НОВО

„Да здравствует революция!“

Каква беше точната цена на болшевишкия преврат в Русия? Между 7 и 12 милиона души загиват в Русия от 1917 г. до 1923 г, за да наложат болшевиките властта си в гражданската война и върху обществото. Около 500 000 войници загиват в битките, като сред цивилното население...

Идеализмът убива

Посещаването на опасни места по света следва да е продукт на подготовка, осъзнат риск, богата информираност и способност за критично мислене. Санитарният минимум от познания за това как работи светът диктува да може да различиш сравнително сигурните от несигурните...

Орбан и ЕНП или пушката като патерица

От решението на Европейската народна партия (ЕНП) да "замрази" участието на Фидес, ръководена от Виктор Орбан, няма спечелили. И ЕНП, и унгарският министър-председател само губят от така развилите се събития. ЕНП губи, тъй като тя трябва да кооптира, да си сътрудничи...

Ще сложи ли мюфтийството тире?

През последните дни съдбата на дълговете на мюфтийството (или както шеговито е известно „Българска Мюсюлманска Църква“) беше широко дискутирана, главно в аспекти, които бяха на нивото на гореспоменатите шеги или на дребно политиканстване. По същество дискусия много...

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Време разделно в Европейската народна партия

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един...

Роджър Скрутън за „Фигаро“: Във Франция, левият интелектуалец е свещеник без Господ

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Какво е дясното? Защо повечето интелектуалци са левичари? Разделението по оста „дясно-ляво“ актуално ли е все още във времето на популизма?...

За еврото. С добро

Време за четене: 5 мин.

Владимир Шопов*

Членството на България в еврозоната се оказва странно недолюбвано и пренебрегвано. Реториката около него се влачеше дълго време по инерция, но постепенно заглъхна, а около кризата направо изчезна. Ако Шенген например може да предложи на хората повече от така любимото свободно движение, то еврото е далеч по-заплетен казус, с много променливи и немалко рискове. Традиционно българските правителства бягат от такива ситуации и гледат да се захващат единствено с теми, които няма да навредят на и без това минималните нива на доверие, които имат. Глобалната криза и руската агресия в Украйна обаче сериозно разместиха всички калкулации и презумции около влизането в еврозоната, макар в България такъв дебат естествено да не съществува. Нещо повече, последните години сякаш в нашата политическа система тихомълком възникна неназован консенсус срещу влизането на страната в поредната ризница, която ще намали възможностите за безобразия.

Дълго време за еврозоната у нас се говореше като поредната, автоматична интеграционна стъпка. Има си разписание, Шенген, еврозоната и т.н., с други думи всяко нещо по реда си. Глобалната криза от 2008 година обаче промени отношението към влизането на страната в зоната. Основните тези са няколко и се представят с различна степен на убеденост. В някаква градация те звучат така: зоната се тресе и променя и няма причина да се качваме в момент, в който тя се реконструира; докато има изпадащи в криза държави, присъединяване към еврото ще означава да помагаме на по-богати страни, например Гърция; остава си риска от инфлация при прехода лев-евро. Първият аргумент имаше известна валидност поне в първите няколко години след старта на кризата, но основната следкризисна архитектура на зоната е вече изградена и не представлява такъв риск. Вторият аргумент бе, че вноската на страната ни в стабилизационния фонд едва ли не ще доведе страната до фалит. Разбира се, това не е така, но сложните финансови аргументи няма как да стигнат лесно до гражданите особено в среда на медийна профанизация. По-същественото е, че цялостната тоналност на говоренето за еврото бе негативна, единствено през рискове и цена, при пълна липса на баланс с различните ползи от влизането в еврозоната.

Нарастват обаче съмненията, че немалко хора в България съвсем целенасочено стопират присъединяването ни към еврозоната. Причините за нещо подобно далеч не са малко. Чисто политически приемането на еврото носи потенциални рискове при договаряне на точното съотношение лев-евро, както и от инфлация при самото въвеждане. На ниво обществено мнение такива страхове съществуват, макар много изследвания от опита на други страни да не доказват подобна заплаха. По-важно е обаче друго. Влизането в еврозоната означава следващо ниво на мониторинг и контрол на българските публични финанси, банкова система и икономическо управление. Например, вече създадения банков съюз прави ново ниво на наблюдение на банките, а България макар да не е още страна-членка има правото да се включи в този механизъм. С други думи, ЕЦБ да започне да контролира и банките с български капитал. Това в България много много не се коментира, защото разликите в нивата на контрол между местните и чуждите банки са отдавна обект на градския фолклор. Влизането в еврозоната означава и драстично намаляване на възможността от инженерство на хиперинфлация, която да изтрие дългове. Нещо, което все още има хора, които си го мислят. Разбира се, всичко това не може да бъде еднозначно потвърдено, но има доста неофициални основания за подобни подозрения.

Как обаче звучат аргументите „за“ и какво променят последните кризи? Възможните ползи могат да бъдат мислени в различни мащаби. Например има такива, които са от общ, политико-институционален характер – намаляване на дългосрочни рискове, включително политически; участие в управленско поле на по-високо ниво на наблюдение и гаранции; избягване на сценарии, при които страната остава в периферията на съюза и така намалява своята дългосрочна привлекателност. Има обаче и ползи от „по-нисък“, но пряко засягащ гражданите порядък, например, спадане на лихвените нива, което би имало пряко положително влияние върху потребители и икономика. Така картината започва да изглежда доста по-балансирано и различно, но положителните аргументи в момента на практика нямат нито един политически говорител. Вярно е, че ГЕРБ тръгнаха в тази посока в началото на мандата си, но бързо се отказаха, а техния финансов министър дори спря да ходи на заседанията в Брюксел. По едно време дори нещо се беше разсърдил на еврокомисаря Оли Рен и се опита да води някакви нескопосани битки, от които също бързо се отказа. Сегашното „правителство“ пък на практика е замразило нашето членство в съюза и няма стимули да прави каквото и да било по темата.

Двете последни кризи пратиха обаче разговора за членството в еврозоната отвъд простия баланс между плюсовете и минусите, най-вече за новите страни-членки в източна и централна Европа. Вкара в неговата сърцевина стратегически съображения, които го преформулират. Избягването на Европа на „две скорости“ и влизането в еврозоната вече приличат на гаранции за геополитическия избор и „закотвяне“ на бившите комунистически държави, препотвърждаване на направения геополитически избор. Цяла Прибалтика мисли така, Румъния и Полша също вече поемат към еврото след години на колебание и избор на алтернативни подходи. Словакия и Словения се от няколко години вътре в еврозоната. Защото именно тези гаранции и необратимост на европейския път се оказват онази основа, без която всички бакалски сметки няма да имат особен смисъл. 

От reduta.bg

* Владимир Шопов е основател на Sophia Analytica Ltd., компания за изследвания, анализи и консултации. Възпитаник по политология на СУ „Св. Климент Охридски“ и London School of Economics and Political Science. Учил е още в Oxford University, London University (Queen Mary College), the New School for Social Research (USA), California University at Sonoma. 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!