Едно нещо е очевидно:
Навсякъде, където европеидно мислещите, или хайде да ги наречем класически дясно мислещите хора, се опитат да се проявят и да заявят политически своето виждане за обществото и за бъдещето на България, веднага се появяват едни политически тролове. Тоест хора, които сръчно и безскрупулно слагат пред лицата си маски на консерватори, либерали, либертарианци, демократи, християндемократи и какво ли не, без да са такива. Това е умишлено запушване на отворите на политическото волеизявление. Ето, така го бих нарекъл аз!
Става с пари, понякога с много пари, става и с медийни и интернетни средства за запушване. По същество е подобно на някогашното заглушаване на радиостанциите от Запада и е осъществявано посредством контролиране на публичния диалог. Ако преди евентуални избори се появят, да кажем 9 кресльовци, които ще затулват екрана на телевизора през почти цялото предизборно време, а освен това повечето от вестниците, които бай Грую чете на село, са пълни с дезориентиращи простият човек лъжи и изопачаване на реалността, каква алтернатива може да се появи на политическата сцена? Та тя е затрупана с гюбре още в зародиш! Въпрос на електорални единици и то активни, щото в техният живот друго няма, освен лъжите в медиите.
Хора, които са дезинформирани и освен това изкривени от предшестващия социализъм, напълно неизкоренен от главите им, никога няма да позволят възникване на нормални европейски партии и течения, просто защото са много и освен че между тях има премного простаци, са под контрола на онези, които владеят масмедиите.
Аз не знам как да назова този български феномен, струва ми се, че не е толкова масов другаде, но казано по най-директен начин, това е склонността на значителен брой хора от политически активната класа да сменят своята идеология и идентичност с невероятна скорост и с изключително безсрамие и с това да осуетяват формиране на някаква устойчива политическа система от нормални партии. Политическа наглост ли е това? Гьонсурат? Не, прекалено мека е тази турска дума; преведена, тя означава дебелокожие.
По-лош е хастарът на тези политически актьори и тяхната безпринципност отива далеч назад в миналото ни, когато подобни характери са оцелявали единствено чрез подлост. Наистина думата интегритет няма превод на български, а старите думи като порядъчност или почтеност отдавна вече никой не употребява. Та и за какво ли да се употребяват? За Бареков или за Волен Сидеров? Или за Данчо Ментата? Ех, консерватори, – си казват те, – ех, как ще ви повозя, както би казал героят на Илф и Петров!
*Текстът е първоначално публикуван във Фейсбук. Заглавието е на Консерваторъ.
