НОВО

Липсата на мнение не е журналистика

Наполеон успява да избяга от остров Елба на 6 март 1815 г. и се насочва към Париж в опит да си върне властта.   На 9 март 1815 г. вестник „Монитьор“ излиза с водещото заглавие: „Извергът е избягал“. На 11 март той вече пише: „Тигърът е слязъл на...

За Грета Тунберг и култа на алармизма

Срещата на върха на ООН за климата през 2019 г. ще се проведе на 23ти септември в Ню Йорк. На него ще присъства 16-годишната шведска суперзвезда, екоактивистката Грета Тунберг, която наскоро отплава през Атлантическия океан на модерна „въглеродно-неутрална“ яхта, като...

За ползата от привиканите русофили

Хора като нас не могат да коментират големите игри, защото са трагично лишени от информация. Можем да коментираме само реакциите на обществото по отношение на онова, което се чува. Така и с „шпионската афера“. Мисля, вече е извън съмнение, че изложбата за...

За тежестта на един комисар

Преди дни бяха официално оповестени новите ресори в бъдещата Европейска комисия, която ще започне работа от 1 ноември. Ресорът, който получи България е „Иновации и Младеж“. Всъщност, това са два ресора, които в сегашната ЕК са разделени като „Изследвания, Наука и...

Атаката срещу полетите е престъпление срещу човечеството

Преди броени дни пътническата авиация навърши 100 години: На 25 август 1919 г. е пуснат първият всекидневен международен пътнически полет – от Лондон до Париж. Днес над 100 000 полета на ден кръстосват небето на света и пренасят хора и стоки по-бързо, евтино и...

Историята се повтаря като фарс

Нито един скучен ден в Републиката. Можеше просто този материал да бъде продължението на онзи за лицемерието, но „фарс“ вече е далеч по-точнo определение. Фарс №1 В София се проведе протест срещу избирането на нов главен прокурор. Независимо от фигурата и...

Четири поуки от един сексскандал

Естествено, става дума за снимките със сексуално съдържание на годеницата на един кандидат-кмет на София, които се появиха в една медиа. Вече няколко дни общественото пространство се тресе от реакции и коментари, така че спокойно можем да си извадим някои поуки от...

Каква щеше да бъде България без комунизма?

Сравнение с Гърция Населението Към 1945-та година, населението на Гърция наброява 7,3 милиона души, а това на България – 6,94 милиона. В момента Гърция е с около 11,1 милиона население, така че не друго, а математиката говори, че при развитие като гръцкото, България...

Избори: Да изчистим България за един ден

Днес, тридесет години след свалянето на престъпния и тоталитарен комунистически режим от власт, неговите останки продължават да ни заобикалят. Почти няма град или село в България, в които да не стоят улици, булеварди или площади, носещи имената на признати престъпници...

Черният девети

09.09.1944г. е един от най-пагубните дни за България. Това не е дата, в която България е освободена от измисления фашизъм, учил се в последствие в червените учебници по история, а е ден на окупация на българското царство - Деветосептемврийският преврат. Това е успешно...

Европа се проваля в електрификацията

Време за четене: 5 мин.

В навечерието на Срещата за климата в Катовице Европейският съюз си постави нова амбициозна цел – пълна декарбонизация на енергийното потребление до 2050 г. В съпътстващата стратегия става ясно, че пътят към нея минава през задължителна тотална електрификация – до 2050 г. делът на електроенергията в крайното енергийно потребление трябва да достигне 53%. Според EURECTRIC този дял трябва да бъде поне 60%. Защото няма никакво значение, че електричеството е 100% въглеродно-неутрално, ако заема миниатюрен дял в крайното потребление, а всичко друго са фосилни горива, нали?

Целите за електрификация не са от вчера – от подписването на Конвенцията за климата през 1992 г. Европа винаги е била наясно, че това е единственият възможен път към силно намаляване на въглеродните емисии. Електрификацията всъщност обхваща две стъпки: а) максимално проникване на електропреносната мрежа до всеки консуматор и б) заместване на всеки вид енергия в крайното потребление, вкл. в индустрията, отоплението и транспорта, от електричество.

Електрификацията не е процес, започнал от вчера. Първата електроцентрала в Европа започва работа в Англия през 1881 г., а до края на десетилетието на континента има вече около 1000. Малко по малко започва изграждането на електропреносна мрежа и към 1990 г. почти цяла Европа е електрифицирана, като изключение правят ограничен брой села в Източна Европа. Електричеството бързо навлиза и в транспорта чрез железниците. Въпреки всичко това за 100-те години от 1890 до 1990 г. електричеството достига само до 17% от крайното енергийно потребление в ЕС.

