fbpx

НОВО

Българската позиция за Северна Македония и нейните вътрешни и външни противници

Настоящият текст представлява продължение на „Всички пътища на Северна Македония към Брюксел минават през София“ Когато на власт в Северна Македония дойде за първи път правителството на Заев, голяма част от българите бяха въодушевени. Имаше надежда, че отношенията с...

Александър Велики пред портите на Брюксел

Днес същите поднебесни сили, които преди 200 години родиха националната държава, се мъчат да я унищожат Сметката показва, че глобализмът вече е по-изгоден от национализма Човек трябва да е готов да се съгласи с всекиго. С БСП сме съгласни, че не бива да се ратифицира...

Лъчезар Томов в Панорама за математическите модели на Коронакризата

Авторът в "Консерваторъ" Д-р Лъчезар Томов е математик, който прави свои модели на разпространение на вируса. "Имаме доста надвишена смъртност до момента, направил съм няколко прогнози, които се реализираха, имам прогноза за тази 48-а седмица, че е напълно възможно да...

Фалшивата дилема „икономика или здраве”

Дилемата „икономика или здраве“ е фалшива. Икономиката произвежда лекарствата, екипировката и препаратите; тя слага храна на масата за балансирано и здравословно хранене, повишавайки имунитета на хората; тя осигурява топлината, покрива над главите ни и транспорта. Тя...

Съобразен ли е Бюджет 2021 със социално-икономическите последици на COVID кризата?

Авторът в Консерваторъ, Кузман Илиев, участва в предаването "Референдум" по БНТ. Тема на разговора беше Бюджет 2021.

Трудният път обратно към нормалността

Месец ноември ни донесе страхотни новини във връзка със създаването на нови ваксини срещу коронавируса, като тези на Пфайзер и Модерна се оказват с над 90% ефективност. Двете фирми вече кандидатстват за одобрение пред регулаторните органи и очакванията са още през...

Сблъсък: Има ли дилема – здравето или икономиката?

Време за четене: 7 мин.

Време за четене: 7 мин. Има ли дилема между здравето и икономиката в “коронакризата”? Кой е десният прочит? В рубриката Сблъсък – Никола Филипов и Мартин Табаков

Споделете чрез

Пропагандата на македонските правителства заслужава вето

Обикновените граждани на днешната Република Северна Македония по никакъв начин не заслужават българското вето. Те, както всички други граждани на нашия континент, заслужават своя шанс и надежда за добро и благоденстващо бъдеще. В границите на тази изстрадала...

Бедний Бойко Василев, защо не умря при Гредетин!

Прекарах уикенда в тежки угризения на съвестта, задето не гледах "Панорама" в петък. Четях сайтове и социални мрежи и се проклинах как така съм пропуснал журналистическото събитие, възпламенило душите на гражданите, силно любещи истината и справедливостта, все едно от...

Грозното лице на милосърдието

В двоичния свят всичко има поне две лица, включително милосърдието и благотворителността. Хората са едни и същи, независимо от това каква маска е модерно да носят - на пролетариат, на дисиденти, на юпита или на хипстъри. А маскарадите оскверняват и най-добрите...

Follow the money*

Време за четене: 4 мин.
*Follow the money – Следвай парите
Без много шум и фанфари, Министерският съвет планира да ореже значително едно от най-важните права, с които разполагаме – това да се разпореждаме както решим със собствените си пари.

Под булото на борбата със сивата икономика и следването на европейските практики, каквото и да означава това, новото правителство на ГЕРБ и Обединени патриоти планира да ограничи възможността за кешови плащания до едва 1000 лв. през 2019 г. Ако промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) бъдат одобрени, през 2018 г. таванът на кешовите плащания ще бъде намален до 3000 лв., а още през това лято максималната сума, която ще можем да плащаме кеш ще бъде 5000 лв. В момента тя е фиксирана на 10 000 лв.

Практически това означава, че всяко плащане, което решим да правим и е за сумата от поне 1000 лв., няма да може да се извършва кеш. Решавате да си купите телевизор – ще преминете през електронно плащане. Харесвате си хубава картина – няма да можете да платите кеш. Забравете да платите и покупка на нов модел телефон с добрите стари хартиени пари.

 

Нека първо уточним колко голям е проблемът със „сивата икономика“. Според председателя на НСИ Сергей Цветарски като дял в БВП процентът на сивата икономика у нас е 0.24% или изчислено в абсолютна сума малко над 200 млн. лв. По този показател страната ни не е по-зле от много други държави от ЕС, където диапазонът е между 0,2% и 0,4%.

Пренасочваме се към втория аргумент на Министерския съвет – следва се европейската практика. Това също не отговаря на истината. Кратка проверка ни уверява, че не съществува абсолютно никакъв лимит за кешови плащания в Германия, Австрия, Словения, Литва, Латвия, Кипър, Малта и Исландия. Според официална статистика 70% от плащанията в Германия се извършват в кеш.

Но това не е всичко… Във Великобритания не съществува лимит за кешово плащане, стига то да се извършва с банкноти до 50 паунда. В Швеция няма ограничение на плащанията с банкноти, като само в определени случаи търговците са задължени да информират отговорните органи и то при плащания над 15 000 евро. В Холандия няма кешови ограничения, като търговците информират институциите само при съмнителни транзакции. В Унгария няма ограничения за плащания от страна на клиенти.

Та коя европейска практика следваме? Нима Франция, Испания и Италия (три закъсали икономики), са по-европейски от Германия, Великобритания и Холандия?

С действията си всъщност Министерски съвет изпълнява повелята на Европейската централна банка, която от години се опитва да наложи, при това агресивно, ограничения върху кеша в ЕС. След дълга и упорита битка се стигна до първата победа за президента на банката Марио Драги и лобито около него – премахване на банкнотата от 500 евро. Причината е наложеното публично мнение, че банкнотите с високи деноминации се използват за престъпни цели, а в това число и за финансиране на терористични организации.

 

Според скептиците обаче целта е парите да бъдат извадени от дюшеците и вкарани в банките под формата на депозити. Колкото по-ниска е деноминацията на банкнотите, толкова по-трудно е съхранението им извън банковите институции. Последните пък са исторически доказани като некадърни в управлението на спестяванията на своите вложители, което доказва и последната голяма финансова криза от 2008 г. Още повече, че след тази криза банките намалиха значително лихвените си проценти, като дори стигнаха до отрицателни такива.

Ограничаването на плащанията в кеш и премахването на банкнотите с високи деноминации са част от една и съща борба – тази срещу кеша. Според главния редактор на списание „Форбс“ Стив Форбс истинската причина за тази борба е налагане на контрол от страна на правителствата към техните граждани. Премахването на кешовите плащания води до загуба на поверителност. Големият брат научава какво, кога и откъде сте си купили в секундата, в която го направите. Дали ще си купите пакетче дъвки или бельо за любовницата – няма скрито-покрито.

В думите на Форбс има резон. Представете си момента, в който не разполагате с пари в кеш, който явно не е толкова далечен, след като само в рамките на две години лимитът за такива плащания у нас ще падне 10 пъти! В този момент едва ли е добра идея да бъдете дисидент, например, след като с един клик на мишката можете да се окажете без абсолютно никакви средства.

Ако всичко това не ви стига, то е достатъчно да се сетите за прекрасната 2014 г. и обсъжданията за банкови ваканции в едни интересни стенограми.

Затова – кратко, точно и ясно – оставете кеша на мира!

Споделете чрез

Следващ