Веднъж попитах приятел от Тексас защо се наричат „Щатът на самотната звезда“? Отговорът беше кратък и ясен: „Защото сме си добре и сами!“. Това твърдение в никакъв случай не е далеч от истината. Всички сме свикнали да чуваме, че Калифорния би била една от водещите държави в света, ако беше отделна страна, а не част от САЩ. Това е все по-вярно и за Тексас, още повече, че в последно време щатът е недостижим по отношение на икономическия си растеж, както и увеличаващото се население. Той често е класиран на второ място в почти всяка категория, но развитието му и инвестициите в множество отрасли означават, че Тексас е на път да се превърне в официална суперсила.
Какво дава на една държава – или щат – сила? Дали това е количеството земя, което страната притежава? Какви природни богатства може да експлоатира? Богатството на народа? Размерът на армията? Дори ако силата е комбинация от всички тези и още много други фактори, как изобщо да я измерим? Учените са склонни да търсят количествени и лесни за измерване обективни отправни точки, чрез които да противопоставят държави и територии една на друга, за да изготвят класация на мощта им. Действителният резултат от това, което се измерва, обаче, обикновено е неточен. Тексас е идеалният пример за това.
Да вземем основните статистически данни за щата: площ, население и брутен вътрешен продукт на глава от населението. Откакто Аляска е член на Федерацията, Тексас остава на второ място по обща площ. Но това е факт, който е сравнително малко вероятно да се промени в бъдеще, освен ако някой политик не е предвидил война за възстановяване на земи от Мексико в бъдещата си предизборната си кампания. Това, обаче, което подлежи и търпи промяна, е способността на Тексас да поддържа населението на своята територия. Според най-новите оценки на данните от преброяването в САЩ, в щата живеят около 30,5 милиона души.
Това го поставя на второ място – след Калифорния с 39 милиона жители. Но за да разберем истинската картина и значението на населението, трябва да се върнем назад във времето. Преброяванията от 2010 г. и 2020 г. показват как балансът на силите бавно се променя в полза на Тексас. При първото, Калифорния има 37 милиона жители, а в Тексас по това време живеят 25 милиона души. Не е необходима висша математика, за да се изчисли, че за едно десетилетие Калифорния е нараснала само с 2 милиона жители, докато Тексас е успял да увеличи населението си с около 5,5 милиона души. Още по-впечатляващ е фактът, че увеличението на населението на Тексас за последните 13 години възлиза на над 21%, което е много повече от малко под 5% увеличение на населението на Калифорния или дори от общото 8-процентно увеличение на населението на цялата страна за този период.
Съвсем ясно е, че Тексас изпреварва Калифорния по отношение на нарастването на броя на населението. Но това не е всичко. През последните три години Тексас е започнал да расте още по-бързо. За разлика от него, населението на Калифорния през 2020 г. всъщност е било по-голямо от сегашното. За първи път, откакто е щат, Калифорния започва да губи повече хора, отколкото привлича всяка година. Това дава на Тексас, следващият претендент, истински шанс да я изпревари в бъдеще. Увеличаването на населението пряко се отразява и на повишеното политическо значение на Тексас в САЩ. През 2021 г. щатът получи още две места в Камарата на представителите. То също така дава на Тексас два електорални гласа (при избора на президент) повече – от 38 на 40 – през 2020 г. Въпреки че Калифорния все още води с 54 делегата в Избирателната колегия, това поставя Тексас на картата като все по-незаобиколим фактор при президентските избори.
Причините за демографския спад на Калифорния и нарастването на Тексас са разнородни. Към момента, най-пряката такава е COVID-19 пандемията, която засегна САЩ, както и целия свят, след март 2020 г. Тя предизвика каскаден ефект от вътрешна миграция и повишена смъртност. Последното е сравнително лесно за обяснение. Първата, обаче, е разбираема, само ако сравните относителните разходи за живот в отделните щатит. През 2020 г. средната цена на еднофамилна къща в Остин, Тексас – категорично най-скъпата част на щата – е 343,000 долара, а къщите в района на Далас-Форт Уърт струват 251,000 долара. За сравнение, една къща в Лос Анджелис излиза 675,000 долара. По време на пандемията работниците имаха огромна свобода по отношение работата от дома си и много от тях се насочиха към по-достъпни дестинации. Като резултат, в петте най-големи града в Тексас – Хюстън, Сан Антонио, Остин, Далас и Форт Уърт – сега живеят близо 20 милиона от 30-те милиона жители на щата. Градовете са свързани помежду си с редица магистрали и функционират като мегарегион, наричан Тексаския триъгълник.
