fbpx

НОВО

Турските и руските интереси в Арцах

Ще маркирам няколко основни положения - преди всичко от турска и руска перспектива – спрямо актуализиралия се конфликт в Нагорни Карабах между Армения и Азербайджан. От турска гледна точка, Азербайджан е важен за Анкара поради няколко основни причини: 1) Тръбопроводът...

Всички пътища на Северна Македония към Брюксел минават през София

Известна е древната фраза „Всички пътища водят към Рим“. А днес в контекста на кандидатурата за членство на Северна Македония можем да кажем: „Всички пътища на Северна Македония към Брюксел минават през София“. Членството в Европейския съюз е голяма възможност не само...

Global Britain – външната политика на Великобритания без предпазител

Миналият петък телохранителят на британския външен министър беше освободен от длъжност след като се разбра, че е оставил заредения си пистолет Glock 19 в тоалетната на самолета на United Airlines с който Доминик Рааб се e завръщал от посещението си във Вашингтон....

Има очакване за мрачни зимни месеци – вижда се по ръста на спестяванията

Не бива да се правят рискови ходове по казуса с “вечните длъжници”. Човек има способността да забравя историята, особено когато тя е свързана с негативни събития. Политически, икономически, финансови кризи... те са в центъра на общественото внимание, когато вилнеят и...

Малките закони, които ще нанесат огромни вреди

Колкото повече се вторачваме в конкретен проблем, толкова по-малко го виждаме. За съжаление тази максима е особено убедително потвърждавана през 2020 година, когато за пореден път българското общество се ангажира политически и пожела отчетност от страна на държавници...

Позитивна теория за България

В България доминира една „негативна теория“ за страната ни - какво тя не „трябва да бъде“. Не трябва да е назадничава, не трябва да е бедна, не трябва да е корумпирана, не трябва да е „ориенталска“, не трябва да дава шанс на тарикатите за сметка на училите и можещите...

Колко тежка ще е кризата?

Икономистът Владимир Сиркаров участва в "Business Daily" с Димитър Вучев. Тема на разговора беше икономическата криза.

Михаил Кръстев в “Дискурси” с Ивайло Цветков

Редакторът на Консерваторъ Михаил Кръстев участва в предаването "Дискурси" с Ивайло Цветков - Нойзи. Тема на разговора бяха политическите...

Точка от която няма връщане назад

През последния месец в Близкия Изток бяха официално очертани новите нива на взаимоотношения между държавите съюзници на САЩ в региона. Те бележат нови точки от които няма връщане назад. Макар и да изглежда, че всички маневри на САЩ са свързани с обслужването на...

Тръмп срещу всички

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев участва в предаването "Политиката под прицел" по телевизия СКАТ. Тема на разговора беше политиката в САЩ и предстоящите избори там. Запис от участието можете да видите тук:...

Еврофиаското на Дейвид Камерън

Време за четене: 4 мин.

Владимир Шопов

Номинирането на Жан Клод Юнкер за председател на европейската комисия е сред най-знаковите политически загуби на Великобритания, откакто е член на ЕС. Начинът, по който това се случи обаче я прави фиаско. Месеци наред официален Лондон бе в директна конфронтация с мнозинството държави-членки и дори когато стана ясно, че ще загуби избра инатливо да продължи до самия край. Не са малко хората, които считат, че става въпрос за сериозно недооценяване на ситуацията и нейните реалистични сценарии. Има доста индикации за наличието на подобно явление. Не по-малко вероятно обаче е и обяснението, свързано с вътрешно-политическите калкулации и стратегии на Камерън и торите и финалната оценка, че европроблемите са по-маловажен и управляем риск. Паниката от продължаващия възход на партията на Найджъл Фараж очевидно е обсебила тотално премиера и неговите съветници и в крайна сметка оценката им може да се окаже двойно сгрешена.

Очевидно британците недооцениха политическата динамика в Европа след изборите. Разчитаха твърде много на подкрепата на А. Меркел и подцениха трудното обръщане на очакванията, че номинираният от спечелилата европейска партия трябва да получи поста шеф на ЕК (в Германия за разлика от Острова предизборната кампания бе много „по-европейска“). Лондон подцени и готовността на Швеция и Холандия да предпочетат в крайна сметка да фиксират политическата рамка за новия председател, вместо да се борят докрай да сменят недолюбвания Юнкер. Британските политици и съветници подцениха и разместванията в европейската политика и най-вече трудността да се избяга от ангажимента да се подкрепи кандидата на „спечелилата“ европартия, колкото и условна да е тази връзка.

Британците се предовериха и на старата максима, че никое важно решение не може да се вземе, ако голяма, ключова държава е срещу него. Споменът за успешното блокиране на предишни про-федералистки кандидати като тази на Ги Ферхофштад също донякъде ги подведе. Както писаха някои британски анализатори твърде малко усилия бяха положени за създаване на по-широка блокираща коалиция. Нещо повече, пригласянето на Фараж за опасността от източноевропейските имигранти допълнително подкопа възможностите за успешна дипломация спрямо новите страни-членки, които имаха някакъв остатъчен спомен от британската подкрепа за петото разширяване преди години. Така списъкът с грешки набъбва и оформя контекста на една от най-неуспешно водените европейски политики от десетилетия насам.

Това обаче не дава пълната картина. Основното обяснение за поведението на британския премиер сякаш е вътрешно-политическо. Торите не могат да намерят формула, с която да се противопоставят на Фараж, а той е на път да стане основна причина за загуба на Камерън и останалите от лейбъристите. Данните за това са вече заплашителни. Досега Фараж се представяше добре на периферни избори като европейските и донякъде местните. През последните години обаче поне две неща се променят, които разместват тази динамика. Едното е, че с влизането във властта на либералите ядосаните избиратели няма как да гласуват протестно и вече започват да го правят като подкрепят партията на независимостта. Второто важно нещо е, че гласовете за Фараж досега не бяха устойчиви, тоест хората не повтаряха своя вот на парламентарни избори. През 2010 година например по-малко от една четвърт от хората гласували за него на евроизборите през 2009 година повтарят своя вот. Сега данните са особено притеснителни за торите именно в това отношение. Различни изследвания показват, че броят на решените да повторят вота за Фараж на парламентарните избори през идния май доближава половината избиратели. Ако това се случи, торите нямат никакъв шанс да спечелят задаващите се избори. По тази причина на Камерън му трябва знаково събитие, с което да бъде видян като водещ тежка битка за интересите на Великобритания. Тази логика има тежки дефекти, защото още не е ясно дали подобна загуба няма да бъде интерпретирана като необратима загуба на влияние, която обезмисля самото членство.

Има и алтернативна възможна интерпретация. По нейната логика сегашната загуба е калкулирана и превръща предстоящото предоговаряне между Лондон и Брюксел във въпрос на живот и смърт. Опасността от повторение на сегашната изолация на Лондон всъщност може да направи останалите по-отстъпчиви, защото ще приближи британците твърде близко до излизане от организацията. Пред подобна алтернатива сговорчивостта на останалите северни страни-членки би нараснала, защото рискът от южняшкия фронт става твърде голям. Германия вече започва да усеща тази реалност още сега, когато Франция и Италия всячески се опитват да разхлабят критериите на монетарния съюз и фискалния пакт. С други думи, по този начин британският референдум става твърде важен за останалите страни, които подкрепят нейния дневен ред и виждания за съюза. Ако това е промислена стратегия, то и тя има доста недостатъци, но така или иначе идната година ще даде достатъчно отговори.

Към настоящия момент обаче и двата подходи изглеждат сгрешени. При първият страната претърпя еврофиаско и остави разговора да се диктува тотално от Фараж, а вторият е твърде рисков и труден за реализиране. От доста време британски коментатори обръщат внимание на опасността поредицата от лоши решения и калкулации да доведе до непланирано, но неизбежно запътване към изходната врата на съюза. Днес повече от всеки един момент в цялата политическа драма тази опасност е реална, защото накрая единствената опция може да се окаже самите консерватори да заявят, че най-добрия вариант е излизането от организацията. 

От reduta.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