Понякога ние, простите граждани, сме толкова прости, че не можем да схванем елементарни неща. Например, какво точно финансират европейските фондове. Да вземем местните инициативни групи (МИГ). Знаете ли какво е това? Ще ви обясня. Това е една чудесна идея, която почива върху философията, че вместо да даваш риба на гладния, по-добре е да му дадеш въдица и да го научиш да си я улови сам. МИГ-ът е сдружение между една или няколко сравнително малки общини от една страна и представители на местния бизнес и неправителствен сектор от друга. Идеята е това сдружение да действа като мини-разплащателна агенция на място и да финансира с европейски пари важни регионални проекти. Тоест, всичко, което финансира Фонд „Земеделие“ по Програма за развитие на селските райони (ПРСР), да може да финансира и МИГ-ът на своята територия от името на Фонда. Така населението ще се пробуди и няма да изяжда и да изхожда всеки лев, който му попадне, а ще инвестира в нещо работещо и, както е модерно да се казва – устойчиво.
Но да се организира МИГ не е лесно. Той трябва да учреди партньорства, да си устрои офис, да го оборудва с техника, да наеме хора и да ги обучи така, че да станат „експерти“. Трябва да обследва и анализира територията си и да си напише стратегия с бюджет до 2020 година. Трябва да организира и доста срещи, конференции, кръгли маси и всякакви подобни форуми, на които да информира обществеността за съществуването си, та да може същата да седне, да си измисли проекти и да се яви с тях пред МИГ-а, а той да ги финансира. За всичко това най-благородно ще плати Европейският съюз, който е преценил, че масрафът възлиза, грубо казано, на около 50 хил. лв. на парче.
И понеже друг ще плаща, тоест МИГ-ът ще се роди с обществени пари, то той е задължен да бъде възложител на обществени поръчки – всичко, което ще прави, ще го прави през конкурс. От друга страна обаче МИГ-ът не е регистриран по ДДС и ще бъде по-скоро нещо като фондация или най-точно казано – сдружение с нестопанска цел. Окей. Няма лошо. Но какво (ето това се питаме ние, простите граждани) става при това положение с ДДС-то? Може би само с изключение на заплатите, всичко друго, което ще плати МИГ-ът, за да се създаде, ще бъде с ДДС. От всеки 100 лева, които ще даде за офис, за техника, за наеми на помещения, за консумативи (ток, телефон, парно, вода), за услуги, за транспорт, кафе, хартия, кламери и всичко останало, 20 ще се върнат в държавата от доставчиците, когато начислят и внесат своето ДДС. Не означава ли това, че държавата краде 1/5 от европейската помощ?
Като не възстановява ДДС на МИГ-овете, в този случай държавата облага с данък европейските пари. Правилно ли е това? Не знам. Но знам, че има десетки вещи финансисти и икономисти, които ще ми го обяснят в потоци обли и компетентно звучащи думи. Простата логика обаче ще продължи да ми се губи. Откъде се пълнят европейските фондове? От вноските на страните-членки. Откъде страните-членки плащат вноските си? От своите национални бюджети. Откъде се пълнят националните им бюджети? От данъците, които събират от населенията си. Тоест европейските фондове сами по себе си са данъци и ние тук облагаме тези данъци с данъци. Ако идеята е да се взимат данъци на данъците, кажете си.
Добре. Приехме (без да сме преглътнали), че държавата прибира под формата на данък 1/5 от парите, които Европейският съюз дава за „Водено от общностите местно развитие“. Забележете, дами и господа: това са два десятъка! Какво обаче прави с тях? За какво ги харчи? За публични услуги – ще каже някоя свята и лековерна душа. Да, минимална част от данъците може би отиват за някакви публични услуги като мизерно здравеопазване и „сигурност“, доставяна от полицията и съдебната система, макар че да наричаме точно това „услуга“ е твърде екстравагантно. Но като цяло данъците и най-вече ДДС отиват в две основни направления: 1.) крадат се; 2.) финансират държавната администрация.
Дедесарските вериги няма какво да ги коментираме. Що се отнася до администрацията, тя отдавна открито действа не като обслужваща гражданите и бизнеса система, а като бирник на политическата власт. Политическата власт пък ѝ се отблагодарява, като я оставя да се самовъзпроизвежда, самозащитава, самовъзнаграждава и самопоощрява, да се самоокопава в крепости от нормативи, регулации и бюрократична солидарност срещу всички физически и юридически лица, които със своята предприемчивост и трудолюбие създават принадена стойност и печалба, от която плащат все тези пусти данъци. Чиновничеството е аристокрацията на съвременния печално олевял свят.
Ако приемем горната логика за вярна, лесно можем да обобщим, че в случая със създаването на местните инициативни групи (МИГ), за което плаща Европейският съюз, нашата държава краде една пета част от парите, за да финансира организирана престъпност и институционален гнет. Редно ли е? И ако е редно, хубаво ли е? Ето това се питаме ние, простите граждани.
Разбира се, има случаи, когато държавата възстановява ДДС. Ето един такъв случай. Общините печелят европейски проекти и наемат подизпълнители, за да ги осъществят. Държавата им плаща и те плащат на подизпълнителите. Държавата обаче не им плаща ДДС-то, защото си е изработила някакви правила, според които ще го плати чак накрая, когато свършат всички проекти. След месеци или след години. Общините няма какво друго да направят, освен да платят и на подизпълнителите си, като им преведат само главницата, но забавят ДДС-то дотогава, докато държавата благоволи да им го преведе. Подизпълнителите, които са начислили данъка в момента, в който са издали фактура на общините, започват да го дължат на държавата, но не могат да ѝ го платят, защото държавата не го е превела на общините. Ето защо строгата (но справедлива) и бдителна държава автоматично блокира банковите сметки на подизпълнителите и те не могат да работят. Ако нещата се закучат, а обикновено те винаги се закучват, подизпълнителите фалират. Колко типично: държавата наказва хората за нещо, което сама им е причинила. Е, кому е нужно всичко това?!
Европейските фондове са хубаво нещо, защото идеята им е да служат за изравняване между членовете на общността, но не като западнат развитите, а като изостаналите се развият. Но и този медал си има обратна страна и за нея са виновни колкото реципиентите с изкушението си да шмекеруват, толкова и донорите в лицето на европейската аристокрация (чиновничество), която е ненадмината в създаването на максимално усложнени и практически трудно изпълними процедури. Много хора се отказват изобщо да кандидатстват с проекти за европейско финансиране, защото трябва да влагат предварително свои пари, с каквито в типичния случай не разполагат, а трябва да теглят кредити, за чиито лихви никой от финансиращите ги не се интересува. При това не е сигурно, че тези пари ще им се възстановят в пълен размер. Освен това трябва да кандидатстват по изключително сложен начин, често съвсем съзнателно лишени от компетентна консултантска помощ. И какво се получава – вноската на държава като нашата в европейската хазна е константа, но средствата от европейските фондове, които очакваме в замяна, съвсем не са. Те зависят от многобройни налудничави фактори и създадени от развинтената фантазия на незнайни чиновници правила, които често граничат с гавра.
Какво да се прави ли? Много неща могат да се направят и в европейски и в национален план. Като начало, например, няма да е зле да се помисли всички дейности, финансирани по един или друг начин със средства от европейските фондове, да не се облагат с ДДС. Как ще стане това? Ами, измислете го. Достатъчно умни глави финансисти и икономисти шестват по медиите и се подвизават из институциите. Мисля, че ще се справят. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