Освен че в него живее по-голямата част от населението, Тексаският триъгълник се е превърнал в доходоносен регион за редица корпорации. Поради по-ниските разходи за недвижими имоти и процъфтяващата икономика, много компании от класацията Fortune 500 преместват централите си в Тексас или откриват големи оперативни и производствени центрове в щата. В резултат на това, там оперират 54 компании от престижната класация – брой, несравним с никой друг щат. Дори международни компании решават да се преместят, като китайски милиардер закупува над 130,000 акра земя, за да открие вятърен парк, а южнокорейският магнат в областта на микрочиповете Samsung отделя 17 милиарда долара за инвестиции в откриването на нов производствен завод.
Какво се крие зад тази промяна? Отговорът е доста ясен: транспорт и енергетика. Ако погледнете картата на САЩ, Тексаският триъгълник се намира приблизително в средната част на страната, почти на еднакво разстояние от източния и западния бряг, като същевременно е на една ръка разстояние от други международни транспортни центрове. Благоприятното местоположение на Триъгълника води до създаването на международното летище „Далас-Форт Уърт“. То се превръща във второто най-натоварено летище в света след „Хартсфийлд-Джаксън“ в Атланта. Достъпът на щата до Мексиканския залив също осигурява на Тексаския триъгълник лесен начин за транспортиране на стоки по вода и свежда до минимум на транспортните разходи. Последните и без това са облекчени от несметното количество природни енергийни ресурси, най-вече нефт и природен газ, с които щатът разполага.
Богатата петролна история на Тексас започва през 1901 г. с откриването на известния извор Спиндълтоп край Бомонт, което води до петролния бум в Тексас. Въпреки че през ХХ век САЩ се превръщат в нетен вносител на петрол (), страната все още е най-големият производител на петрол в света, главно благодарение на богатите петролни находища в Тексас и околните щати. Промишлеността на щата винаги се е въртяла и все още се върти основно около добива и рафинирането на петрол, като успява да оцелее дори след петролната криза от 1973 г. Всъщност, рязкото покачване на цените по време на кризата са от полза на Тексас, тъй като най-големите градове на щата се разрастват бързо благодарение на новосъздаденото богатство. На практика това е втората вълна на растеж след първоначалния петролен бум, тъй като собственият добив позволява да се осигури транспортиране към гладната за ресурси страна. Към края на миналия век леснодостъпният петрол в Тексас започва да се изчерпва. По това време изглежда, че САЩ са обречени да станат вечно зависими от внос, а богатите петролни находища в Тексас – най-вече Пермският басейн в западната част на щата – намаляват общото си производство до нива отпреди кризата.
Това започва да се променя в началото на новия век. Чрез комбиниране техниките на хидравличен фракинг и хоризонтални изкопи, петролната индустрия може да постигне резултати, които преди това са смятани за невъзможни. Докато традиционните методи могат да извличат нефт директно от подземните басейни, голяма част от петролните запаси се намират в околните порести скали. Фракингът разрушава скалите и позволява на нефта да тече по естествен начин и да бъде извлечен, а хоризонталното сондиране позволява на един кладенец да черпи от много по-голяма скалиста повърхност. Изведнъж петролните компании могат да добиват повече нефт от шистовите скали, които са в изобилие в и около седиментните скали на Тексас. И също като тексаския бум от 1901 г., това не само съживява щата, но и го превръща в един от най-важните във федерацията.
След като фракинг революцията навлиза в разгара си, на Тексас вече се падат съответно 27% и 42% от добива на нефт и природен газ в страната. Освен това той произвежда общо 12% от нетната електроенергия на САЩ. Ако беше независим, Тексас щеше да е четвъртият по големина производител на суров петрол в света, след Саудитска Арабия, Русия и останалата част от САЩ. Той произвежда повече природен газ от Китай и Катар, които понастоящем са на 4-то и 5-то място в света. По този начин, Тексас би бил и четвъртият по големина производител на природен газ след Русия, останалата част от САЩ и Иран. Но може би още по-важно е, че Тексас също така има и географско предимство, когато става въпрос за добив на нефт и природен газ. Богатите на петрол земи на Арабския полуостров, където се намира най-големият резерв от шистов петрол в света, са заобиколени от безплодна пустиня и имат негостоприемен климат. Сибирските петролни запаси също са закътани в до голяма степен недостъпния централен регион на Русия. Тези петролни находища са много по-трудни за разработване и поддръжка при мащабен добив на нефт. Може би още по-важно е, че тяхната отдалеченост и враждебен климат затрудняват изграждането на инфраструктура за обслужване на подобни слабонаселени райони. Без лесен начин за изнасяне на суров или преработен петрол на световния пазар, транспортирането става много по-скъпо и тези страни плащат по-висока цена, за да останат на челните места по добив.
