„Разделението между половете“ беше основна тема на разговорите по време на тазгодишните кампании, предшестващи изборния ден и съкрушителната победа на президента Доналд Тръмп. Въпреки че широко разпространените социологически проучвания преди изборния ден показваха, че жените гласоподавателки в огромната си част ще подкрепят Камала Харис, 40% от тези под 30 всъщност гласуваха за опонента ѝ, а тя самата се представи по-зле от очакваното за голяма изненада на нейните стратези. Макар че има много фактори, които изиграха роля за този резултат, един от основните навярно е свързан с основното оръжие, което левицата използва за привличане на жени избиратели. Оръжието на пола е донякъде неясно понятие в смисъл, че американският народ едва наскоро се събуди за него като тактика, която крайната левица използва, за да печели политически дивидент, като я пробутва на големи групи от американското население.
В светлината на осъдителната присъда на Доналд Тръмп през май тази година по политизираното дело за подкуп, целящ премълчаване, както и на безпрецедентната и постоянна поява на обвинения срещу него от 2016г. насам, се хвърля нова светлина върху тази концепция за въоръжаването на институции, като например Министерство на правосъдието. Това, което наблюдаваме през последните няколко години, е своеобразно мобилизиране на цялата системата за наказателно правосъдие на Байдън-Харис за политическа изгода и власт на левицата, което освен морално отвратително, е и откровено незаконно. Това следователно даде повод за повече изследвания и разкриване на примери за превръщането в оръжие на теми като расата, което левицата използва, за да спечели чернокожите избиратели. Тази стратегия за използване на расовите въпроси не е нещо ново, но видни политически фигури от десницата, като сенатор Тим Скот, започнаха да хвърлят повече светлина върху вредата, която причинява използването ѝ върху самите чернокожи американци. Левицата не само обезценява значението на расовите въпроси и тревогите на чернокожите американци, но и активно ги омаловажава, когато те като избиратели подкрепят републикански кандидати. Ако левите действително се интересуваха от расовите въпроси, а не се опитваха само да ги превърнат в оръжие, тогава расовите отношения нямаше да се влошат по времето на Обама, чернокожите собственици на жилища нямаше да се окажат под вода[1] през управлението му, а Байдъномиката нямаше да попречи значително на икономическия им просперитет.
По подобен начин левицата прилага същата стратегия на въоръжаване по отношение на свързаните с пола въпроси, които вълнуват жените. Тя използва джендъризма като оръжие, за да се опита да спечели избирателките. Например през изминалия изборен цикъл Камала Харис налагаше въпроси като абортите и транссексуалността като политически оръжия срещу Доналд Тръмп, за да привлече избирателки, като същевременно отчаяно се опитваше да скрие реалността, че позициите ѝ са откровено вредни за жените. През този изборен цикъл правото на аборт беше включено в бюлетините на десет щата и като въпрос с висока значимост сред жените гласоподаватели. Камала Харис се възползва от тази загриженост, като използва поредното политическо оръжие, за да обрисува Тръмп като „женомразец“, който иска да „отнеме правата на жените“, въпреки факта, че Тръмп многократно и последователно е потвърждавал, че няма да подкрепи федерална забрана на абортите. Тръмп беше pro-life[2] кандидатът, което се хареса на голяма част от американския народ, който все още зачита вярата си, но той също така гласно и последователно подкрепяше изключенията при абортите в случаи на изнасилване, кръвосмешение или защита живота на майката. Той заяви, че хората във всеки щат трябва да решават въпроса, като по този начин върна властта в ръцете им. Именно в това е смисълът на демокрацията.
Вместо да признае тази реалност, крайната левица неведнъж е използвала абортите като маркетингов трик, с който се опитва да извлече политически ползи за демократите. Те не само изкривиха реалността, меко казано, за да представят лъжливо Тръмп и републиканците в негативна за жените светлина, но и всъщност се възползваха от тях и желанието им да имат право на избор, като превърнаха темата за абортите в оръжие, вместо да покажат истинска загриженост по въпроса. Като пример, по време на предизборната кампания екипът на Харис изпрати Мишел Обама да направи изказване в Мичиган, по време на което бившата първа дама използва тактиката на насаждане на страх, заявявайки, въпреки огромните доказателства за обратното, че избирането на Тръмп би означавало „отмяна на основните грижи за жените“.