Въпреки всички усилия, в периода 1990-2016 г. делът на електричеството в крайното енергийно потребление в ЕС е нараснал едва до 22%.

В старите страни членки електрификацията изобщо не напредва в този период – Австрия и Дания например си стоят на ниво 18-19%, Холандия и Белгия също са под 20%. Реално значим ръст има само в Източна Европа (България скача от 19% до 26%, Румъния – от 11% до 17%) и Южна Европа (Гърция – от 17% до 28%; Испания – от 19% до 24%). Дължи се преди всичко на разширението на електропреносната мрежа и големия ръст в използването на климатици, тоест няма процес на заместване на други енергоизточници. Всъщност се случва тъкмо обратното – транспортът, отоплението и особено индустрията на континента ползват относително все по-малко електричество.

Норвегия е единствената страна в Европа, където електричеството надхвърля 50% от крайното потребление. Това се дължи на изключително ниските цени на производството на хидроенергия, които дават възможност за отопление на ток, а парадоксалното е, че цялата работа се финансира с износ на нефт и газ за ЕС. Дори и в Норвегия обаче пикът на дела на електричеството остава през далечната 1992 г. (54%), а след сума ти години на наливане на огромни субсидии и рекордни продажби на електромобили, продажбите на бензин и дизел например все още не записват значим спад.

Положението придобива катастрофален вид, ако погледнем изменението само в последните 10 години (на долната графика).

В периода 2007-2016 г. делът на електричеството в крайното енергийно потребление се е изменил от 21% до 22%. От 2014 г. даже има тенденция на бавно понижение. Водещи икономики като Германия и Великобритания отчитат спад, което е точно обратното на мечтите на бюрократите в Брюксел. Най-напреднала е Швеция, която достига почти 34%, но дори и там делът на електричеството спада. Как се връзва тази тенденция от реалния живот с имагинерните цели от 53% или 60% за след 30 г.?

Отговорът на въпроса „Защо става така?“ изисква цяла дисертация, затова тук само ще маркирам основните причини, които пречат на електрификацията на енергийното потребление в Европа:

  • Цената: Как да очакваме ръст на потреблението, когато електричеството в страни като Дания и Германия вече струва над 0,30 евро/кВтч? Политиките за подкрепа на ВЕИ струват ужасно много пари, а колкото по-значимо е проникването им, толкова по-високи стават общите разходи за балансиране на електроенергийната система.
  • Измислените плащания за въглеродни квоти: При цена 25 евро/тон СО2 себестойността на електричеството на лигнитните централи се удвоява. В много страни това би вдигнало цената на тока още повече. Кой луд ще мине на ток за отопление при такъв сценарий?
  • Унищожението на електроенергийните компании: Европейските политики и регулации буквално убиха финансово големите електроенергийни компании на континента като E.ON, RWE, EDF, Vattenfall.
  • Електроразпределителните дружества дори имат поставени цели за енергийна ефективност на клиентите, тоест за ограничаване на продажбите! Как се връзва това с общата цел за електрификация?

С две думи, получава се така, че напъните за внедряване на ВЕИ в производството на ток всъщност спират основния двигател на общия процес на декарбонизация – електрификацията на енергийното потребление. И се въртим в затворен кръг, от който няма изход.

Проблемът съвсем не е само тук. Делът на електричеството в крайното енергийно потребление на световно ниво е ужасяващо нисък – 9% (виж графиката по-долу, която е сред малкото включващи традиционната биомаса). Всичко останало е директно изгаряне на някакви въглерод-съдържащи горива. Все още по-голям дял (10%) заемат даже традиционните енергийни източници – дървесина, отпадъци от биомаса и изсъхнали животински изпражнения.

Активисти, политици, лобита и медии непрекъснато ни бомбардират с данни колко голям дял от електричеството вече се произвеждал от вятър и слънце и как светът можел да се декарбонизира за нула време, ако поиска. Не, не може. Причините са много. Но най-важната е, че делът на електричеството в енергийното потребление е ужасно нисък и се увеличава изключително бавно, ако това изобщо се случва. И за това си има причини, произтичащи от законите на физиката и икономиката, които не могат да бъдат преодолени със заклинания.

Европа самоуверено крачи към края на задънена улица и се опитва да влачи целия останал свят със себе си. Слава Богу, Младият свят отдавна не слуша Стария континент, а си гони интереса – неизказаната, но ясно видима в реалното поведение, мечта на всеки един човек на планетата – неограничен достъп до евтина и надеждна енергия, която да подхранва както базовите ни потребности, така и безкрайните ни желания.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!