За разлика от тях, находищата на шистов нефт в Тексас се оказаха или припокриващи Пермския регион, където вече има стабилна инфраструктура за добив и пренос на нефт, или заобикалящи добре свързания Тексаски триъгълник. Относителната близост на басейните за добив на нефт до жилищните райони и основните транспортни центрове в Мексиканския залив допълнително понижава цените на транспорта. Важно е да се отбележи, че арабският петрол трябва да бъде прекарван през големи контролно-пропускателни пунктове като Ормузкия проток, Суецкия канал и пролива Баб ел-Мандеб. Геополитическото напрежение, което обгражда полуострова, оказва още по-голям натиск върху износа на петрол от Южна Арабия и Ирак. Така например, революцията в Иран през 1979 г. е важен поврат в политическата позиция на страната и отрязва достъпа на много играчи от арабските петролни резерви. Макар че ситуацията там остава сравнително стабилна, не се знае как ще се разплете, особено поради нарасналия интерес на САЩ към района. От друга страна, тексаските пристанища имат много по-малка вероятност да бъдат затворени за външния свят. Основният риск, който сам по себе си е повече хипотетичен, отколкото реален, е едно враждебно правителство в Куба да окаже негативно влияние. Въпреки че това със сигурност е възможно и дори се е случвало, настоящите положителни отношения с островната страна позволяват на износа на петрол да преминава безпрепятствено от Мексиканския залив до Атлантическия океан и да достига крайната си дестинация.
Достъпът до собствени находища на нефт и природен газ е от ключово значение и за способността на САЩ да влияе върху продължаващия конфликт между Русия и Украйна. Европейският съюз традиционно разчита на петролопроводите и газопроводите, идващи от Русия и Близкия изток, като е един от най-големите нетни вносители на тези ресурси в света. В следствие на конфликта от 2022 г. вносът на природен газ от ЕС би допринесъл пряко за финансирането на Русия във войната. САЩ бързо увеличиха износа на природен газ и петрол за Европа, като по този начин затвориха бюджета на руснаците. САЩ също така доставят почти половината от нуждите на ЕС от втечнен природен газ, в сравнение с около 40% преди войната. Истината е, че намалената зависимост на ЕС от Русия нямаше да е възможна без Тексас. Ако щатът не беше напреднал в производството на петрол в началото на века, САЩ днес щяха да бъдат най-големият вносител на петрол в света. Това би направило невъзможно за страната да изнася петрол за ЕС и би я накарало да се конкурира с останалия свят за ограничените ресурси, които се намират в Русия и Саудитска Арабия. Това от своя страна би увеличило значително цената, която Европа ще трябва да плати, за да се откъсне от руските доставки. Но при наличието на изобилие от нефт и природен газ в Тексас, страната всъщност може да изнася тези ресурси за ЕС, което ѝ позволява да влияе на световната геополитика без военна намеса. Тя директно премахна възможността на Русия да оказва натиск върху Европа и да финансира военните си усилия чрез доставки на природен газ и нефт. Това прави Тексас ключов фактор за способността на Америка да влияе върху геополитиката в световен мащаб.
Дори ако запасите от природен газ в Тексас се изчерпят и въглищата бъдат забранени, щатът все още има козове в ръкава си. Ако наложите върху картата на САЩ територията с най-голям потенциал за генериране на вятърна енергия , тя ще се простира по протежение на Големите равнини от Северна Дакота до… северната част на Тексас. Редом с инфраструктурата, която щатът вече е изградил за пренос на нефт и природен газ, секторът на вятърната енергия също е в подем. В щата вече има над 150 вятърни парка, които осигуряват 16% от общото му производство на енергия. Цялото производство на вятърните електроцентрали в Тексас надхвърля това на останалата част от САЩ, а нестихващият растеж на отрасъла води до разкриването на хиляди нови работни места. Освен това в щата се намират и някои от земите с най-голям потенциал за слънчева енергия в страната. Изградените до момента десет големи соларни парка поставят Тексас на второ място по производство на слънчева енергия в страната след Калифорния.