Ако левицата действително беше загрижена за „основните нужди на жените“, тя щеше да даде приоритет на здравето и безопасността на им още от първия ден на управлението на Байдън. Вместо това той и Харис прекараха три години и половина в прокарване на политики, които пряко им вредят. Ако администрацията на Байдън и Харис изпитваше някакво разкаяние за вредата, която техните решения са причинили на жените в цялата страна, те щяха най-малкото да признаят, че не са успели да защитят тези като Лейкън Райли, Джоселин Нунгарай и Рейчъл Морин – три от многото жертва на изнасилване и убийство от страна на нелегални имигранти, на които Харис, в качеството си на отговорник за граничния контрол, е позволила да преминат границата. Вместо това левицата само симулира загриженост към жените, докато е загрижена единствено за политическата си власт. Като се има предвид, че Камала Харис, а и крайната левица като цяло, има сериозен проблем с автентичността, нищо от това не е изненадващо и дори жените, подкрепящи избора им, трябва да са възмутени от безсрамното въоръжаване на демократите с проблемите на пола, за да печелят политически точки.
Друг аспект на използването на джендъризма от левицата е създаването на разделение между американския народ в опит да се спечелят политически облаги. Например Камала Харис и нейните съмишленици в кампанията многократно демонизираха жените, които изразиха подкрепа за Тръмп. Както ясно си спомняме, Джо Байдън нарече поддръжничките на Тръмп „боклук“, а милиардерът Марк Кюбан заяви, че Тръмп „никога не е в присъствието на силни, интелигентни жени“. Харис и нейните сподвижници многократно удряха по гърба на вярващите жени, защитаващи живота, които успяха да постигнат огромни успехи за консервативното движение, а също така унижаваха майките в цялата страна, които твърдо се противопоставиха на радикалната програма на левите за DEI[3], прилагана в училищата.
По време на предизборната кампания, когато жените избирателки се опитаха да зададат на Камала Харис въпроси за опустошителните ѝ действия като вицепрезидент, те бяха отхвърлени, за което свидетелстват действията на представителката на кампанията ѝ Мария Шрайвър, която забрани на избирателка да говори, защото тя се опита се да зададе въпрос на Харис по време на събитие в Мичиган. Когато християни, много от които жени, се опитаха да изразят своите религиозни възгледи, Харис им каза, че са „сбъркали митинга“ и че трябва да посетят много по-малък такъв, който се провежда наблизо. Всъщност левицата изобщо избягва религиозните жени, като се зарича да ограничи религиозните изключения за абортите. Когато демократите са на власт, те многократно са прокарвали най-радикалната възможна програма за аборти, изцяло за сметка на американските жени и деца. Те неведнъж са демонстрирали, че са силни привърженици на национален мандат, позволяващ аборт през всички тримесечия, срещу който се обявяват дори много жени, подкрепящи правото на такъв.
Цветнокожите жени са особено политически експлоатирани. Реториката, използвана за унижаване на чернокожите и латиноамериканските жени заради това, че са подкрепили Тръмп и републиканските кандидати, е направо отвратителна. Те бяха наречени „самоненавистни расови предатели“ и много други отвратителни обиди за това, че са се отклонили от обичайните си модели на гласуване. Демонизацията на тези цветнокожи жени беше подхранена от левите с опасната си и подтикваща към насилие реторика, че поддръжниците на Тръмп са „фашисти“. Това е чудесен пример колко опасно може да бъде превръщането на пола (и расата) в оръжие.
