fbpx

НОВО

Краят на илюзиите (I част)

Времената на криза – здравна, а вече и икономическа бързо елиминират всички илюзии, които безпрепятствено виреят във времена на възход и мързелив разгул. Сегашната пандемия на COVID-19 не прави изключение и несъстоятелността и ненавременността на много идеи става...

Защо България не трябва да бърза с тегленето на нови дългове?

Светът е изправен пред безпрецедентна дългова криза. Животът на дълг вече е нещо напълно нормално, но и много опасно. През годините наблюдаваме засилваща се тенденция към трупане на все повече и повече дългове. The Institute of International Finance направиха...

Нетолерантната толерантност

Политическата коректност е идеология, сред чиито основни характеристики фигурира създаването и налагането на изкуствени „неутрални” думи и изрази, очертаването на, така да се каже, лексикални (и граматични) рамки, в които говорещите са длъжни да се ограничават, за да...

Интелигенцията и Църкватa

Не социалните прослойки са тези, които правят човека Може би е редно да започнем с дефиниране на понятията, ако желаем текстът да заблести с наукоподобно очарование. Що е интелигенция? Някои казват, че това са всички висшисти. Други твърдят, че интелигенцията се...

Благи вести за новите политически проекти

От вече доста години над българската политика тегне една мъка - прозорецът пред нахлуването на нови политически проекти е затворен. Не че няма желаещи пеперуди, привлечени от ярката светлина вътре в стаята, но всеки път щом се засилят на пъстрите криле на надеждите...

Изкуство по време на криза

Фейсбук групата „Купи изкуство, помогни на художник“  е създадена в помощ на българските художници, които както всички останали българи, живеещи от труда си, трябва да стоят в карантина и да оцелеят в икономическата криза, започнала с пандемията от КОВИД-19....

Медийна теория for dummies

На международната геополитическа и икономическа сцена се случват различни събития, а от участниците се изказва да бъдат съобразителни, бързи и да преследват личния си интерес максимално успешно и на минимална цена. Също като в истинския живот. Нерядко същинското...

Платформа „Консерваторъ“ стартира кампания #ЧетиВкъщи

Как Платформа „Консерваторъ“ ще ни мотивира не само да си стоим вкъщи, но и да четем книги? Николай Облаков разяснява кампанията #ЧетиВкъщи. Какви са стимулите и как точно ще се провежда? Вижте пълното...

Как държавата ще помогне на бизнеса и служителите?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев, както и София Касидова от Българската банка за развитие, гостуваха в предаването "Вие питахте, експертите отговарят" на Dir.bg. Тема на разговора бяха мерките за справяне с икономическите последствия от...

Рекламата в условия на криза

От началото на март 2020 година бизнесът в България започна да усеща практическите резултати от мерките във връзка с COVID-19. В такъв момент фирмите гледат на рекламата като нещо, което може да ги издърпа нагоре. Но не осъзнават обаче риска, пред който са изправени....

Пътищата на историческия подбор

Време за четене: 4 мин.

Еволюционистите твърдят, че естественият подбор създава по-сложни и по-качествени същества. Оцеляват по-умните и по-добрите. По-съобразителните и по-предприемчивите успяват да създадат и отгледат поколение. Ако това е вярно, то историческият подбор не е естествен, защото при него много често се случва точно обратното – той не създава по-сложни, а по-прости форми на живот и при него се случва да не оцелеят точно умните, добрите, съобразителните и предприемчивите. На тези печални мисли ме наведоха данните, изнесени от Федералната статистическа служба на Германия, според която само през първата половина на тази година в Германия са се преселили 29 373 българи, което е горе-долу населението на един град като Свищов. С това българското население в Германия става 148 132 души, вероятно хора различни, но все хора, които са там, за да се изхранват. Тоест това са близо 150 000 души (и ще се увеличават), които създават блага и принадена стойност за германската икономика, а не за българската.

И се замислям за себе си. Какво съм аз? От една страна съм венецът на еволюцията като всички останали, но от друга страна съм продукт на един много дълъг процес на исторически подбор. Моите дълги и дълбоки корени се простират назад във времето и пространството чак там, някъде в азиатската степ, където моите прадеди правят човешки жертвоприношения на Тангра. И понеже Тангра е уважавано божество и трябва да получава винаги и само най-доброто, то в жертва му се принасят най-умните, най-красивите и най-талантливите представители на тогавашното прабългарско общество. После семката ми идва тук и се заселва около Дунава, където на няколко пъти по един или друг повод избива аристокрацията си или пък идва някой друг да я избие отвън. Но най-качествено елитът на племето ми е изклан по време на османското присъствие на Балканите. Но ето че минава един исторически период, голям точно толкова, колкото е бил голям периодът, необходим на Рим да стигне от Ромул и Рем до Цезар, и османското присъствие се превръща в частично отсъствие по някои от нашите земи, оставяйки 90% разпръснато селско население и някаква рехава интелигенцийка, но с честни и бурни пориви в душата. Тази интелигенцийка безпрецедентно бързо успява да се превърне в истинска и качествена европейска интелигенция, достойна да бъде принесена в жертва на Тангра от т.нар. „народен съд“ през 1945. И хайде пак отначало…

И ето ме сега – носител на някакви гени, които никой не си е направил труда да затрие през хилядолетията. Седя, драпам по клавиатурата и се зъбя на тирана. А около мен със страшна сила вилнее историческият подбор. Макар пряко да не е, той много прилича на онова жертвоприношение пред Тангра, защото и сега отпадат млади, здрави, трудоспособни и кадърни хора. И ако отпадат със скорост един Свищов за половин година и то само в посока към Германия, то е страшно да продължаваме дори да мислим за това. Сред хората, които отпадат и ще продължават да отпадат, ако на идиотщината тук не се сложи край, сигурно са и онези млади хора и хора на средна възраст, които от половин година са по улиците на градовете, но никой не им обръща внимание. Те са онези „млади, красиви и умни“, както с омраза бяха наречени още в първите дни на протестите, които ще си тръгнат оттук, но тяхното отсъствие няма да се приеме като трагедия, каквато е, а ще се приеме със злорадо потриване на ръце: видите ли, най-сетне ни се махнаха от главата и тези досадници.

Българите са едни от най-недоволните хора на света според всички проучвания и класации. Ние непрекъснато мърморим и се оплакваме от това, че не живеем онзи охолен и щастлив живот, който сме сигурни, че ни се полага по право. Не, не ни се полага. Трябва да си го извоюваме, като шансовете за успех обективно не са големи, а ние субективно ги правим още по-малки. Сърдим се на прехода задето не свършва (макар че той отдавна е свършил), защото си представяме, че в неговия край ни чака нещо като Швейцария и то дори не като Швейцария, а само като романтичните ни представи за нея. Ами, дами и господа, другарки и другари, не ни чака и няма как да ни чака такова нещо! Не и докато историческият подбор действа с такава сила. Не и докато продължаваме да мразим елитите си, да ги принасяме в жертва на Тангра, да ги избиваме и да се радваме, когато ги натирим да работят и печелят в чужбина.

Признавам, че не ми беше приятно да напиша този текст. Сигурен съм, че и на вас няма да ви е приятно да го прочетете, но това е положението, Минке. За другите не знам, но на мен като носител на онези лениви гени, за които споменах по-горе, не ми остава нищо друго, освен да се изправя на границата на нашата територия, да заслоня очи с длан и мечтателно да се загледам в далечните и чужди земи, в които за половин година изтича по един наш град. И докато гледам, сигурно някъде там на хоризонта ще видя и Картаген, който трябва да бъде разрушен.

За в. “Труд

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!