Енергийният преход в Германия: Царят е гол

Месец септември, 2021 г. не е особено различен от обичайното в Германия – тихо и спокойно време, което предпоставя относително ниско потребление на ток. Цените обаче чупят рекордите през ден, а в края на седмицата идат избори.

Ето някои данни за първите 20 дни на септември, които ясно показват как се развива царят на немската политика на 21 в. – енергийният преход (Energiewende).
Първата показва инсталираната мощност от всякакви типове централи. Те вече надхвърлят 221 GW. Цели 120 GW или 55% от тях са слънчеви и вятърни. Ядрените централи са останали само 8 GW, a лигнитните ТЕЦ – 20 GW.

Втората графика показва нетното производство на електроенергия от различните типове централи. Слънцето и вятърът заедно са произвели само 24.7% от тока. Почти всяка вечер по залез общият им товар рязко спада под 3 GW, a в отделни вечери – и под 1 GW.

Ядрените централи са произвели повече ток от 63 GW вятърни и почти колкото 57 GW слънчеви. Работили са почти на 100% натоварване – общо 6 централи, които носят по-малко от 3.7% от инсталираната мощност на страната, са произвели 14.6% от тока.

По-интересното е, че в това време и лигнитните централи работят изключително интензивно, въпреки че са с най-голям въглероден интензитет и плащат най-много за въглерoдни квоти на единица енергия. Те имат общо 28 блока, представляват 9% от мощността, но дават 23.3% от всичкия ток през септември. 18 от лигнитните блокове работят с над 75% от капацитета си. Въпреки че Германия разполага с много повече централи на газ, черни въглища и нафта (общо 58 GW), последните произвеждат общо толкова енергия, колкото лигнитните.

В горното няма нищо учудващо – цените на въглеродните квоти може да са рекордни, но тези на природния газ и черните въглища (които Германия внася основно от страни като Колумбия, Русия и Австралия) са умопомрачителни. Съответно, тези централи работят минимално.

На 1.01.2022 г. Германия трябва да затвори половината от малкото останали ядрени централи. При горните ценови условия насред немската зима, те ще бъдат заместени почти изцяло от малкото останали лигнитни централи. И въглеродните емисии на прехвалената немска енергетика ще счупят тавана. А в това време немците купуват субсидирани термопомпи и електромобили, които очевидно ще зареждат с все “по-лигнитна” енергия. Ако изобщо има с какво.

Това е положението след повече от 20 г. говорене, обещания и забиването на трилиони евро в енергийния преход.

За мен има само едно определение за това: Катастрофа!

Дали в Германия ще се намери достоен политик, който да каже истината на хората, да бъде избран и да прекрати тази върховна глупост? Съмнявам се. Истината там отдавна е заложник на утопията.
В никакъв случай не трябва да допуснем това да се случи и в България.

Споделете:
Боян Рашев
Боян Рашев

Боян Рашев e един от водещите експерти по управление на околната среда в България. От 2007 г. е управляващ партньор в denkstatt – консултантска компания, която помага на бизнеса да управлява въздействието си върху природния и социалния капитал.
Професионалната му експертиза е в сферата на устойчивото развитие, управление на околната среда, остойностяване на екосистемни услуги, кръгова икономика, качество на въздуха, управление на природните ресурси.
Има бакалавърска и магистърска степен по "Управление на околната среда и ресурсите" от Бранденбургския технически университет в Котбус, Германия. Учил също в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Университета за природни науки и науки за живота във Виена и Централния университет на Венецуела в Каракас. През 2012 г. е финалист националния конкурс за млади бизнес лидери Next Generation.