fbpx

НОВО

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

Катастрофата в Бейрут

Светът стана свидетел на потресаващи кадри вчера от Бейрут. По-малко от двадесет и четири часа след огромната експлозия, все още няма потвърждение, какво може да е причинило взрива, но още в първите часове след него говорител на израелското правителство обяви, че...

Националната ненавист

"Ненавиждам София", написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов мост. Без значение чия правда е по-велика, аз съм вцепенен от думите, които си казват хората един на друг. От ужасяващата омраза, за която, надявам се, им стига смелост да изливат само в...

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП - 33% на годишна база през второто тримесечие. В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди. Австрия в рецесия след исторически спад - мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката...

Нова православна партия?

Волен Сидеров е много интелигентен и културен човек и при него случайни движения няма Да инструментализираш вярата за политически цели е грях Преди време писах за четири нови политически проекта - на Васил Божков (Черепа), Мая Манолова, Цветан Цветанов и Станислав...

Еврофиаското на Дейвид Камерън

Време за четене: 4 мин.

Владимир Шопов

Номинирането на Жан Клод Юнкер за председател на европейската комисия е сред най-знаковите политически загуби на Великобритания, откакто е член на ЕС. Начинът, по който това се случи обаче я прави фиаско. Месеци наред официален Лондон бе в директна конфронтация с мнозинството държави-членки и дори когато стана ясно, че ще загуби избра инатливо да продължи до самия край. Не са малко хората, които считат, че става въпрос за сериозно недооценяване на ситуацията и нейните реалистични сценарии. Има доста индикации за наличието на подобно явление. Не по-малко вероятно обаче е и обяснението, свързано с вътрешно-политическите калкулации и стратегии на Камерън и торите и финалната оценка, че европроблемите са по-маловажен и управляем риск. Паниката от продължаващия възход на партията на Найджъл Фараж очевидно е обсебила тотално премиера и неговите съветници и в крайна сметка оценката им може да се окаже двойно сгрешена.

Очевидно британците недооцениха политическата динамика в Европа след изборите. Разчитаха твърде много на подкрепата на А. Меркел и подцениха трудното обръщане на очакванията, че номинираният от спечелилата европейска партия трябва да получи поста шеф на ЕК (в Германия за разлика от Острова предизборната кампания бе много „по-европейска“). Лондон подцени и готовността на Швеция и Холандия да предпочетат в крайна сметка да фиксират политическата рамка за новия председател, вместо да се борят докрай да сменят недолюбвания Юнкер. Британските политици и съветници подцениха и разместванията в европейската политика и най-вече трудността да се избяга от ангажимента да се подкрепи кандидата на „спечелилата“ европартия, колкото и условна да е тази връзка.

Британците се предовериха и на старата максима, че никое важно решение не може да се вземе, ако голяма, ключова държава е срещу него. Споменът за успешното блокиране на предишни про-федералистки кандидати като тази на Ги Ферхофштад също донякъде ги подведе. Както писаха някои британски анализатори твърде малко усилия бяха положени за създаване на по-широка блокираща коалиция. Нещо повече, пригласянето на Фараж за опасността от източноевропейските имигранти допълнително подкопа възможностите за успешна дипломация спрямо новите страни-членки, които имаха някакъв остатъчен спомен от британската подкрепа за петото разширяване преди години. Така списъкът с грешки набъбва и оформя контекста на една от най-неуспешно водените европейски политики от десетилетия насам.

Това обаче не дава пълната картина. Основното обяснение за поведението на британския премиер сякаш е вътрешно-политическо. Торите не могат да намерят формула, с която да се противопоставят на Фараж, а той е на път да стане основна причина за загуба на Камерън и останалите от лейбъристите. Данните за това са вече заплашителни. Досега Фараж се представяше добре на периферни избори като европейските и донякъде местните. През последните години обаче поне две неща се променят, които разместват тази динамика. Едното е, че с влизането във властта на либералите ядосаните избиратели няма как да гласуват протестно и вече започват да го правят като подкрепят партията на независимостта. Второто важно нещо е, че гласовете за Фараж досега не бяха устойчиви, тоест хората не повтаряха своя вот на парламентарни избори. През 2010 година например по-малко от една четвърт от хората гласували за него на евроизборите през 2009 година повтарят своя вот. Сега данните са особено притеснителни за торите именно в това отношение. Различни изследвания показват, че броят на решените да повторят вота за Фараж на парламентарните избори през идния май доближава половината избиратели. Ако това се случи, торите нямат никакъв шанс да спечелят задаващите се избори. По тази причина на Камерън му трябва знаково събитие, с което да бъде видян като водещ тежка битка за интересите на Великобритания. Тази логика има тежки дефекти, защото още не е ясно дали подобна загуба няма да бъде интерпретирана като необратима загуба на влияние, която обезмисля самото членство.

Има и алтернативна възможна интерпретация. По нейната логика сегашната загуба е калкулирана и превръща предстоящото предоговаряне между Лондон и Брюксел във въпрос на живот и смърт. Опасността от повторение на сегашната изолация на Лондон всъщност може да направи останалите по-отстъпчиви, защото ще приближи британците твърде близко до излизане от организацията. Пред подобна алтернатива сговорчивостта на останалите северни страни-членки би нараснала, защото рискът от южняшкия фронт става твърде голям. Германия вече започва да усеща тази реалност още сега, когато Франция и Италия всячески се опитват да разхлабят критериите на монетарния съюз и фискалния пакт. С други думи, по този начин британският референдум става твърде важен за останалите страни, които подкрепят нейния дневен ред и виждания за съюза. Ако това е промислена стратегия, то и тя има доста недостатъци, но така или иначе идната година ще даде достатъчно отговори.

Към настоящия момент обаче и двата подходи изглеждат сгрешени. При първият страната претърпя еврофиаско и остави разговора да се диктува тотално от Фараж, а вторият е твърде рисков и труден за реализиране. От доста време британски коментатори обръщат внимание на опасността поредицата от лоши решения и калкулации да доведе до непланирано, но неизбежно запътване към изходната врата на съюза. Днес повече от всеки един момент в цялата политическа драма тази опасност е реална, защото накрая единствената опция може да се окаже самите консерватори да заявят, че най-добрия вариант е излизането от организацията. 

От reduta.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