Комбинацията от вятърна и слънчева енергия превръща Тексас в пионер в производството на възобновяема енергия в САЩ, което е в унисон с глобалния стремеж към намаляване на използването на изкопаеми горива. Слънчевата, ядрената и вятърната енергия съставляват около една трета от производството на енергия в щата, а техният потенциал само ще нараства през следващата година. Разрастващата се индустрия за производство на енергия от възобновяеми източници осигурява повече инвестиции в щата и създава повече работни места, особено такива с шестцифрено заплащане във високодоходоносни STEM области. При наличието на достатъчно енергийни източници като нефт, природен газ, вятърна, ядрена и слънчева енергия, Тексас се радва и на много по-ниска цена на енергията от средната за страната. Всичко това се свързва чудесно с причините, поради които компаниите са толкова настоятелни в преместването си там.
По-ниските цени на енергията водят до по-ниски оперативни разходи, докато сравнително евтините жилища означават повече възможности за работниците да се преместят тук. Огромната площ на Тексас е предпоставка за това недвижимите имоти все още да са сравнително евтини, както за придобиване, така и за застрояване. В допълнение, относителната достъпност на Тексас до световния пазар, чрез Мексиканския залив и натоварените международни летища, които обслужват Тексаския триъгълник, правят транспортирането на готовия продукт по-удобно и по-евтино. Освен това, маршрутът за износ от САЩ обикновено е по-стабилен в политическо отношение, отколкото ако производството се осъществява в Китай, поради по-малкото напрежение в непосредствената геополитическа периферия на страната. Като цяло, позицията на Тексас по отношение на корпорациите също е по-снизходителна. Щатът е един от малкото в САЩ с нулев данък върху доходите, което, въпреки по-високия данък върху продажбите, е особено изгодно за Fortune 500 компаниите, които са установили свои производства и логистични центрове там. Един сравнителен анализ разкрива, че данъчната ставка на практика намалява с увеличаването на приходите, което отмества голяма част от фискалната тежест от корпорациите за сметка на работническата класа.
Въпреки че ефикасността на неравномерното данъчно бреме, както и слабите усилия за освобождаване на работниците от данъка върху недвижимите имоти, дават минимални резултати, щатът е готов да остане приятелски настроен към големите корпорации и да продължи да се развива като индустриална сила. А какъв е крайният ефект от бързото преместване на големи бизнеси в Тексас? На първо място това е непрекъснатото увеличаване както на общия БВП, така и БВП на глава от населението. Докато Калифорния все още остава начело с БВП от 4 трилиона долара, Тексас все по-осезаемо ѝ диша във врата с 2,5 трилиона. Дори и разликата да изглежда непреодолима, не трябва да забравяме, че растежът сам по себе си е жизненоопределящ. Номинално, БВП на Тексас нараства с много по-бързи темпове от този на останалата част от страната. По данни на Бюрото за икономически анализи, реалният БВП на щата е нараснал със 7,7% само през 2023 г., което изпреварва с много средната стойност за страната от 2,6%. За същия период БВП на Калифорния е нараснал едва с 4,8%. Растежът на Тексас през последните три години е значително по-висок: 31% в сравнение с 19% в Калифорния. По отношение на БВП на глава от населението ситуацията е малко по-различна. Калифорния отбеляза много по-нисък растеж от БВП на глава от населението в сравнение с Тексас.
Все пак трябва да се имат предвид споменатите по-горе тенденции в броя на населението в двата щата. Докато Калифорния активно губи населението си, Тексас бързо набира такова. И ако през следващите няколко години повече калифорнийци решат да се превърнат в тексасци, икономиката ще започне да се измества в полза на Тексас. Ако още повече инвеститори и корпорации погледнат към щата, може да видим, че той ще се доближи или задмине Калифорния по икономическо значение за страната като цяло. Това беше подчертано и от Северноамериканската банка за развитие, чиято среща на върха отбелязва, че досега 17,000 компании са се преместили от Калифорния и Ню Йорк (другият най-голям губещ по население град в страната), като голяма част от тях са се преместили именно в Тексас. На срещата на върха беше посочено и бързо развиващата се търговия между Тексас и Мексико. През 2022 г. общият стокообмен между тях е нараснал с 24%. От сегашния геополитически климат могат да се възползват в по-голяма степен териториите, свързани с Мексико. В допълнение, Тексас, Ню Мексико и Аризона са добре свързани помежду си и имат много повече възможности за търговия, отколкото Калифорния. Като се прибавят и усложняващите се търговски отношения между САЩ и Китай, както и глобалното прекъсване на веригата за доставки поради COVID-19 пандемията, интересът към nearshoring (крайбрежно сближаване) между американските щати, разположени в близост до Мексиканския залив и самата Мексико нараства. Когато вземем предвид бързото набиране на население и перспективи за заетост в Тексас, породени от отлива, който се наблюдава в страната и най-вече по западното крайбрежие, е логично да се очаква, че в това отношение той ще бъде големият победител, изпреварвайки Ню Мексико и Аризона.
