НОВО

Травматизмът на българското образование

Покрай нестихващите караници относно новия „превод“ на „Под игото“ на модерен български език, тези дни попаднах на поредната дискусия по темата в една от моите Фейсбук групи. Един участник публикува извадка от романа, написан на стария Иванчевски правопис, и отправи...

Кой е най-големият проблем на днешна България?

Отговорът на този въпрос се съдържа в две новини от тази седмица: Публикувана бе поредната класация PISA (международно оценяване на 15-годишните ученици), в която България е на изключително незавидно място – 54-о от общо 77 страни, участващи в изследването (мястото се...

Терорът на мазохизма

Какъв общ проект за бъдещето може да имаме с хора, които мразят миналото и желаят да заличат културата и цивилизацията на своите предци? Как да се разберем с тези от нас, решени да превърнат Европа в земя на вечната вина. В територия без никаква стойност извън...

Представяне: Сър Роджър Скрутън – „Зелената философия“

„Сиела Норма“ и "Консерваторъ“ имат удоволствието да ви информират, че за първи път на български език излиза книга на Роджър Скрутън. „ЗЕЛЕНАТА ФИЛОСОФИЯ. Консервативно за екологията“ ще бъде представена на 7 декември (събота) от 18:30 ч. в литературен клуб „Перото“,...

Глобалното затопляне се използва за пропаганда

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Боян Рашев гостува в предаването "Гласове" с водещ Явор Дачков по телевизия БСТВ. Тема на разговора бе глобалното затопляне и използването му с пропагандни цели. Вижте пълното видео:...

Основните послания от срещата между Борисов и Тръмп

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков, авторът Кристиян Шкварек и Боян Стефанов от Младежки консервативен клуб гостуваха в предаването "Реакция" по ТВ Европа. Какви са основните послания от срещата между Бойко Борисов и Доналд Тръмп? България и...

Пет факта за срещата на ООН за климата в Мадрид

Всичко, което трябва да знаете за срещата на ООН за климата в Мадрид в пет факта + моята интерпретация: 1. САЩ. Китай, Япония, Австралия и Канада не са изпратили представители на високо ниво. => 50% от световните емисии на СО2 ясно казват, че въпросът не им е...

Мисълта за климата като форма на човешката грандомания

Анселм Кентърбърийски, един от бащите на съвременна Европа, който измисли схоластиката, за да се прослави Тома Аквински в нея, а университетите да я прегърнат като откровение, не можеше да си представи нищо по-голямо от Бог. "Модерният човек" не може да си представи...

Българският интерес е свързан с интеграцията на Западните Балкани

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“  Последните няколко години бяха белязани от възраждането на перспективата за членство в ЕС и НАТО на...

Четири начина да измъкнеш пари от населението

Напоследък се говори за идеята Общината да увеличи някои данъци в София, а именно данъците върху автомобили, за които се предполага (без да е доказано), че замърсяват повече, и данъците върху сделките с имоти. „И без друго данъците в София са скандално ниски и дори...

Follow the money*

Време за четене: 4 мин.
*Follow the money – Следвай парите
Без много шум и фанфари, Министерският съвет планира да ореже значително едно от най-важните права, с които разполагаме – това да се разпореждаме както решим със собствените си пари.

Под булото на борбата със сивата икономика и следването на европейските практики, каквото и да означава това, новото правителство на ГЕРБ и Обединени патриоти планира да ограничи възможността за кешови плащания до едва 1000 лв. през 2019 г. Ако промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) бъдат одобрени, през 2018 г. таванът на кешовите плащания ще бъде намален до 3000 лв., а още през това лято максималната сума, която ще можем да плащаме кеш ще бъде 5000 лв. В момента тя е фиксирана на 10 000 лв.

Практически това означава, че всяко плащане, което решим да правим и е за сумата от поне 1000 лв., няма да може да се извършва кеш. Решавате да си купите телевизор – ще преминете през електронно плащане. Харесвате си хубава картина – няма да можете да платите кеш. Забравете да платите и покупка на нов модел телефон с добрите стари хартиени пари.

 

Нека първо уточним колко голям е проблемът със „сивата икономика“. Според председателя на НСИ Сергей Цветарски като дял в БВП процентът на сивата икономика у нас е 0.24% или изчислено в абсолютна сума малко над 200 млн. лв. По този показател страната ни не е по-зле от много други държави от ЕС, където диапазонът е между 0,2% и 0,4%.

Пренасочваме се към втория аргумент на Министерския съвет – следва се европейската практика. Това също не отговаря на истината. Кратка проверка ни уверява, че не съществува абсолютно никакъв лимит за кешови плащания в Германия, Австрия, Словения, Литва, Латвия, Кипър, Малта и Исландия. Според официална статистика 70% от плащанията в Германия се извършват в кеш.

Но това не е всичко… Във Великобритания не съществува лимит за кешово плащане, стига то да се извършва с банкноти до 50 паунда. В Швеция няма ограничение на плащанията с банкноти, като само в определени случаи търговците са задължени да информират отговорните органи и то при плащания над 15 000 евро. В Холандия няма кешови ограничения, като търговците информират институциите само при съмнителни транзакции. В Унгария няма ограничения за плащания от страна на клиенти.

Та коя европейска практика следваме? Нима Франция, Испания и Италия (три закъсали икономики), са по-европейски от Германия, Великобритания и Холандия?

С действията си всъщност Министерски съвет изпълнява повелята на Европейската централна банка, която от години се опитва да наложи, при това агресивно, ограничения върху кеша в ЕС. След дълга и упорита битка се стигна до първата победа за президента на банката Марио Драги и лобито около него – премахване на банкнотата от 500 евро. Причината е наложеното публично мнение, че банкнотите с високи деноминации се използват за престъпни цели, а в това число и за финансиране на терористични организации.

 

Според скептиците обаче целта е парите да бъдат извадени от дюшеците и вкарани в банките под формата на депозити. Колкото по-ниска е деноминацията на банкнотите, толкова по-трудно е съхранението им извън банковите институции. Последните пък са исторически доказани като некадърни в управлението на спестяванията на своите вложители, което доказва и последната голяма финансова криза от 2008 г. Още повече, че след тази криза банките намалиха значително лихвените си проценти, като дори стигнаха до отрицателни такива.

Ограничаването на плащанията в кеш и премахването на банкнотите с високи деноминации са част от една и съща борба – тази срещу кеша. Според главния редактор на списание „Форбс“ Стив Форбс истинската причина за тази борба е налагане на контрол от страна на правителствата към техните граждани. Премахването на кешовите плащания води до загуба на поверителност. Големият брат научава какво, кога и откъде сте си купили в секундата, в която го направите. Дали ще си купите пакетче дъвки или бельо за любовницата – няма скрито-покрито.

В думите на Форбс има резон. Представете си момента, в който не разполагате с пари в кеш, който явно не е толкова далечен, след като само в рамките на две години лимитът за такива плащания у нас ще падне 10 пъти! В този момент едва ли е добра идея да бъдете дисидент, например, след като с един клик на мишката можете да се окажете без абсолютно никакви средства.

Ако всичко това не ви стига, то е достатъчно да се сетите за прекрасната 2014 г. и обсъжданията за банкови ваканции в едни интересни стенограми.

Затова – кратко, точно и ясно – оставете кеша на мира!

Споделете чрез

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!