъм с друг. Гласно, без срам. Защото е праведна замяна, дълго чакана, необходима. Замяна на една визия за България с друга. Демонтаж на онази България на Живков и Димитров, България, всичко друго, но не и „народна”, в която всяка заповед е предпоследна. С цялото й партийно-детерминирано псевдоизкуство. България, която се отказа от националният си идеал и идентичност, но пък в която се сменяха имената на българските турци по прищявка на силните на деня.

Какво идва на мястото на демонтирания паметник? Реставрация на онова, което е било преди това там – Мемориалът на загиналите воини от първи и шести пехотен полк през Първата Световна война. Построен през 1934 г, той в унищожен през 1980 за да освободи място за въпросното произведение на изкуството в авангарден социалистически стил.

 

За това този дълго чакан демонтаж е и почит. Почит към онази България, в която свободни българи – независимо от религията или дори етническия си произход, защитават границите й и се стремят към общ национален идеал – крив или лош, но рамо до рамо. Това не е култ към Голямата война, а уважение към предците ни – и включително към онези, чиито имена са написани няколко метра по-нагоре от разрушения вече бутафорен монумент на архитекта Старчев – на мемориала на жертвите на комунизма.

 

Извършваме подмяна и за нечий ужас въобще не се свеним. Подмяната е също и на онзи национализъм (а всъщност национал-комунизъм, т.е. де факто нацизъм) на хора с малко име „агент”, все говорещи за сапун, но самите те – крайно нехигиенични. На онзи национализъм, все дирещ врагове и разделящ нацията ни на „фили” и „фоби”. Онзи нестъпил в църква национализъм, изключващ половината българи – българските мюсюлмани – от числото на „чистите”. Напук на факта, че по старите войнишки паметници често четем имената им.

 

Национализма на Дружба „Родина” и Мустафа Шарков, на полковник Борис Дрангов, на Вазови, на Обретенови, на Стефан Стамболов, на капитан Списаревски, на екзарсите Стефан и Кирил, на Н. В. Борис III Обединител, на Осман Нури ефенди, на Атанас Буров – щурмувал Одрин като депутат между другото, на неизброените още имена на войници, загинали за нова България.

Паметта за онези, водени от идеал, който днес може би не разбираме и който от образованата би европейска перспектива ни се струва вехт, но определено не объркан, расистки, застинал във времето и наложен със сила – а чистосърдечен, изконен и изстрадан. Това е нашата гордост и нашето достойнство. Това е, което предлагаме в замяна.

И тази подмяна, твърдя, е не само необходима, но и дори леко закъсняла. Това е своеобразно извинение, джентълменски реванш на самата българска култура – онази, чиито букви дори биваха обявявани за „врагове на народа”, „шовинисти” и „буржоазни отживелици”, на онази, която болшевиките въпреки всичко не разрушиха. Самата комунистическа идеология, която се разпадна и чиято символична предпоследна отломка (остава МОЧА) е на нескопосания паметника на онази история и култура, която комунистите не разбраха, която се опитваха първо да унищожат, а след като не успяха – да употребят. На онази българска култура, която макар заключена в датата 9. IX. 1944 не застина в музея на 1300-те години, които й бяха отредили от Партията, а напук на всичко продължи, макар засега с плахи и неуверени стъпки, напред.

(Снимка: БНР)

Споделете чрез

Предишен

Следващ