Темата за участието на партията на Корман Исмаилов НПСД в Реформаторския блок и спекулациите за тяхната близост с Ердоган е обект на различни коментари в медийната среда. Ще дам своята лична, неангажираща никого освен мен гледна точка по този въпрос.
Смисълът от участието на НПСД в Реформаторския блок трябва да се мисли в големия контекст на участието на българските турци в българския политически и обществен живот. Тези хора са историческа даденост. Имало ги е векове наред, ще ги има и в бъдеще. Те са значителна част от населението, компактно съсредоточени в определени райони, някои от тях съседни на Турция. Ключово за стабилността и сигурността на всички ни е тези български граждани да бъдат интегрирани в обществения живот, а това може да стане само, ако участват в изработването на политическите решения и ги приемат и като свои. Българските турци трябва да споделят отговорността за общия път, да бъдат субект, а не само обект на политиката. Моделът на ДПС – “партия – гето”, която държи турците изолирани от обществото, нагнетява страх и несигурност, експлоатирайки незарасналите рани от Възродителния процес трябва да бъде пробит Ако Реформаторският блок успее да пробие монопола на ДПС, толкова по-добре. Малкият проблем е, че с този свой монопол ДПС изнудва българската политика, отдава под наем своя неприкосновен “етнически” статут на мафията и заблатява обществения живот. Повтарям, това е по-малкият проблем. Големият проблем е, че ако хората живеят в политическа изолация, извън дневния ред на останалите българи, това е бомба със закъснител. Тази бомба трябва да бъде обезвредена.
Повече от невежество, отколкото от зла умисъл се спекулира с лоялността на българските турци. Всичко ще си дойде на място, ако просто мислим за тях като за хора, същите като нас. Те са родени и израсли в България и я обичат като своя Родина. Това е извън съмнение. Тук са ходили на училище, тук са се влюбвали, пили са боза от 6, клели са се пред знамето… В същото време, съвсем естествено е те да обичат и Турция – там говорят техния език и изповядват тяхната вяра. Там имат роднини, приятели, много са завършили там образованието си. Както е нормално българите в Бесарабия или Западните покрайнини да имат специално отношение към България, така е съвсем човешко и логично българските турци да обичат Турция и да се чувстват освен български граждани и част от голямата турска общност. Светът е сложен и в него има хора с двойна емоционална привързаност. Сигурно не им е лесно, но пък дава възможност за по-реален и човешки поглед върху черно-бялата историко-политическа парадигма.
Темата за исляма, като стереотип на някакви лоши хора с чалми и бурки също е спекулативна. Във все по-извратения свят, в който живеем, не съм убеден, че не бих предпочел някой, който изповядва традиционна религия и има ясен критерии за добро и зло, патриархални ценности и респект към традицията, пред някой атеистичен, либерален утопист, чиито морални императиви свършват с книжките на Айн Ранд или друг модерен гуру.
Тактиката на нео-марксизма, обединение на “малцинствата” срещу нормите за обществено приличие на мнозинството няма как да сработи точно при консервативните патриархални турци. Нали не си представяте тези богобоязливи хора да подкрепят гей-парад или абортите например, само заради някаква солидарност между “малцинствата”? Ето защо интегрирането на НПСД в Реформаторския блок дава възможност за консолидация на разумно консервативните сили в обществото срещу крайностите на самоцелния хедонизъм.
Постановката, че близостта на някой в НПСД с Ердоган е проблем е късогледо погрешна. Утре Ердоган ще изгуби властта и на негово място в Анкара ще дойде друг управник. Тогава какво? Всичко ще стане наред, така ли? Напротив! Политическият проблем на българското общество е, че в средносрочен план интересите на Турция (който и да е на власт там) и интересите на България (който и да е на власт тук) като геополитическо позиционирене по-скоро се разминават. Представете си ефекта, ако една икономически мощна, демографски млада, 10-кратно по-голяма Турция може да купува, работи, назначава/уволнява създава фирми/училища без граници в една мизерстваща, демографски катастрофирала и 10-кратно по-малка България, каквато свобода ще има ако стане член на ЕС . Ако Турция влезе неподготвена и имперски-носталгична в Европейския съюз, България просто ще изчезне. А дали Европа като продукт и еманация на християнския ценностен модел няма да се размие е обект на отделен анализ.
Турция има своя държавна доктрина, качествена дипломация и политически елит, чиито приоритети не се променят с десетилетия. България е страна без доктрина, политическият ни елит е продажен, некомпетентен и безидеен, а политиката и хората, които я правят се сменят при всяка смяна на правителство. Тази комбинация е опасна.
Българските турци закономерно и съвсем легитимно са лоби на Турция в България и Европа. Те ще бъдат това естествено турско лоби, независимо колко партии имат, дали са политически самостоятелни, дали са част от Реформаторския блок или от друга коалиция. Но дали България ще стане изпълнител на турския (или всеки друг чужд) дневен ред ще зависи от чужди лобита само тогава, когато няма ясен български дневен ред, който българските политици в своята съвкупност защитават. Тази българска държавна доктрина трябва се радва на национално единомислие и да не се променя при смяна на властта. В изработването на тази доктрина българските турци трябва непременно да участват и тя да е приемлива за тях. В момента такава доктрина няма и вината за това е на цялото политическо статукво. В тези условия трябва да очакваме и да изискваме ясни граници на поведение и от страна на Реформаторския блок. Позицията на ДСБ относно преговорите за членство на Турция в ЕС, подготвени през 2006г. с участието на сериозен експертен потенциал и защитавани последователно от Иван Костов е добра основа. Тази позиция аргументирано настоява, за турско членство в ЕС да може да става дума само при безусловно и устойчиво изпълнение на критериите на Съюза. Защитата на подобна позиция е лесна и логична, защото съвпада с доминиращото мнение и политиката на Европейската народна партия по темата.
В преговорите между Турция и ЕС, България трябва еднозначно да стои от страната на Европейския съюз. Ни повече, ни по-малко.
___
N.B. Позиция на ДСБ относно преговорите на Турция за членство в ЕС (02.05.2006)