В по-общ план младите жени, които заявиха, че подкрепят Тръмп, бяха вкарани в лъжливия наратив, че те трябва да се интересуват само от абортите, когато гласуват. Все повече от тях обаче се събуждат за реалността, че те са омаловажавани, демонизирани и продавани като част от тази тактика за въоръжаване на пола. Според едно проучване на The New York Times/Siena 25% от младите гласоподаватели смятат, че икономиката е най-важният проблем пред страната, а абортите остават далеч след нея. Това е доказателство, което подсказва, че младите жени в страната може да имат и други притеснения. От една страна, безопасността в светлината на рязко нарастващите нива на престъпност е основна грижа за младите жени, които вече не се чувстват достатъчно сигурни, за да ползват обществен транспорт или дори да се разхождат из своите градове и села. Безпрецедентните нива на инфлация и неимоверно растящите разходи за живот при управлението на Байдън и Харис карат жените навсякъде да се борят, за да си купуват хранителни продукти и да си позволят да живеят там, където биха искали. Лора Инграхам коментира наскоро: „Икономическите трудности, свързани с инфлацията, означават, че младите семейства, младите жени се борят да си купят жилище и да си позволят стоки от първа необходимост.“
Това е мрачната реалност, в която живеят жените при последното управлението на демократите. Въпреки тази реалност те продължават безсрамно да, използвайки въпросите, които вълнуват жените, като политическо оръжие срещу политическите си опоненти. Дори след като изборите бяха спечелени от Тръмп, демократите продължават да твърдят, че републиканската администрация ще навреди на майките, докато именно техните леви мерки водят до това майките да са изключени от дискусиите за образованието на децата им, което все повече се радикализира с CRT[4], SEL[5] и DEI. Именно при администрацията на Байдън и Харис на мъжете е позволено свободно да влизат в момичешките спортни зали, съблекални и тоалетни. Под ръководството на демократите станахме свидетели на най-мащабното превземане на пространства, предназначени само за жени, за чието извоюване те се борят от години. Левицата също така подкрепи насилственото ваксиниране на деца, операциите за генитално осакатяване без съгласието на родителите и дейността на терористични организации, които непрестанно потискат, изнасилват и убиват жени.
Част от участниците в предизборната кампания на Камала Харис, женомразци като Тим Уолц, Дъг Емхоф и Бил Клинтън, използваха пола, за да накарат жените да повярват, че ако Тръмп стане президент, те ще „загубят всякакъв контрол над телата си“. Тези лица твърдят, че ги е грижа за „правото на избор на жената“, въпреки че подкрепят тиранични политики, които лишават жените от свободата им в различни ситуации. За разлика от тях, при първата администрация на Тръмп нивото на безработица при жените беше най-ниското от близо 70 години насам, над 70% от новите работни места бяха разкрити за тях, данъчният кредит за деца беше увеличен със 100%, процентът на растеж на малкия бизнес при чернокожите и испаноговорящите жени беше най-висок за последните над 50 години, майчинството беше разширено до 12 седмици (най-голямото такова в историята), а над 200 милиона долара годишно бяха насочени към грантове за технологично образование за жени в STEM[6] областта.
Няма нищо по-отвратително от това да вземеш темата за пола и близките до сърцето на жените въпроси, да ги манипулираш и да ги използваш като оръжие срещу политическия си опонент с цел политическа изгода. Това не само напълно лишава свързаните въпроси от каквато и да е важност, но и създава силно разединяваща и опасна култура на токсичност, предателство и измама. Точно това е целта на левицата.
[1] термин, използван за собствениците на имот, когато моментната му цена е по-ниска от тази, за която е закупен. Б. пр.
[2] Pro-life – концепция, отричаща абортите с аргумента, че всеки организъм има право на живот след зачеването си, б. пр.
[3]DEI – diversity, equity, and inclusion (разнообразие, равенство и приобщаване) – организационна рамка, която се стреми да насърчават специално третиране и квотно участие на хора по необективни принципи. Б. пр.
[4]CRT – критична расова теория – образователна политика с акцент върху личността на база расова принадлежност, б. пр.
[5]SEL – социално и емоционално учение – образователен метод, приравняван по важност с основните предмети като математика и др., б. пр.
[6]STEM (наука, технология, инженерство и математика) – програма за образование с акцент върху тези дисциплини, б. пр.
Тази статия е част от #Годишникъ2024. Всички статии може да видите тук.
Най-новото издание – #Годишникъ2025 може да закупите тук
