Оттук нататък със сигурност можете да продължите историята и сами. Тя най-вероятно ще завърши с това, че от горд носител на медала “финансов отличник” България ще се превърне в необясним за западния читател казус на тема “Как да си направите сами криза”.
Сега превъртете назад. Целият този откъс от най-новата ни история сигурно изобщо нямаше да съществува, ако страната беше член на еврозоната. Просто защото най-вероятно нямаше да има така лошо управлявана банка, както и толкова политически зависими надзорни институции. А и дори да се стигнеше до масово теглене на депозити, можеше да се разчита на бърза ликвидна подкрепа от ЕЦБ.
Казусът КТБ е само видимата част на проблема, който се казва липса на политическа воля да вървим към нормалността. Затова и България изпусна възможностите да влезе в еврозоната, когато имаше шанс, а сега дори да иска, този път ще бъде много, много труден. Членството в клуба на богатите не е свързано само с достъп до повече ресурс в кризисни ситуации. Ползите са много и са повече от минусите – по-високо ниво на институционален контрол, възможност за по-голяма експортна експанзия в региона, по-малки транзакционни разходи за бизнеса, по-ниска цена на кредита. И не на последно място – пропускът за еврозоната е знак на доверие към България и нейните институции. То бързо ще се осребри и под формата на повече инвестиции.
Важна е обаче не само целта, но и пътят до нея. За да влезем в еврозоната, трябва да направим всичко, което така или иначе искаме – нормална икономика, предвидимост, увеличаване на доходите и институции, които работят за хората.
Всичко това обаче е в сферата “ако”. Няколко поредни правителства проспаха шанса страната да получи достъп поне до предверието – валутния механизъм ERM II. След всичко, което се случи сега, тази врата ще бъде още по-плътно затворена. Но това не бива да ни спира да тропаме на нея.
Новата реалност
Към юни тази година България отговаря на четирите числови показателя за членство в еврозоната. Показаха го т.нар. конвергентни доклади на ЕЦБ и ЕК. Това бяха вторите два подобни доклада след тези през 2012 г. Заради дефлацията страната ни успешно изпълнява показателя за ценова стабилност, дефицитът e под разрешените 3% от БВП, дългът е доста под лимита от 60% , дългосрочният лихвен процент на България също отговаря на референтните стойности.
Номиналните показатели обаче далеч не са единственото, което гледа ЕЦБ. От икономическа гледна точка е необходимо да имаме и по-растяща и по-конкурентна икономика. “Последните примери показват, че трябва да преминем границата от БВП на глава от населението от 50% спрямо средното за ЕС и да доближим 60-те %, за да станем поне малко икономически значими. Това е нещо като неписан икономически критерии”, обяснява банковият анализатор.
Подобно е и мнението на Гунтрам Волф, директор на влиятелния брюкселски аналитичен център Bruegel. Според него дори и преди пет-шест години, когато атмосферата в еврозоната беше по-различна, “щеше да има голяма съпротива срещу влизането на България. Защото страната е най-бедната икономика в ЕС, а всички се неспокойни за приемането на бедни икономики”.
Освен казуса КТБ още един пирон в тази амбиция е вероятната нужда от еднократно увеличение на дупката в бюджета над приемливия за ЕС таван. “Точно в момента повдигането на темата за еврозоната звучи, най-меко казано, иронично. Никой не иска в екипажа човек с хронични заболявания”, твърди евродепутатът и бивш министър Томислав Дончев. Но е убеден, че “в средносрочен план това е изходът”.
Европа вече е по-недоверчива и по-взискателна. След фиаското в Гърция, проблемите с Испания, Италия, Ирландия и Кипър еврозоната стана по-сложна и с повече критерии за постигане, с участие в повече механизми и изискване за още хармонизация и интегриране на финансовите системи и регулатори. “Сегашният вид на еврозоната се шие по мярката на сегашните членове. За новите влизането в тези размери ще изисква повече диети и реформаторски усилия”, казва банков анализатор.
Далече в миналото е и първоначалният ентусиазъм, с който някои държави получиха членска карта за валутния съюз просто защото ЕС се отвори за Източна Европа. Още повече че някои от тях, като например Естония, бързо загърбиха Маастрихтските критерии, веднъж получили достъп. Така че ЕЦБ знае – страните от Източна Европа няма как да постигнат устойчиво ниво на номиналните критерии. А за да стане това, обикновено икономиките изпадат в депресия. “От централната банка си научиха урока – ако не искаш дадена страна в еврозоната, не я пускай в ERM II”, обяснява икономист. Според него в ЕК може и да намерим някой и друг съмишленик, но централната банка е непробиваема крепост. “Те няма да го кажат публично, но се говори, че са силно против по принцип влизането на разните там страни от Източна Европа в еврозоната”, допълва анализаторът.
Това, което се случи в България през последните седмици, не изигра точно рекламна роля за българска кандидатура. “Разбира се, последните новини за очевидно престъпни действия около казуса КТБ и за неспособността на националните власти да ги разкрият намалява още повече вероятността България да бъде приета за член на еврозоната”, е мнението на Даниел Грос, директор на влиятелния тинк-танк Център за европейски политически изследвания (Centre for European Policy Studies).
