fbpx

НОВО

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП - 33% на годишна база през второто тримесечие. В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди. Австрия в рецесия след исторически спад - мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката...

Нова православна партия?

Волен Сидеров е много интелигентен и културен човек и при него случайни движения няма Да инструментализираш вярата за политически цели е грях Преди време писах за четири нови политически проекта - на Васил Божков (Черепа), Мая Манолова, Цветан Цветанов и Станислав...

Социализмът – невъзможна и вредна утопия

Търговията, разделението на труда, частната собственост са благо  Летящите пилета   Планиран хаос Днес пред лицето глобалната икономическа криза, на глобалните протести и глобалната пандемия - имаме и глобална амнезия. Или просто незнание - престъпно...

Адекватни ли са новите икономически мерки в условията на политическа криза?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев, както и авторът в платформата Никола Филипов гостуваха в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по ТВ Европа. Тема на разговора бяха новите икономически мерки в условията на политическа криза, както...

Как да се спасим от икономическото цунами

Пандемията от COVID-19 постави света пред огромни икономически и социални предизвикателства. За няколко месеца бяха въведени безпрецедентни мерки за опазване на живота на гражданите и устойчивостта на здравните системи. Това предизвика драматичен спад в потреблението...

Основи на корпоративния социализъм – грешките при справянето с кризата

Теодор Димокенчев гостува на Димитър Вучев в предаването Business Daily по ТВ Европа. Тема на разговора бяха грешните мерки за справяне с кризата и протестите срещу правителството и главния прокурор. Двамата обсъдиха и по-дълбоките проблеми в икономиката,...

Зовът на сърцето

Днес, 28 юли, се навършва една година от смъртта на Алекс Алексиев – родолюбец, анализатор, експерт по сигурност и антитероризъм. Алекс Алексиев беше анализатор в изследователски център „Ран Корпорейшън“, изпълнителен директор на радио „Свободна Европа“ в Мюнхен,...

Печеливши и губещи при предсрочни и при редовни избори

Почти три седмици протести с различен интензитет настояват за оставката на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Докато второто изглежда трудно изпълнимо по редица причини, първото е възможно, макар и към днешна дата (27.07.) да не изглежда вероятно. В...

Вот на недоверие №5 или как се говори на инфантилната тълпа

Чуйте ги само как говорят! Вижте ги как първото нещо, което ги интересува, е дали ще ги дават по телевизора! Преди малко гласуването на поредния вот на недоверие към кабинета започна с процедурно предложение за пряко излъчване по БНТ, въпреки че излъчването вече...

Протестите, Икономиката и изоставането на БВП

Авторът в "Консерваторъ" Никола Филипов гостува в Свободна зона с Георги Коритаров за протестите, има ли катастрофално изоставане по БВП на човек от населението и колко надолу върви българската икономика? Вижте двете части от...

Еврофиаското на Дейвид Камерън

Време за четене: 4 мин.

Владимир Шопов

Номинирането на Жан Клод Юнкер за председател на европейската комисия е сред най-знаковите политически загуби на Великобритания, откакто е член на ЕС. Начинът, по който това се случи обаче я прави фиаско. Месеци наред официален Лондон бе в директна конфронтация с мнозинството държави-членки и дори когато стана ясно, че ще загуби избра инатливо да продължи до самия край. Не са малко хората, които считат, че става въпрос за сериозно недооценяване на ситуацията и нейните реалистични сценарии. Има доста индикации за наличието на подобно явление. Не по-малко вероятно обаче е и обяснението, свързано с вътрешно-политическите калкулации и стратегии на Камерън и торите и финалната оценка, че европроблемите са по-маловажен и управляем риск. Паниката от продължаващия възход на партията на Найджъл Фараж очевидно е обсебила тотално премиера и неговите съветници и в крайна сметка оценката им може да се окаже двойно сгрешена.