Това е свързано и с наличието на достъп до морето. Тъй като корабоплаването става все по-важно за международната търговия и се развива като сравнително евтин метод за преместване на товари от едно място на друго, щатите в Мексиканския залив се нуждаят от повече международни пристанища, за да задоволят нарастващото търсене. Тъй като Тексас вече разполага с приличен брой традиционни пристанища и много свободна земя за допълнителни конструкции, излиза сравнително евтино и логистично маневрено да се създадат множество допълнителни големи портове за внос и износ на стоки през Залива. Поради това, че икономиката и промишлеността на Тексас все още зависят от добива и рафинирането на нефт, са необходими огромни площи земя. Някои от тях могат да се използват за създаване на подходяща инфраструктура, която да превърне Тексас в експортен шампион на нацията. От друга страна, дългото крайбрежие на щата също така предоставя и широки възможности за растеж на енергийната индустрия.
В резултат на изобилието от ресурси и пътна инфраструктура, експанзията е насочена навътре към останалата част на САЩ, но в същото време и навън – поради самата способност за адаптиране и създаване на пристанища, които да извеждат тези ресурси на световните пазари. Това води до несравнимо съчетание на налична земя, природни ресурси и географско положение, което значително улеснява транспорта. Това позволява на Тексас да намали зависимостта си от петрола и природния газ, които са стандартните основни отрасли в щата. Така, Тексас остава в челните редици по икономически растеж в свят, който се опитва да балансира между промишлените нужди от изкопаеми горива и устойчивостта, като предлага благоприятна среда, която предразполага към тази устойчивост и развитие на сектора на услугите.
Докато всички се опитват да се адаптират към бързо променящите се геополитика и достъп до ресурси, изглежда, че Тексас е успял да използва уникалното си положение на световната сцена, за да изведе САЩ до статута на суперсила и да го запази. Въпреки това, бъдещето на щата често се определя като несигурно, тъй като винаги има един спекулативен висящ въпрос в съзнанието на всички: отделянето. Тексаските националисти, колкото и малко да са те поради променящата се демографска ситуация през последните години, продължават да представят гласуването за отделяне от САЩ като възможна реалност. Тези настроения се засилиха при неадекватното управление на демократите под ръководството на Джо Байдън и засилващия се контраст между просперитета на Тексас и нарастващите проблеми на страната като цяло, особено този с нелегалната миграция, който най-силно засяга щата. Въпросът за отделяне, обаче, е категорично поставен на дневен ред още от времето на Гражданската война. Той е определен от съда като незаконен, съгласно действащата конституция. Самото решение предполага, че Тексас може да се раздели на повече щати, тъй като е достатъчно голям по размер и население. Но това също е малко вероятно да се случи, тъй като инфраструктурата му силно благоприятства единен щат, а Триъгълникът е взаимосвързан до степен да се възприема като метрополия. По този начин Тексас ще остане твърдо в рамките на Съединените американски щати. Въпреки това, статутът му на второстепенен щат, поне по отношение на икономическите стандарти, общото богатство и населението, изглежда ще се промени, тъй като енергийният бум стимулира неговия напредък. Растежът на тексаската енергийна индустрия подтиква всички останали отрасли да се развиват и адаптират към новия икономически климат и тласкат повече национални и международни инвестиции към по-нататъшното обособяване на щата като гръбнак на индустриалното и нефтопреработвателното бъдеще на Америка. Това дава възможност на Тексас наистина да се превърне в супер героя на САЩ, който може да носи на гърдите си самотна звезда, но има огромно влияние върху цялата страна.
Тази статия е част от #Годишникъ2024. Всички статии може да видите тук.
Най-новото издание – #Годишникъ2025 може да закупите тук