Някои анализатори са още по-песимистични. Според Дезмънд Лакман от Института по предприемачество на САЩ (American Enterprise Institute) и преподавател в университета “Джон Хопкинс” еврозоната ще бъде изправена пред нова криза още през 2015 г. заради дефлацията и дълговите проблеми на много страни от периферията. “Ако това се случи, Литва ще бъде последната страна, допусната там за дълго време”, убеден е той.
Ако ЕЦБ е крепост, новата Европейска комисия може да се окаже също трудна бариера. А каквото и да си говорим, решението за пропуск във валутния съюз е предимно политическо. Затова според анализатори шансът на България е бил през двата мандата на бившия президент на ЕК Жозе Мануел Барозо, който е по-благосклонен към новите в ЕС. “Новият човек начело на комисията – Жан-Клод Юнкер, е от поколението на т.нар. cold warriors, за тях Европа свършва с Австрия”, споделя своите впечатления банковият анализатор.
Митовете
Пътят към еврото минава през валутния механизъм ERM II. За достъп до предверието няма формални критерии, не се кандидатства и официално. Затова и българските дипломатически совалки остават в сферата на митовете. Според някои държавата е имала реален шанс да получи “да” през 2007 г., но тогавашното правителство на тройната коалиция се е изплашило от идеята за висока инфлация и спартанските реформи, които е трябвало да направи. Разказват се истории и за неуспешен опит Юнкер, тогава премиер на Люксембург, да бъде убеден да подкрепи страната ни в Брюксел в приятелски разговор на маса със сегашния премиер и тогавашен финансов министър Пламен Орешарски.
Най-ясна стана ситуацията, след като правителството на ГЕРБ си постави за официална цел влизането в ERM II. Тогава имаше очаквания експертите на МВФ да подкрепят България в намеренията й да кандидатства, както се случи с Естония. Дори и да сме имали някакъв шанс обаче, управляващите го стопиха сами. През 2010 г. страната влезе в процедура по свръхдефицит. Малко по-късно тогавашният финансов министър Симеон Дянков в свои публични изяви започна да обяснява наляво и надясно, че има голям шанс еврозоната да не съществува до няколко месеца. А това очевидно е провокирало и реакцията на ЕЦБ, която според източници от БНБ е изпратила изключително остро писмо, в което е заплашила, че ако Дянков не спре да говори срещу еврозоната, която тогава се намираше в доста критичен момент, ще бъдат принудени да кажат истинските причини България да не е в нея, а именно корупцията, организираната престъпност и най-вече олигархизираната икономика.
Зависи и от нас
Думата, която се прокрадва в речника на почти всички анализатори обаче, е доверие. И по-скоро липсата на такова към България от страна на Брюксел и Франкфурт. “Влизането в еврозоната е като да те допуснат във вътрешния кръг на самата евроинтеграция и да ти дадат място на масата за вземане на решения. Това е много трудно и изисква огромно доверие”, е мнението на банковия анализатор.
А как показваш, че може да ти се вярва? “Това, което трябва да направите, е да покриете критериите, да изградите доверие към себе си, особено по отношение на банките, на публичните финанси, и да продължавате да показвате, че може да ви се вярва. Тогава влизането в еврозоната е постижимо”, разкрива формулата на успеха Волф.
Не е като да не знаем какво трябва да се направи, дори в променящата се Европа. Според банковия експерт на ниво обсъждане на промените българските институции са въвлечени в тези процеси и са наясно с техническите аспекти на това какво трябва да се направи, кога и как. “Остава политическата воля и убеденост, че това е наш дългосрочен приоритет и интерес. А това не знам дали го имаме”, допълва той. Българските политици обаче демонстрират постоянно липса на каквато и да била воля да променят държавата към по-добро. “В момента съдебната ни система е неработеща, няма икономически растеж. Откакто влязохме в ЕС, реално не се прави нищо, няма дългосрочна цел”, посочва икономистът от “Отворено общество” Георги Ангелов.
Крачка в правилната посока е решението България да започне процедура за влизане в Единния банков надзорен механизъм на ЕС (SSM). Защото това е първа стъпка към присъединяването към банковия съюз и е някаква гаранция за поне частично избягване на кризи като сегашната в бъдеще. “Сигурен съм, че ще има голям скептицизъм и съпротива от други държави за влизане на България в еврозоната, и затова мисля, че е добра идея да започнете с SSM и да докажете на всички останали, че банковата ви система е стабилна”, посочва Волф.
Влизането в еврото ще е труден, дълъг и най-вероятно болезнен път. То също така е двустранен ангажимент. Особено след като влезе в сила Европейският спасителен механизъм (ЕСМ), при криза страната ще трябва да е готова, и то бързо, да увеличи дълга си, за да участва в спасяването на някоя словенска банка например.
Но България няма много други варианти, ако иска да постигне някаква нормалност и да стабилизира окончателно финансовата си система. Защото, първо, системата не може да се изчисти сама, както стана очевидно. И второ, ако продължим да летим в безтегловност по начина, по който го правихме досега, сме обречени вечно да се удряме в малки и големи скали. Рано или късно някоя от тях ще се окаже фатална.
От capital.bg
