fbpx

НОВО

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП - 33% на годишна база през второто тримесечие. В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди. Австрия в рецесия след исторически спад - мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката...

Нова православна партия?

Волен Сидеров е много интелигентен и културен човек и при него случайни движения няма Да инструментализираш вярата за политически цели е грях Преди време писах за четири нови политически проекта - на Васил Божков (Черепа), Мая Манолова, Цветан Цветанов и Станислав...

Социализмът – невъзможна и вредна утопия

Търговията, разделението на труда, частната собственост са благо  Летящите пилета   Планиран хаос Днес пред лицето глобалната икономическа криза, на глобалните протести и глобалната пандемия - имаме и глобална амнезия. Или просто незнание - престъпно...

Адекватни ли са новите икономически мерки в условията на политическа криза?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев, както и авторът в платформата Никола Филипов гостуваха в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по ТВ Европа. Тема на разговора бяха новите икономически мерки в условията на политическа криза, както...

Как да се спасим от икономическото цунами

Пандемията от COVID-19 постави света пред огромни икономически и социални предизвикателства. За няколко месеца бяха въведени безпрецедентни мерки за опазване на живота на гражданите и устойчивостта на здравните системи. Това предизвика драматичен спад в потреблението...

Основи на корпоративния социализъм – грешките при справянето с кризата

Теодор Димокенчев гостува на Димитър Вучев в предаването Business Daily по ТВ Европа. Тема на разговора бяха грешните мерки за справяне с кризата и протестите срещу правителството и главния прокурор. Двамата обсъдиха и по-дълбоките проблеми в икономиката,...

Зовът на сърцето

Днес, 28 юли, се навършва една година от смъртта на Алекс Алексиев – родолюбец, анализатор, експерт по сигурност и антитероризъм. Алекс Алексиев беше анализатор в изследователски център „Ран Корпорейшън“, изпълнителен директор на радио „Свободна Европа“ в Мюнхен,...

Печеливши и губещи при предсрочни и при редовни избори

Почти три седмици протести с различен интензитет настояват за оставката на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Докато второто изглежда трудно изпълнимо по редица причини, първото е възможно, макар и към днешна дата (27.07.) да не изглежда вероятно. В...

Вот на недоверие №5 или как се говори на инфантилната тълпа

Чуйте ги само как говорят! Вижте ги как първото нещо, което ги интересува, е дали ще ги дават по телевизора! Преди малко гласуването на поредния вот на недоверие към кабинета започна с процедурно предложение за пряко излъчване по БНТ, въпреки че излъчването вече...

Протестите, Икономиката и изоставането на БВП

Авторът в "Консерваторъ" Никола Филипов гостува в Свободна зона с Георги Коритаров за протестите, има ли катастрофално изоставане по БВП на човек от населението и колко надолу върви българската икономика? Вижте двете части от...

Русофили и русофоби

Време за четене: 6 мин.

Преди десетина дни в социалните мрежи се натъкнах на искрен и сериозен въпрос: „Ако Русия ни нападне, вие на чия страна ще застанете?“ Признавам, че този въпрос имаше някакъв смисъл, когато Русия нападна Украйна или когато Русия нападна Афгатистан, или когато преди време влезе в Унгария и Чехословакия. Тогава имаше две ясно очертани страни – Русия и някаква друга – и безпристрастният наблюдател (че и пристрастният) спокойно можеше да си избере една от тях и да застане на нея. Но когато ние самите сме страна, пък дори и в такава хипотетична ситуация, в която Русия ни напада с военна сила, то как можем да вземем страна? Това не е ли малко шизофренно? В такава ситуация ние не взимаме страна, ние сме страна.

Но може би задаващият въпроса е имал предвид друго. Може би се е опитал под формата на въпрос да изкаже мисъл, подобна на следната: гледам ви как сте се разделили като футболни агитки на фенове на Русия от една страна и на фенове на Европейския съюз, НАТО и Съединените щати от друга. И затова ми е интересно какво ще си мислите и какво ще говорите, ако случайно Русия започне да се държи с нас така, както се държи с Украйна.

Хората обичат да се делят, за да се самоопределят. Какво значи да си левскар или фен на Лейди Гага? От една страна получаваш идентичност, като се оприличаваш на всички останали левскари и фенове на Лейди Гага, а от друга страна получаваш идентичност, като се разграничаваш от запалянковците на другите футболни клубове и от феновете на другите лейдита на поп-сцената. Името на човека върви винаги с някакъв друг етикет: Иван Петров – инженер; Иван Иванов – ловец; Петър Петров – пътешественик; Стойчо Стойчев – либерал; Койчо Койчев – социалист. А напоследък е популярно и Стойчо Койчев – русофил и Койчо Стойчев – русофоб.

Забележете, че и „фѝлията“, и „фобията“ минава през Русия. Хората не се делят на русофили и еврофили или пък на русофоби и еврофоби. Те не се делят спрямо отношението си към света, а единствено спрямо отношението си към Русия. И това отношение не е на любов или омраза както е при филантропите и мизантропите, а е отношение на любов или страх. Да обичаш или да мразиш хората мога да си представя. Да те е страх от дадена държава – голяма, силна, агресивна и леко налудничава в управлението си – също мога да си представя. Трудно ми е обаче да си представя как можеш да обичаш държава. Държавата не е човек, държавата е организация. Да обичаш държава е все едно да обичаш Здравната каса или Националната агенция по приходите.

Но защо хората непременно трябва да се самоопределят някак по отношение на Русия? Защо, когато ни попитат: „вие, извинете, русофил ли сте или русофоб?“, се чувстваме длъжни да посочим за себе си едно от двете? Защо не можем да бъдем просто един кротки млекопитаещи, които не се интересуват от Русия? Защо не можем да се отърсим от комплекса на разбунтувал се тийнейджър, който се зъби на настойника си и го заплашва, че ще се изнесе на квартира?

Причините са две и първата от тях е

Защото Русия ни мисли за част от себе си

Русия гледа на нас като на по-малък брат (брат, но по-малък, ще кажат русофобите; по-малък, но брат, ще кажат русофилите). Елементарното историческо възпитание изисква от нас да бъдем благодарни на по-големите си братя, които, ако не два пъти, са ни освободили поне веднъж. Клишето за „братята освободители“ е толкова устойчиво, че се е превърнало в част от националното мислене като киселото мляко, розовото масло и пословичното българско трудолюбие. В това убеждение са вложени изключително много средства и влияние през годините и особено напоследък, когато северната империя отново взе да стяга редиците и щедро да плаща на глашатаи в бившите си сфери на влияние. Русия е убедена, че ние имаме държава благодарение на нея, че имаме култура благодарение на нея и че имаме икономика благодарение на нея. Ние говорим на някакъв език, който прилича на руския, и пишем с руски букви. Следователно, когато Русия реши да накаже друг свой по-малък брат и да го заобиколи с газовата си тръба, от нас се очаква да не мрънкаме, а с благодарност да се съгласяваме на всичко.

Друга причина да измерваме отношението си към света през отношението си към Русия е

Защото светът ни мисли за част от Русия

Още Самюъл Хънтингтън раздели християнската цивилизация на две – на православна и на западна. За държава-ядро на едната цивилизация посочи Русия, а на другата – САЩ. Това разделение не беше много сполучливо, пък и впоследствие се оказа, че то има и чисто формални проблеми, доколкото православни страни като България, Гърция, Румъния и като заявка Сърбия се оказаха в границите и структурите на „западната цивилизация“, а пък „ядрото“ на „източната цивилизация“ тръгна да прави икономически и политически съюз с Китай и Казахстан. Въпреки това обаче светът продължава да мисли в границите на Хънтингтън. В представите на човечеството християнският свят е разделен на народи, наследници на Римската (Британската) империя и народи, наследници на Византийската (отчасти Османската, а по-късно и Съветската) империя. Едните народи през средновековието са живели във феодална субординация, а другите – в имперска администрация. Едните са католици и протестанти, а другите – православни. Тъй като Византия вече я няма, Русия се опива от мисълта, че е нейна приемница, а останалият свят безразлично свива рамене и е съгласен, защото не му пука особено.

 

Има обаче много българи, които не смятат, че дължим благодарности на Русия, първо защото тя никога не ни е правила услуги, и, второ, като „теглим калема“, ще видим, че неприятните емоции, свързани с нея, са повече от приятните. Също така има и много българи, които не изпитват чувство на „цивилизационна“ принадлежност към Русия, защото считат (съвсем правилно), че ценностите, които изповядват като граждани и човешки същества, са едни и същи както за западните, така и за източните човешки същества. За тях европейската цивилизация е една и руснаците са толкова част от нея, колкото французите, германците или англичаните. Когато Германия нападна СССР през 1941, беше точно толкова част от европейската цивилизация, колкото беше и Русия, когато анексира Крим.

Всяка ситуация трябва да се разглежда сама за себе си според представите ни за добро и зло. Русия безспорно има голямо влияние върху нас. Но това не означава, че трябва да „филим“ или да „фобим“ всичко, което идва оттам, само защото веднъж сме се определили като русофили или русофоби. Мария Шарапова е красива тенисистка, не защото сме русофили, а Южен поток е мошенически проект, не защото сме русофоби. И ако някой ме спре на улицата и ме попита: „ти русофил ли си или русофоб?“, ще отговоря: „моля, конкретизирайте въпроса“.

За в. “Труд

Споделете чрез

Предишен

Следващ