Бюджетната политика на България не може да бъде дефицитно ориентирана.
Мантрата, че всичко е наред, ако сме в 3% дефицит, макар заложените приходи (без форсмажор) да не се изпълнят с милиарди, а съответно не можем да си позволим и не правим разписаните разходи, не води до нищо добро. Ако някой го твърди или не знае какво говори, или му се плаща да го говори.
България има нужда от финансов план, не 3% стъкмистика. План, който включва подпомагане, а не товарене на бизнеса.
„Категорично от доста години не виждаме воля за това да се пречупи негативният фискален тренд„. Това коментира пред БНР и NovaNews Михаил Кръстев, редактор в „Консерваторъ“ икономист от Съюза за стопанска инициатива.
„Фискалната политика на България е сгрешена поне от пет години насам – от 2019 година, която беше последната нормална фискална година. Оттогава се взимат предимно негативни решения и резултатите са налице. Колкото до социалния диалог, той е по-скоро монолог, тъй като интересите на бизнеса не са защитени. Предложенията, свързани с по-ниска данъчна и административна тежест, с по-облекчени условия за правене на бизнес, с по-разумна фискална политика не се взимат предвид. Виждаме какви са резултатите от това“.
„Бюджетът за 2026 година е една от последните възможности България да промени курса, по който е поела, а той е към все по-сериозни фискални проблеми. Не искам да ги наричам катастрофа, защото алармизмът също не е полезен, но проблемите се задълбочават“.
Цялото интервю с Михаил Кръстев можете да чуете тук:
