[et_pb_section bb_built=”1″ admin_label=”section” _builder_version=”3.0.50″][et_pb_row admin_label=”row” make_fullwidth=”on” background_position_1=”top_left” background_position_2=”top_left” background_repeat_1=”no-repeat” background_repeat_2=”no-repeat” _builder_version=”3.0.50″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” custom_padding=”25.4375px|0px|25.4375px|0px”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_text admin_label=”Text” _builder_version=”3.0.50″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]

*Follow the money – Следвай парите
Без много шум и фанфари, Министерският съвет планира да ореже значително едно от най-важните права, с които разполагаме – това да се разпореждаме както решим със собствените си пари.

Под булото на борбата със сивата икономика и следването на европейските практики, каквото и да означава това, новото правителство на ГЕРБ и Обединени патриоти планира да ограничи възможността за кешови плащания до едва 1000 лв. през 2019 г. Ако промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) бъдат одобрени, през 2018 г. таванът на кешовите плащания ще бъде намален до 3000 лв., а още през това лято максималната сума, която ще можем да плащаме кеш ще бъде 5000 лв. В момента тя е фиксирана на 10 000 лв.

Практически това означава, че всяко плащане, което решим да правим и е за сумата от поне 1000 лв., няма да може да се извършва кеш. Решавате да си купите телевизор – ще преминете през електронно плащане. Харесвате си хубава картина – няма да можете да платите кеш. Забравете да платите и покупка на нов модел телефон с добрите стари хартиени пари.

 

[/et_pb_text][et_pb_testimonial admin_label=”Отзив” background_layout=”light” quote_icon_color=”#454e7d” _builder_version=”3.0.51″ body_font=”Comfortaa|on|||” body_text_color=”#454e7d” body_font_size=”20px” custom_margin=”|||” custom_padding=”|||” use_border_color=”on” border_width=”5px” border_color=”#454e7d” url_new_window=”off” quote_icon=”on” use_background_color=”on” text_orientation=”left” border_style=”solid” quote_icon_background_color=”#f5f5f5″]

Нека първо уточним колко голям е проблемът със „сивата икономика“. Според председателя на НСИ Сергей Цветарски като дял в БВП процентът на сивата икономика у нас е 0.24% или изчислено в абсолютна сума малко над 200 млн. лв. По този показател страната ни не е по-зле от много други държави от ЕС, където диапазонът е между 0,2% и 0,4%.

[/et_pb_testimonial][et_pb_text admin_label=”Текст” _builder_version=”3.0.50″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]

Пренасочваме се към втория аргумент на Министерския съвет – следва се европейската практика. Това също не отговаря на истината. Кратка проверка ни уверява, че не съществува абсолютно никакъв лимит за кешови плащания в Германия, Австрия, Словения, Литва, Латвия, Кипър, Малта и Исландия. Според официална статистика 70% от плащанията в Германия се извършват в кеш.

Но това не е всичко… Във Великобритания не съществува лимит за кешово плащане, стига то да се извършва с банкноти до 50 паунда. В Швеция няма ограничение на плащанията с банкноти, като само в определени случаи търговците са задължени да информират отговорните органи и то при плащания над 15 000 евро. В Холандия няма кешови ограничения, като търговците информират институциите само при съмнителни транзакции. В Унгария няма ограничения за плащания от страна на клиенти.

Та коя европейска практика следваме? Нима Франция, Испания и Италия (три закъсали икономики), са по-европейски от Германия, Великобритания и Холандия?

С действията си всъщност Министерски съвет изпълнява повелята на Европейската централна банка, която от години се опитва да наложи, при това агресивно, ограничения върху кеша в ЕС. След дълга и упорита битка се стигна до първата победа за президента на банката Марио Драги и лобито около него – премахване на банкнотата от 500 евро. Причината е наложеното публично мнение, че банкнотите с високи деноминации се използват за престъпни цели, а в това число и за финансиране на терористични организации.

 

[/et_pb_text][et_pb_testimonial admin_label=”Отзив” background_layout=”light” quote_icon_color=”#454e7d” _builder_version=”3.0.50″ body_font=”Comfortaa|on|||” body_text_color=”#454e7d” body_font_size=”20px” use_border_color=”on” border_color=”#454e7d” border_width=”5px” url_new_window=”off” quote_icon=”on” use_background_color=”on” text_orientation=”left” border_style=”solid”]

Според скептиците обаче целта е парите да бъдат извадени от дюшеците и вкарани в банките под формата на депозити. Колкото по-ниска е деноминацията на банкнотите, толкова по-трудно е съхранението им извън банковите институции. Последните пък са исторически доказани като некадърни в управлението на спестяванията на своите вложители, което доказва и последната голяма финансова криза от 2008 г. Още повече, че след тази криза банките намалиха значително лихвените си проценти, като дори стигнаха до отрицателни такива.

[/et_pb_testimonial][et_pb_text admin_label=”Текст” _builder_version=”3.0.50″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]

Ограничаването на плащанията в кеш и премахването на банкнотите с високи деноминации са част от една и съща борба – тази срещу кеша. Според главния редактор на списание „Форбс“ Стив Форбс истинската причина за тази борба е налагане на контрол от страна на правителствата към техните граждани. Премахването на кешовите плащания води до загуба на поверителност. Големият брат научава какво, кога и откъде сте си купили в секундата, в която го направите. Дали ще си купите пакетче дъвки или бельо за любовницата – няма скрито-покрито.

В думите на Форбс има резон. Представете си момента, в който не разполагате с пари в кеш, който явно не е толкова далечен, след като само в рамките на две години лимитът за такива плащания у нас ще падне 10 пъти! В този момент едва ли е добра идея да бъдете дисидент, например, след като с един клик на мишката можете да се окажете без абсолютно никакви средства.

Ако всичко това не ви стига, то е достатъчно да се сетите за прекрасната 2014 г. и обсъжданията за банкови ваканции в едни интересни стенограми.

Затова – кратко, точно и ясно – оставете кеша на мира!

[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][et_pb_row admin_label=”Ред” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_size=”initial”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_button admin_label=”Бутон” _builder_version=”3.0.50″ button_text=”Оригинална публикация във FrogNews” button_url=”http://frognews.bg/novini/ostavete-kesha-mira.html” url_new_window=”on” button_alignment=”center” background_layout=”light” custom_button=”off” button_letter_spacing=”0″ button_icon_placement=”right” button_letter_spacing_hover=”0″ /][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]

Споделете:
Михаил Кръстев
Михаил Кръстев

Михаил Кръстев е икономист, публицист и анализатор. С дългогодишен опит и в журналистиката. Член на Съвета по икономически и публични политики към УНСС.