Очевидно британците недооцениха политическата динамика в Европа след изборите. Разчитаха твърде много на подкрепата на А. Меркел и подцениха трудното обръщане на очакванията, че номинираният от спечелилата европейска партия трябва да получи поста шеф на ЕК (в Германия за разлика от Острова предизборната кампания бе много „по-европейска“). Лондон подцени и готовността на Швеция и Холандия да предпочетат в крайна сметка да фиксират политическата рамка за новия председател, вместо да се борят докрай да сменят недолюбвания Юнкер. Британските политици и съветници подцениха и разместванията в европейската политика и най-вече трудността да се избяга от ангажимента да се подкрепи кандидата на „спечелилата“ европартия, колкото и условна да е тази връзка.

Британците се предовериха и на старата максима, че никое важно решение не може да се вземе, ако голяма, ключова държава е срещу него. Споменът за успешното блокиране на предишни про-федералистки кандидати като тази на Ги Ферхофштад също донякъде ги подведе. Както писаха някои британски анализатори твърде малко усилия бяха положени за създаване на по-широка блокираща коалиция. Нещо повече, пригласянето на Фараж за опасността от източноевропейските имигранти допълнително подкопа възможностите за успешна дипломация спрямо новите страни-членки, които имаха някакъв остатъчен спомен от британската подкрепа за петото разширяване преди години. Така списъкът с грешки набъбва и оформя контекста на една от най-неуспешно водените европейски политики от десетилетия насам.

Това обаче не дава пълната картина. Основното обяснение за поведението на британския премиер сякаш е вътрешно-политическо. Торите не могат да намерят формула, с която да се противопоставят на Фараж, а той е на път да стане основна причина за загуба на Камерън и останалите от лейбъристите. Данните за това са вече заплашителни. Досега Фараж се представяше добре на периферни избори като европейските и донякъде местните. През последните години обаче поне две неща се променят, които разместват тази динамика. Едното е, че с влизането във властта на либералите ядосаните избиратели няма как да гласуват протестно и вече започват да го правят като подкрепят партията на независимостта. Второто важно нещо е, че гласовете за Фараж досега не бяха устойчиви, тоест хората не повтаряха своя вот на парламентарни избори. През 2010 година например по-малко от една четвърт от хората гласували за него на евроизборите през 2009 година повтарят своя вот. Сега данните са особено притеснителни за торите именно в това отношение. Различни изследвания показват, че броят на решените да повторят вота за Фараж на парламентарните избори през идния май доближава половината избиратели. Ако това се случи, торите нямат никакъв шанс да спечелят задаващите се избори. По тази причина на Камерън му трябва знаково събитие, с което да бъде видян като водещ тежка битка за интересите на Великобритания. Тази логика има тежки дефекти, защото още не е ясно дали подобна загуба няма да бъде интерпретирана като необратима загуба на влияние, която обезмисля самото членство.

Има и алтернативна възможна интерпретация. По нейната логика сегашната загуба е калкулирана и превръща предстоящото предоговаряне между Лондон и Брюксел във въпрос на живот и смърт. Опасността от повторение на сегашната изолация на Лондон всъщност може да направи останалите по-отстъпчиви, защото ще приближи британците твърде близко до излизане от организацията. Пред подобна алтернатива сговорчивостта на останалите северни страни-членки би нараснала, защото рискът от южняшкия фронт става твърде голям. Германия вече започва да усеща тази реалност още сега, когато Франция и Италия всячески се опитват да разхлабят критериите на монетарния съюз и фискалния пакт. С други думи, по този начин британският референдум става твърде важен за останалите страни, които подкрепят нейния дневен ред и виждания за съюза. Ако това е промислена стратегия, то и тя има доста недостатъци, но така или иначе идната година ще даде достатъчно отговори.

Към настоящия момент обаче и двата подходи изглеждат сгрешени. При първият страната претърпя еврофиаско и остави разговора да се диктува тотално от Фараж, а вторият е твърде рисков и труден за реализиране. От доста време британски коментатори обръщат внимание на опасността поредицата от лоши решения и калкулации да доведе до непланирано, но неизбежно запътване към изходната врата на съюза. Днес повече от всеки един момент в цялата политическа драма тази опасност е реална, защото накрая единствената опция може да се окаже самите консерватори да заявят, че най-добрия вариант е излизането от организацията. 

От reduta.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